Remember Me – страхотна история с посредствен геймплей

04.07.2013

Remember-Me-Game-640x360Какво е същността? Дали е нещо вкоренено дълбоко във физическата ни същност или е нещо отделно само по себе си? Да не би това, което нашите примитивни главици определят като „Аз“, всъщност да е просто фиктивна конструкция на базата на субективни изжиявания? Защо ревю на игра започва като кандидат-студентско есе? Remember Me на Capcom се опитва да отговори на всички тези въпроси (добре, може би с изключение на последния) и успява до известна степен да задоволи всички философски напъни, на които е способен средностатистическият геймър.

На играча е представена кратка предистория – в недалечното бъдеще човечеството се е научило да съхранява спомени във виртуалното пространство. Това откритие е довело до бързото създаване на корпорации, които да съхраняват и управляват спомените на обществото, създавайки нещо като церебрални банки. Всеки гражданин на Нео Париж (един от така-наречените „мега градове“) е екипиран с устройство, което записва спомените му, а често на улиците се забелязват автомати за продажба на спомени, подобни на смущаващо инвазивни вендинг автомати. Съществуват подозрения, че манипулацията и кражбата на спомени са не само чести, но и абсолютно нерегламентирани явления. В отговор на това са се появили сепаратистки групи, които се стремят да прекатурят монопола на корпорациите чрез кражба на спомени от личности, на ключови позиции. Ценен човешки ресурс са тези индивиди, които имат вродената дарба да манипулират спомени.
Remember-Me-game-city-art

Remember Me взима пример от съвременните екшън заглавия и ви хвърля директно в игралния свят. Пред вас се появява главната героиня на име Нилин, притежаваща физически дадености, за които всяка Мис-ка би продала един от своите или няколко чужди органа. Както беше казал един гейм-журналист преди доста време „Ако по цял ден ще гледам задник, то поне да е женски“. След като забършем лиги и осъзнаем, че животът ни се е свел до това да се чувстваме привлечени към скупчване на полигони, играта ни разкрива тъмната си същност. Разбираме, че паметта на Нилин е изтрита и тя е в Бастилията, която отново е поела ролята на затвор и място за екзекуции. Не дълго след началото с Нилин се свързва нейният бивш началник и лидер на най-голямта анти-корпорационна група. Той успява да помогне на героинята да избяга и тук започва същинската игра.

Технологията зад визуалния енджин на играта е поостаряла и си личи.  На места текстурите са с недостатъчно висока резолюция, сенките изглеждат сякаш използват остарели шейдъри, а вглеждайки се в декора често се забелязват пикселизирани изображения, наложени върху моделите. Тези минимални забележки лесно се преглъщат в момента, в който пред играча се изправи Нео Париж с пълната си прелест. Дизайнерският екип се е справил феноменално. През различните части на играта Нилин минава през града, всяка част на който има различна атмосфера, но съчетаващи се  перфектно, без чувство на разчлененост между тях. Remember me е визуално вдъхновен от скорошни заглавия и това е очевидно. Богатият квартал е разкошен с изчистен, футуристичен дизайн и заможните граждани, облечени в ярки и често кичозни дрехи, следвани от своите роботи-помощници. Всеки, играл Mirror’s Edge, би забелязал вдъхновението зад визуалния стил . Както всяка дистопична фантастика и тук привидно перфектният град има своите проблеми. Гетата на Нео Париж са също визуално впечатляващи, било то и по различен начин. Те изглеждат като перфектно балансирана купчина боклуци а по нестабилните пътеки пълзят отлъчените от обществото същества, които заради пристрастяването си към спомени са се превърнали в комбинация между Ам-Гъл и зомбитата от „28 дни по-късно“.
2292969-a6f265c4b721638115584ec712b35314Звукът в играта не се натрапва, а допълва добрия дизайн. Всеки раздел на града си има собствено звуково оформление. В търговските центрове се чуват реклами на най-новите ненужни джаджи и удоволствия, защото въпреки технологичният напредък човешките същества все още си умират за нещо ново, лъскаво и евентуално с лого под формата на ябълка. Гетата скърцат, дращят и успяват да подплатят чувстото за несигурност с известно доза достоверност. Всичко това се обединява от отличен саундтрак, от който всеки фен на ембиънт и електронна музика не би останал разочарован.

Първото нещо, което всеки почитател на фантастиката би забелязал е амбициозният замисъл зад историята. С течение на играта, пред играча са представени изконни философски проблеми относно същността на Аз-а. Тежък замисъл за игра, чиято изконна цел е да забавлява и разпуска, но сюжетът никога не става скучен или прекалено философски тежък, дори напротив- често чаках с нетърпение следващата кътсцена. Пътят на Нилин е представен с интересни интроспективни моменти, които показват промяната й с оглед на постепенното откриване на истинската й същност Разбира се, тук не липсва и редовният политически коментар. Играта, излязла покрай скандали с подслушвания (наши и чужди), представя възгледите си върху неприкосновеността на личната информация. Отговор на въпроса дали Цветанов гледа какво сваляме от Замунда няма да получим, но за сметка на това перспективата на разработчицата за интелектуална собственост са нестандартни и определено заслужават внимание. Уви, страхотният замисъл и високата амбициозност на Remember Me са пропиляни заради геймплея.

Rember Me предлага на играчите болезнено посредствен геймплей. Не откровено лош, а просто не твърде добър. Бойната система е вдъхновена от Rocksteady (създателите на Arkham Asylum и Arkham City), но тук липсва възможността за париране. Така през половината от битките Нилин неефективно ще подскача над главите на противнците, което създава всичко друго, но не и чувство за динамика и разчупеност. Дори и така-нареченият Combo Lab не разнообразява битките. Чрез него се добавят различни свойства към ударите на Нилин – допълнителни щети, лекуване или по-бърза регенерация на специалните й умения. Тези специални умения са забавни и помагат за разчупване на скучната бойна система, но дългият им cooldown ги прави трудно използваеми.

ss_f692f9ab6e5e1cfdf34d658c8f172efe5218bb15.1920x1080Когато не разхвърля мъже насам-натам,  Нилин се впуска в платформинг. Ще скачате по тръби и прозорци, но цялата тръпка липсва, заради лошо измислена система. Скочихте в съвсем друга посока? Нищо. Като магнит ще се залепите на правилното място. Не знаете кое е правилното място? Имаме огромни оранжеви стрелки, които да ориентират. По средата на играта бях убеден, че предпочитам да изям чехлите си пред това да видя още една оранжева стрелка. Геймплеят не лежи изцяло в зоната на посредствеността. В конкретни моменти в играта Нилин ще трява да използва дарбата си, за да манипулира спомените на конкретни личности. Това за играча представлява кътсцена, която може да превъртате напред и назад, променяйки малки детайли в нея, който обаче променят изцяло това как протича споменът. Това води до резултати, коренно различни един от друг и предразполагат към преиграване.  Тези така-наречени Remix моменти се случват само 4 пъти в играта. Странно е решението да пренебрегнат тази страхотна идея и да запълнят дупките с изкуствено раздут геймплей, но неведоми са пътищата дивелъпърски.

В залючение, Remember Me е игра с амбицията да бъде нещо повече от просто игра. Постигнатата история е неоспоримо една от по-добрите в гейминг индустрията, но липсата на завладяващ геймплей е била смъртната присъда на много игри. Въпреки това Remember Me предоставя едно добро изжяване, което си струва времето и парите.

Автор: Андон Андонов

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Делиян МариновЧетири причини да посетите третото издание на Outdoor & White Water Fest28.03.2019

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаTilly – иновация за стената на всеки домLIFE