Приказки за възрастни в „Имало едно време“

06.08.2015

Добре дошли в Сторибрук – китно и спокойно градче в щата Мейн с прекрасен излаз на океана и населено от… приказни герои. Да, не се шегувам. Всеки срещнат по улиците му човек е всъщност обитател на Омагьосаната гора, изпратен чрез магия в нашия свят, без никакви спомени кой е в действителност. Заслугата за това е изцяло на Злата кралица (в ролята – Лана Парила) и отчаяните ѝ опити да отмъсти на всички герои, попречили ѝ да получи своя щастлив край. И тъкмо когато всичко се нарежда по план, на сцената не излиза героят на Дженифър Морисън (Ема Суон) – жена със съмнително минало и не един или два скелета в гардероба, рожба на – не мога да повярвам, че го казвам – истинската любов между Снежанка и Чаровния принц. Единствено тя е способна да надвие проклятието, слегнало се над Сторибрук, и да върне щастливите развръзки за всички негови обитатели.
CoverЗнам, знам. Звучи като нещо, което да пуснете на малката си дъщеря, докато се опитвате да си откраднете два часа заслужено спокойствие. Защо тогава въобще да му давате шанс?

Отговорът е много прост – персонажите. Изградени с много внимание и взаимодействащи си почти непрестнанно на всяко възможно ниво, героите са най-силният коз на продукцията. Ретроспекциите във всеки епизод допълват непрестанно миналото им – тъкмо когато си помислите, че сте ги опознали, те ви изненадват с нещо ново. Класическите приказки на Братя Грим, Шарл Перо и Ханс Кристиан Андерсен са преплетени по един наистина хитроумен и силно интригуващ начин, хвърлящи изцяло нов – на моменти дори неочаквано мрачен – фокус въху добре познатите истории.
CastНемалка заслуга за това имат и самите актьори. Специални адмирации отиват при Роби Кей и нечовешки силната му роля на Питър Пан. Гарантирам ви – никога не сте си представяли, че момчето, което не пораства, може да притежава такова магнетично, мрачно и доминиращо присъствие на екрана. Да не забравяме и уникалната игра на Робърт Карлайл и неговия Румпелщилцхен, осигуряващ задължителния за сюжета кукловод в сенките, манипулиращ изкусно действията и дори мислите на ненагледните ни герои. Двете му коренно различни превъплъщения извеждат целия сериал на едно съвсем ново ниво, предоставяйки му неочаквана дълбочина, интрига и драматизъм.

Все още сте скептични? Напълно разбираемо. Повечето ретроспекции, развиващи се в Омагьосаната гора, Страната на чудесата и Оз, са дразнето патетични. Но нека не бъдем твърде осъдителни. Не е никак лесно да изградиш пленителна и задълбочена история по купчина детски приказки, особено ако целта ти е да привлечеш масовата аудитория. Въпреки това дуото Адам Хоровитц и Едуарт Китсис, стоящо и зад „Изгубени“, се справя задоволително добре с тази нелека задача.

Но не всичко е като в приказките. В текущия сезон се наблюдава доста разочароващо развитие на сюжета, особено след силния му предшественик. Злодеите са блудкави и на моменти откровено отегчителлни. Героите търпят минимално развитие, въпреки отчаяните опити на сценаристите да обогатят историите им. Дори ефектите, които така или иначе не са кой знае колко по-добри от тези на „Доктор Кой“, са станали плачевно слаби. Въпреки това историята (и донякъде интригуващия ѝ финал) успява да се задържи на ръба на зрителския интерес, като ни остава единствено надеждата предстоящият пети сезон да се върне към корените на сериала.

Но нека това не ви разколебава. Дайте шанс на Сторибрук и чудатите му герои. Гарантирам ви, че не след дълго историите им ще ви запленят неусетно със затрогващата си човещина, несекващите си обрати и онази малка искрица приказност, достигаща до детето в нас.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Димитър Панайотов„Дяволското гърло“ и „Денят на бащата“, за които „български“ не е обида27.05.2019

Още от Под Моста

Вяра ЖелязковаНеобятната Рила – пленителните кътчета на БългарияLIFE