Завръщане към мрачния немски фолклор в „Досиетата Грим“

20.10.2015

Cover (amazonadviser.com)

Навярно сте на мнение, че приказките са измислици. Че таласъмите, караконджулите, Торбалан и Големия лош вълк са небивалици, сътворени с единствената цел да плашат децата и да ги държат послушни. Същото  мислеше и детектив Ник Бъркхард (в ролята Дейвид Гинтоли), преди да открие, че е Грим – наследник на легендарните немски братя, надарен със способността да вижда всички мрачни и злокобни създания, приели човешки облик и бродещи сред нас. От този миг насетне Ник се оказва въвлечен в нов, неподозиран и наглед бездънен свят. Оживяла приказка, в която може да оцелее единствено, ако приеме същността си и я превърне в оръжие. Но нещата никога не са толкова прости, нали? Докато кралските фамилии на чудовищата оплитат конците си около него, детектив Бъркхард решава да кривне от традициите на предците си и да се превърне в нещо повече от свиреп, безпощаден убиец. Избор, който му спечелва неподозирани приятели… и немалко врагове.

Звучи твърде сладникаво на първо четене. И не особено оригинално. Въпреки това ще ви помоля да ми отпуснете още малко време, за да се опитам да ви спечеля с неоспоримите достойнства, които продукцията притежава. Представлявайки умело съчетание между криминале и ърбан фентъзи, стартиралият през 2011 г. сериал процъфтява вече пет сезона, изграждайки със завидно постоянство заплетен, вълнуващ и богат на история сюжет. Вярно, първите епизоди са еднообразни и доста затлачени, но веднъж щом ги изтърпите, нещата значително се подобряват. Продукцията е лека, ненатоварваща и същевременно достатъчно интригуваща, за да оправдае отделеното ѝ време.

Season_4_Cast_Promo

И макар героите да са приятни и разнообразни, един от тях заслужава специално внимание. Нека ви представим Монро (в ролята Сайлъс Уиър Митчел) – подобие на върколак с благ характер и афинитет към виното и здравословното хранене, който живее в китна къща с дърворезба и се бори с вродената му кръвожадност като… майстори часовници. Безспорно колоритен персонаж. Свежото му, леко иронично чувство за хумор и привидно благата му природа мигновено печелят симпатиите на зрителите и спомагат за задължителния комедиен привкус към историята.

Но най-любопитното предстои. Историите, разгръщани във всеки един от епизодите, предлагат по-мрачен и същевременно познато приказен прочит на популярните детски приказки, с леко намигване към макабричните им оригинали. Ефектите са забележително изпипани, саундтракът е гъвкав и звучен, а драматичният елемент е съвсем леко загатнат, без да утежнява излишно историята.

3

Уви, на средностатистическия зрител ще му е нужна известна доза търпение неведнъж през сезоните. Сюжетът има навика да се разтяга, без да поставя необходимия акцент върху основната арка. Обикновено тези моменти са последвани от периоди на силно и интензивно действие, които обаче трудно биха попречили на някои от вас да изпитат искрено отегчение от сериала. Макар нивото на актьорската игра да остава високо, в определени моменти диалогът клони към еднообразие, а развитието на персонажите е трудно забележимо.

„Досиетата Грим“ не може да се нарече сериал с големи претенции. Затова и не го съдим като такъв. Въпреки това историята му заслужава най-малкото да ѝ се даде шанс. Защото понякога приказката е много по-мрачна и дълбока, отколкото изглежда на пръв поглед. Като истинските братя Грим.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Илияна Маринкова"Отворени рани" - ужас от тишина и елегантна лудост18.07.2018

Още от Под Моста

Вяра ЖелязковаНеобятната Рила – пленителните кътчета на БългарияLIFE