Завръщане към мрачния немски фолклор в „Досиетата Грим“

20.10.2015

Cover (amazonadviser.com)

Навярно сте на мнение, че приказките са измислици. Че таласъмите, караконджулите, Торбалан и Големия лош вълк са небивалици, сътворени с единствената цел да плашат децата и да ги държат послушни. Същото  мислеше и детектив Ник Бъркхард (в ролята Дейвид Гинтоли), преди да открие, че е Грим – наследник на легендарните немски братя, надарен със способността да вижда всички мрачни и злокобни създания, приели човешки облик и бродещи сред нас. От този миг насетне Ник се оказва въвлечен в нов, неподозиран и наглед бездънен свят. Оживяла приказка, в която може да оцелее единствено, ако приеме същността си и я превърне в оръжие. Но нещата никога не са толкова прости, нали? Докато кралските фамилии на чудовищата оплитат конците си около него, детектив Бъркхард решава да кривне от традициите на предците си и да се превърне в нещо повече от свиреп, безпощаден убиец. Избор, който му спечелва неподозирани приятели… и немалко врагове.

Звучи твърде сладникаво на първо четене. И не особено оригинално. Въпреки това ще ви помоля да ми отпуснете още малко време, за да се опитам да ви спечеля с неоспоримите достойнства, които продукцията притежава. Представлявайки умело съчетание между криминале и ърбан фентъзи, стартиралият през 2011 г. сериал процъфтява вече пет сезона, изграждайки със завидно постоянство заплетен, вълнуващ и богат на история сюжет. Вярно, първите епизоди са еднообразни и доста затлачени, но веднъж щом ги изтърпите, нещата значително се подобряват. Продукцията е лека, ненатоварваща и същевременно достатъчно интригуваща, за да оправдае отделеното ѝ време.

Season_4_Cast_Promo

И макар героите да са приятни и разнообразни, един от тях заслужава специално внимание. Нека ви представим Монро (в ролята Сайлъс Уиър Митчел) – подобие на върколак с благ характер и афинитет към виното и здравословното хранене, който живее в китна къща с дърворезба и се бори с вродената му кръвожадност като… майстори часовници. Безспорно колоритен персонаж. Свежото му, леко иронично чувство за хумор и привидно благата му природа мигновено печелят симпатиите на зрителите и спомагат за задължителния комедиен привкус към историята.

Но най-любопитното предстои. Историите, разгръщани във всеки един от епизодите, предлагат по-мрачен и същевременно познато приказен прочит на популярните детски приказки, с леко намигване към макабричните им оригинали. Ефектите са забележително изпипани, саундтракът е гъвкав и звучен, а драматичният елемент е съвсем леко загатнат, без да утежнява излишно историята.

3

Уви, на средностатистическия зрител ще му е нужна известна доза търпение неведнъж през сезоните. Сюжетът има навика да се разтяга, без да поставя необходимия акцент върху основната арка. Обикновено тези моменти са последвани от периоди на силно и интензивно действие, които обаче трудно биха попречили на някои от вас да изпитат искрено отегчение от сериала. Макар нивото на актьорската игра да остава високо, в определени моменти диалогът клони към еднообразие, а развитието на персонажите е трудно забележимо.

„Досиетата Грим“ не може да се нарече сериал с големи претенции. Затова и не го съдим като такъв. Въпреки това историята му заслужава най-малкото да ѝ се даде шанс. Защото понякога приказката е много по-мрачна и дълбока, отколкото изглежда на пръв поглед. Като истинските братя Грим.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Стажанти на "Под Моста"Десет години, откакто Breaking Bad промени възприятието ни за сериали06.08.2018

Още от Под Моста

Деница Димитрова„Мисис Америка“ е наелектризиращ сблъсък на интереси в неустоима картина на 70-теКино