5 анимационни филма за пораснали

Сигурно помните онова вълнуващо усещане от очакването на ранните анимационни филмчета в събота или взимането на видеокасетка с любимите ни нарисувани герои от видеотеката. Или изумлението ви, когато разбрахте, че вече сами можете да си четете субтитрите на “Цар лъв”.

Неусетно всички ние порастваме и забравяме за онзи рисуван свят, който ни е вълнувал като деца, свят, в който всичко е възможно. Анимационните филми по подразбиране са предназначени за най-малките зрители, но понякога и възрастните могат да открият в тях скрит смисъл и мъдрост. Представяме ви пет такива филма, които освен че събуждат заспалото в нас хлапе, успяват да дадат и някои ценни уроци на порасналия и сериозен възрастен.

1. “Фантастичният г-н Фокс” (2009)

Тази филмова адаптация на едноименното произведение на Роалд Дал успява да бъде еднакво интригуваща както за деца, така и за възрастни. Първият опит на режисьора Уес Андерсън в анимационния жанр е изключително успешен – уникално визуално изграждане на героите и атмосферата на екрана, сценарий, допринасящ към оригиналната история и не на последно място гарантирано забавление.

Господин Фокс е вече улегнал и отговорен лисугер. Той е загърбил миналото си на крадец на пилета и се е отдал на писането във вестник и на семейството си. Преместването в ново жилище в корените на едно дърво в близост до три изкусително препълнени с храна ферми обаче разклаща спокойния живот на лисичето семейство и тласка господин Фокс към старите навици. Освен филм за любопитните приключения на една духовита лисица, “Фантастичният г-н Фокс” е и разказ за пагубното влияние на пристрастяването във всички негови форми.

2. “Мери и Макс” (2009)

Мери и Макс” не е типичният анимационен филм, който бихте гледали с детето си. Цветовете липсват и радостните моменти често отстъпват на меланхоличните. Въпреки това “Мери и Макс” е дълбоко човешки филм, от който могат да извлекат смисъл както големи, така и малки. Осемгодишната Мери живее в Австралия със семейството си, което не се интересува особено от чувствата на малкото дете. Момиченцето е самотно и няма достатъчно приятели. Един ден Мери решава да намери приятел и случайно се спира на името на Макс Хоровиц в адресната книга.

Макс е 44-годишен също толкова самотен мъж, който живее в Америка и дали апартамента си с въображаемия си приятел и една златна рибка. Макс и Мери започват да водят кореспонденция, която продължава с години и ги превръща в най-добри приятели. Анимацията не разглежда темата за приятелството повърхностно, а в нейния най-дълбок и реалистичен смисъл. Макс и Мери имат своите изкачвания и спускания в отношенията си. Те никога не комуникират наживо, но приятелството е по-скоро чувство за присъствие, дори когато няма никой срещу теб.

3. „Отнесена от духовете“ (2001)

Всяка подобна класация не би била пълна без филм на Хаяо Миядзаки . „Отнесена от духовете“ е определян като най-добрият филм на японския режисьор и дори печели Оскар за пълнометражен анимационен филм, което успява значително да популяризира филмите на „Студио Гибли“ на запад. Историята ни запознава с десетгодишната Чихиро и странното магическо място, на което попада след един погрешен завой и превръщането на родителите й в прасета.

На това странно и непознато място Чихиро започва да работи в баня за духове, ръководена от магьосницата Юбаба. Юбаба дава на Чихиро ново име – Сен, а задачата на момичето оттук нататък е да не забравя истинското си име и да успее да спаси родителите си с помощта на момчето-дракон Хаку. Миядзаки, често наричан японският Дисни, винаги е изпълвал аниметата си с дълбоко скрити значения и „Отнесена от духовете“ не е изключение. Филмът може да се приема като алегория за проституцията и свръхконсумацията в Япония. В тази посока има редица следи, които само порасналите и наблюдателни зрители могат да уловят.

4. „Малкият принц“ (2015)

Може би няма нужда да казваме защо тази анимация попада тук – самият източник на нейното вдъхновение е най-добрата книга за деца и възрастни писана някога. Едноименното произведение на Антоан дьо Сент Екзюпери тук е адаптирано по по-нестандартен начин. В историята се намесва нова героиня – малко момиченце, което се сприятелява със своя съсед – добродушен старец, който е работил като авиатор.

Riley Osborne voices The Little Prince and James Franco voices The Fox in the stop-motion animated film THE LITTLE PRINCE by On Animation Studios

Новият ѝ приятел я разсейва от тежките уроци, които майка ѝ я кара да учи, за да влезе в най-престижното училище. Авиаторът разказва на момиченцето историята за Малкия принц, но тя е недовършена. Момичето решава да разбере какво се случва с принца и отлита към неговия магически свят, за да разбере, че той е пораснал. Адаптацията на книжката „Малкият принц“ насочва оригиналната история в интересна посока и със сигурност носи радост поравно и на малки, и на големи.

5. „Животът ми като тиквичка“ (2016)

Животът ми като тиквичка“ е още един първоначален опит в стоп-моушън анимацията, който пожъва тотален успех на фестивалната сцена в Европа. Анимацията на френския режисьор Клод Барас успява предизвика палитра от емоции у всички свои зрители, без значение от тяхната възраст, но преди всичко успява да предизвика онова неописуемо чувство за душевна топлина.

Тиквичка е малко момче, което губи майка си и попада в дом за сираци. Като всяко дете в подобно положение, с прекрачването на прага на новия си дом Тиквичка се чувства сам и изоставен. Времето, прекарано в дома обаче го дарява с неговото ново семейство – група верни приятели, с които споделят еднаква съдба. Преживяванията на малкото момче ни припомнят, че семейството е там, където има любов.

Алексия Петрова

е родена в през 1996 г. в София. В момента изучава журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Интересите й включват най-вече кино и музика, но освен това палачинки, лисици и безкрайното нощно небе. Точно като Пипи тя вярва, че никога няма да порасне.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to