5 анимационни филма за пораснали

16.10.2017

Сигурно помните онова вълнуващо усещане от очакването на ранните анимационни филмчета в събота или взимането на видеокасетка с любимите ни нарисувани герои от видеотеката. Или изумлението ви, когато разбрахте, че вече сами можете да си четете субтитрите на „Цар лъв“.

Неусетно всички ние порастваме и забравяме за онзи рисуван свят, който ни е вълнувал като деца, свят, в който всичко е възможно. Анимационните филми по подразбиране са предназначени за най-малките зрители, но понякога и възрастните могат да открият в тях скрит смисъл и мъдрост. Представяме ви пет такива филма, които освен че събуждат заспалото в нас хлапе, успяват да дадат и някои ценни уроци на порасналия и сериозен възрастен.

1. „Фантастичният г-н Фокс“ (2009)

Тази филмова адаптация на едноименното произведение на Роалд Дал успява да бъде еднакво интригуваща както за деца, така и за възрастни. Първият опит на режисьора Уес Андерсън в анимационния жанр е изключително успешен – уникално визуално изграждане на героите и атмосферата на екрана, сценарий, допринасящ към оригиналната история и не на последно място гарантирано забавление.

Господин Фокс е вече улегнал и отговорен лисугер. Той е загърбил миналото си на крадец на пилета и се е отдал на писането във вестник и на семейството си. Преместването в ново жилище в корените на едно дърво в близост до три изкусително препълнени с храна ферми обаче разклаща спокойния живот на лисичето семейство и тласка господин Фокс към старите навици. Освен филм за любопитните приключения на една духовита лисица, „Фантастичният г-н Фокс“ е и разказ за пагубното влияние на пристрастяването във всички негови форми.

2. „Мери и Макс“ (2009)

Мери и Макс“ не е типичният анимационен филм, който бихте гледали с детето си. Цветовете липсват и радостните моменти често отстъпват на меланхоличните. Въпреки това „Мери и Макс“ е дълбоко човешки филм, от който могат да извлекат смисъл както големи, така и малки. Осемгодишната Мери живее в Австралия със семейството си, което не се интересува особено от чувствата на малкото дете. Момиченцето е самотно и няма достатъчно приятели. Един ден Мери решава да намери приятел и случайно се спира на името на Макс Хоровиц в адресната книга.

Макс е 44-годишен също толкова самотен мъж, който живее в Америка и дали апартамента си с въображаемия си приятел и една златна рибка. Макс и Мери започват да водят кореспонденция, която продължава с години и ги превръща в най-добри приятели. Анимацията не разглежда темата за приятелството повърхностно, а в нейния най-дълбок и реалистичен смисъл. Макс и Мери имат своите изкачвания и спускания в отношенията си. Те никога не комуникират наживо, но приятелството е по-скоро чувство за присъствие, дори когато няма никой срещу теб.

3. „Отнесена от духовете“ (2001)

Всяка подобна класация не би била пълна без филм на Хаяо Миядзаки . „Отнесена от духовете“ е определян като най-добрият филм на японския режисьор и дори печели Оскар за пълнометражен анимационен филм, което успява значително да популяризира филмите на „Студио Гибли“ на запад. Историята ни запознава с десетгодишната Чихиро и странното магическо място, на което попада след един погрешен завой и превръщането на родителите й в прасета.

На това странно и непознато място Чихиро започва да работи в баня за духове, ръководена от магьосницата Юбаба. Юбаба дава на Чихиро ново име – Сен, а задачата на момичето оттук нататък е да не забравя истинското си име и да успее да спаси родителите си с помощта на момчето-дракон Хаку. Миядзаки, често наричан японският Дисни, винаги е изпълвал аниметата си с дълбоко скрити значения и „Отнесена от духовете“ не е изключение. Филмът може да се приема като алегория за проституцията и свръхконсумацията в Япония. В тази посока има редица следи, които само порасналите и наблюдателни зрители могат да уловят.

4. „Малкият принц“ (2015)

Може би няма нужда да казваме защо тази анимация попада тук – самият източник на нейното вдъхновение е най-добрата книга за деца и възрастни писана някога. Едноименното произведение на Антоан дьо Сент Екзюпери тук е адаптирано по по-нестандартен начин. В историята се намесва нова героиня – малко момиченце, което се сприятелява със своя съсед – добродушен старец, който е работил като авиатор.

Riley Osborne voices The Little Prince and James Franco voices The Fox in the stop-motion animated film THE LITTLE PRINCE by On Animation Studios

Новият ѝ приятел я разсейва от тежките уроци, които майка ѝ я кара да учи, за да влезе в най-престижното училище. Авиаторът разказва на момиченцето историята за Малкия принц, но тя е недовършена. Момичето решава да разбере какво се случва с принца и отлита към неговия магически свят, за да разбере, че той е пораснал. Адаптацията на книжката „Малкият принц“ насочва оригиналната история в интересна посока и със сигурност носи радост поравно и на малки, и на големи.

5. „Животът ми като тиквичка“ (2016)

Животът ми като тиквичка“ е още един първоначален опит в стоп-моушън анимацията, който пожъва тотален успех на фестивалната сцена в Европа. Анимацията на френския режисьор Клод Барас успява предизвика палитра от емоции у всички свои зрители, без значение от тяхната възраст, но преди всичко успява да предизвика онова неописуемо чувство за душевна топлина.

Тиквичка е малко момче, което губи майка си и попада в дом за сираци. Като всяко дете в подобно положение, с прекрачването на прага на новия си дом Тиквичка се чувства сам и изоставен. Времето, прекарано в дома обаче го дарява с неговото ново семейство – група верни приятели, с които споделят еднаква съдба. Преживяванията на малкото момче ни припомнят, че семейството е там, където има любов.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Илияна Маринкова5 филма, посветени на писатели, които си струва да гледаш21.09.2019

Още от Под Моста

българската музика през септември
Момчил РусевКакво се случи в българската музика през септември?Музика