Да създадеш свят е изкуство. Да изградиш около него цяла вселена е талант.
Мнозина от нас са забравили времето, когато бяхме деца. С годините изоставихме книжките с приказки, играчките и старите касети, уловихме хвърлените срещу нас задължения и отговорности и си изградихме светове от тях. Заживяхме в нови вселени и преотстъпихме старите на следващото поколение. Дисни и Пиксар от край време са водещи имена в света на анимацията. Синоними за качество и завладяващо въображение. Затова и не е чудно, че създателите им обичат да прокарват скрити нишки между различните филми. Днес ни предстои да се вгледаме по-винаметлно в мрежата на Пиксар и да поемем по пътя, простиращ се далеч пред тепърва разрастващата й се вселена. Пък да видим докъде ще ни доведе.

Всичко започва далеч назад във времето, още през Тъмните векове. Епоха на меч и магия, с която студиото ни запозна във филма „Храбро сърце“. В него темпераментната Меринда е водена в приключенията си от малки призрачни пламъчета (известни в британския фолклор като “will-o’-the-wisp” – синкави или златисти кълбета светлина, примамващи залуталите се пътници в тресавища и блата), които сами по себе си представляват чисто вълшебство. Именно магията дава живот на всички създания и неодушевени предмети в света. Магия, овладяна до съвършенство от вещица, която изчезва мистериозно всеки път, щом премине през врата. Запомнете този на пръв поглед незначителен детайл – ще ни е нужен по-късно.
С времето магията започва да оказва своето неминуемо влияние и върху хората, довеждайки до раждането на супергероите.

Добре дошли във „Феноменалните“. Всичко върви чудесно, изпълнено с подвизи и неколкократно спасяване на света… докато злодеят Бъди/Синдром не решава да отмъсти на своя бивш идол Г-н Феноменален, създавайки за тази цел роботите с изкуствен интелект и нулевата енергия. Макар накрая семейството супергерои да слагат край на пъкления му план, пътят за възхода на машините вече е прокаран. Звучи покъртително близко до „Терминатор“, нали? Е, като изключим обилното количество куршуми и кръв, крайно неподходящи за силно впечатлителните умове на подрастващите.

Не след дълго нулевата енергия, способна да се движи дори в условия на вакуум, започва неусетно да прониква в ежедневието на Пиксар вселената. И кой да предположи, че първи неини приемници ще станат…
… играчките? Прескачаме няколко години напред в бъдещето. „Играта на играчките“ сбъдва мечтата на всяко дете и създава цяло поколение почитатели на неустрашимия Бъз Светлинна година и завистливия, но добър по душа каубой Уди. Двамата герои, заедно с останалите играчки на Анди, започват да търсят своето място в света, плахо предвкусвайки деня, в който ще им се наложи да се разделят със своя собственик.
Да погледнем през прозореца. От другата страна на улицата и високо над върховете на дърветата, далеч отвъд нащърбения силует на града. Там, където клаксоните на автомобилите потъват в синевата, където гласът на хорските неволи заглъхва до шепот. Спомняте ли си животните, покосени от магията на Средновековието? Е, техните потомци са все още тук. Интелигентни, чувствителни, изградили с времето свое собствено общество. Дори са започнали да ходят на училище! За съжаление, някои от тях са станали жертва на изследване и експерименти от страна на хората.

С което можем да си обясним и странното поведение и постоянната загуба на памет на Дори от „Търсенето на Немо“. И докато обитателите на океана все повече заприличват на хора, то събратята им на сушата дори развиват известни таланти. В „Рататуи“ наблюдаваме новоизлюпения готвач Реми, който не се свени да подръпва конците на Лингуини, докато създава своите шедьоври.

Животните се научават как да контролират хората. Медувременно играчките започват да надигат глас срещу господарите си.
Какво би могло да се обърка?

На сцената излиза нов играч. Компанията BNL, с която се запознаваме за пръв път в „Нагоре“, съвсем скоро ще се превърне в причината за катастрофалното замърсяване на планетата, принудило човечеството да я напусне завинаги. Докато сърдиткото Карл открива способността на животните да говорят, то магнатът Чарлз Мюнц предприема по-жестоки мерки – създава своя собствена армия от обучени кучета. Не се смейте. Не си е шега работа да те гонят, при това съвсем целенасочено, глутница озверели песове.
Нпарежението се трупа във въздуха. Войната между видовете назрява на хоризонта.

В отчаяния си опит да спасят своя дом, животните губят. Само защото машините, развили до неподозирани предели своя интелект от Синдром насам, се притичват на помощ на хората. Уви, твърде късно. Земята вече е негодна за живеене и човечеството е принудено да потърси спасение на кораба „Аксиом“ (света на „Уоли“, до който ще стигнем след малко). BNL на практика подписва смъртана присъда на познатия ни свят. Така планетата остава в ръцете… пардон, щипците… на машините.

Намираме се в следващото столетие на двадесет и първи век, заобиколени от чудатие обитатели на „Колите“. Тук, разбира се, някои от вас ще повдигнат скептично вежда. Как въобще можем да сме сигурни, че става въпрос за един и същи свят? Говорещи коли, които си провеждат глобални състезания? Не звучи много… ами, апокалиптично.

Отговорът се състои в две думи – Европа и Япония. Дестинации, които посещаваме заедно със Светкавицата МакКуийн в продължението на филма. Дестинации, напълно лишениот човешко присъствие.
С годините колите навлизат в ера на енергийна криза. Докато горивото, необходимо им за живот, привършва с плашеща скорост, компанията Алинол, дъщерна фирма на – познахте, BNL! – прави отчан опит да прокара път за алтернативните източници на енергия. Битка, която своевременно губи.
Залезът на машините настъпва.

Надникваме в бъдещето. Слънцето, остаряло без време с още няколко века, примижа срещу удавената в тишина и метал Земя. Мастиленочерни облаци пълзят уморено по ръждивото небе. Прокъсан вестник е подханат от вятъра и запратен в прахта. На предната страница едвам се разчитат инициали. BNL.
Добре дошли в един от най-трогателните филми на студиото.
Добре дошли в „Уоли“.

Малкото срамежливо роботче е последната машина, останала на планетата. Единственото, което го държи далеч от пътя на лудостта, е странното му приятелство с една хлебарка и любовта му към неземната Ева. Двамата заедно успяват да извлекат Земята от пропастта, давайки й шанс за ново начало. Доказателство за това е последният кадър от филма, в който едно самотно растение успява да се събуди за живот, намерило укритие в стара маратонка.

Като стана дума за хлебарката… Изглежда не сме били съвсем прави, когато казахме, че планетата е негодна за живот. Насекомите не само оцеляват, но и съумяват да процъфтят. В „Животът на буболечките“ наблюдаваме мравки, способни да оцелеят с месеци, а защо не и години? Завърналите се от „Аксиом“ хора са малцина и не представляват реална опасност. Идеалната предпоставка животните да се превърнат в новият доминиращ вид.

Е, не и без известни промени…
Ново хилядолетие. И нови видове. Радиацията, завещана ни от BNL, създава таласъмите. Нека си припомним, че в „Университет за таласъми“ се споменава годината на основаването на академията – 1313. Разбира се, не говорим за човешкия календар, а за дата, фигурираща близо 1400 години след „Животът на буболечките“. Хората, заличени напълно още преди векове, са се превърнали просто в легенда. Странни създания от миналото, които сякаш населяват един съвсем различен свят. С една мъничка подробност.
Хората са и единственият източник на енергия за таласъмите.
За щастие, „остарели“ технологии като контейнерите за писъци и пътуването във времето (чрез врати) позволяват на създанията да си набавят нужната им енергия. По-късно писъкът е сменен от смях, но именно в „Таласъми ООД“ откриваме обединяващото звено, стоящо в основата на цялата Пиксар вселена.
Бу.

Малкият сладур с опашчиците така и не преживява раздялата си със Съли. Като най-ярък спомен в съзнанието й остава начинът, по който той се появява – през врата. С годините Бу се научава да пътува през времето чрез вратите, връщайки се далеч, далеч назад в хилядолетията… озовавайки се във време на тайнствени пламъчета и каменни кръгове.
Във време на меч и магия.
Все още ли се чудите защо вещицата от „Храбро сърце“ винаги изчезва през врати?
Създателите на анимацията са ни оставили две много фини следи, разкриващи ни, че Бу и вещицата са един и същи човек. Ако се вгледате внимателно, сред десетките дърворезби от декорите на филма ще откриете две, изобразяващи стилизирани образи на Съли и камион за пица – двете най-любими неща на Бу. Теорията гласи, че макар да умее да пътува във времето, вещицата все още не е овладяла напълно тънкостите на занаята. Поради което се озовава на случаен принцип във всяка една епоха, във всеки един филм, оставяйки редица от гореспоменатите следи след себе си.

Можем само да се надяваме, че някой ден Бу ще открие Съли. Че омагьосаният кръг, започнал с едно малко синьо пламъче и завършил пред боядисана в розово врата, ще достигне своя щастлив край. Само едно е сигурно. Вселената на Пиксар е богата и необятна като стара книга, в която все още има неизписани страници. Предстои да разберем кои от следващите проекти на студиото ще положат мастилото върху тях.
Стига междувременно да не се залутаме след пламъчетата.