„Баладата за Бъстър Скръгс“ – изкуството да разказваш

The Ballad of Buster Scruggs
  • "The Ballad of Buster Scruggs"
  • Режисьор: Братята Коен
  • Сценарист: Братята Коен
  • Главни актьори: Джеймс Франко, Зоуи Казан, Лиъм Нийсън и др.
  • Година: 2018
  • Оценка от IMDB: 7.4/10
06.02.2019

Тъжно е да го признаем, но истинските, добре разказани истории в киното са все по-голяма рядкост. Във века на франчайзите, супергероите и тъпите римейк версии на класики от 80-те и 90-те години, да разкажеш нещо оригинално става все по-трудно, амбициозно и рисковано. Истинското творчество обаче все още съществува и един блестящ пример, граничещ с перфекционизъм, е „Баладата за Бъстър Скръгс“ на Джоел и Итън Коен. Да, две години след „Hail, Caesar!“ братя Коен се завръщат с една вдъхновена антология от шест кратки истории, събрани в малко над два часа, и ситуирани в американския Див запад някъде в края на XIX век. Резултатът е чисто и просто красив.

Братя Коен във вихъра си

Баладата за Бъстър Скръгс“ може и да понесе квалификацията уестърн, но това само би отнело от неизброимите достойнства на филма. В него са събрани шест истории, всяка с различна дължина, с безупречно изградени герои и сюжети, от които всеки майстор разказвач би могъл да се учи. Всеки сегмент носи дълбокия отпечатък на абсурда, характерен за творчеството на братята, но много от тях са наситени с тъга, с красиви прозрения, с обещание за приключение и по-добро бъдеще и с много, много смърт.

Още в първия разказ умират десетки, но това не дразни и не натежава, напротив – ала тарантиновското насилие с добро количество плискаща кръв, отрязани скалпове, стрели в гърлото и откъснати пръсти, е всъщност толкова абсурдно, че буди само интерес и възхита. Разбира се, насилието само по себе си не може да допринесе с нищо, но поставено в рамките на прекрасните истории, които допълва, то е само още един мотив, който се опитва да щрихира онази дива реалност.

Бъстър Скръгс

В първия къс разказ проследяваме героя, на когото е кръстен и целият филм – Бъстър Скръгс – крайно позитивен тип и отличен стрелец, който язди коня си в пустинята и пее най-абсурдната и неподходяща песен за човек в неговата ситуация – “Cool water” на Боб Нолан. Поредица от красиви, наситени кадри, с дълбоки и пищни цветове, ни отвеждат в един типичен каубойски бар, после втори, където задължително следва меле, и накрая всичко завършва с дуел на улицата пред бара след като Бъстър изтегля „ръката на мъртвеца“ – две черни аса и две черни осмици – станала известна след убийството на Уайълд Бил Хикок – един от най-бързите стрелци на Запада, застрелян в тила след като изтеглил фаталната ръка. Ще ми се да ви разкажа целия сюжет, но така само ще ви направя лоша услуга.

А историите съвсем не са това, което може да се очаква от един „уестърн“. Въпреки че стъпват върху най-често използваните стереотипи за Дивия запад – бързият стрелец, златотърсачът, пътуващият артист, заселниците и ловците на глави, в „Баладата за Бъстър Скръгс“ няма обикновени персонажи и скучни герои. Трудно и ще имате любима история – всяка една от шестте дърпа различна струна в душата и усещането, което всички заедно оставят, е за нещо вълнуващо – еднакво тъжно, приключенско, проникновено и горчиво смешно. Но всичките са красиви, истински и вдъхновени. И знаем, че истинското вдъхновение винаги личи.

Джеймс Франко и Лиъм Нийсън

Филмът ще ви срещне с Джеймс Франко – некадърен, но симпатичен банков обирджия, който е главен герой в “Near Algodones” – история преливаща от прекрасен черен хумор, налудничави герои и…тигани. В “All Gold Canyon” ще изживеете и няколко самотни дни с Том Уейтс (същият Том Уейтс), който прави прекрасно изпълнение в ролята си на златотърсач в една изключително цветна, поетична и кървава история на брега на малка рекичка в преливащ от зеленина каньон, в търсене на заветната златна жилка в земята. Това е един от най-красивите сегменти във филма и за двайсет минути човек преминава през всички възможни емоции и душевни състояния – от спокойствие и хармония до страх, напрежение, умиление и, накрая, облекчение.

Ще се срещнете и с Лиъм Нийсън във вероятно най-мрачния и тежък разказ от всички в антологията – “Meal ticket”. Историята е дълга не повече от 25 минути и се пада преди средата на филма, но наистина очаквах да видя надписите и всичко да свърши с нея. Това е една от онези истории, след които имаш нужда от почивка и просто няма как да продължиш напред с филма веднага. Не изпитваш омраза след нея, не е и тъга, а нещо по средата – дълбоко отчаяние, може би гняв, шок, скръб. Опитваш се да си обясниш света, но не стигаш до нищо.

Не исках да стигам до това да разказвам фрагментите във филма, но как бих могъл, след като именно разказът, майсторски изградената и предадена история, е в сърцето на преживяването? Братя Коен за пореден път се доказват като брилянтни сценаристи, вдъхновени писатели и едни от най-добрите режисьори на нашето време, способни да създадат цялостен шедьовър от начало до край. Не бих могъл да говоря достатъчно за красотата на разказа в този филм – сюжетите са предадени по някак съвсем класически начин, сякаш слушаме историите до запален в гората огън, но с присъщите за Коен абсурдност и бруталност, с рядкото качество да държат в неизвестност до самия край.

Mortal remains

За двайсет минути зрителят установява дълбока връзка с всеки един от героите, но филмът не разчита на черно и бяло, а на недостатъците, мечтите, странностите и тъгата на всеки един от тях. Както англичанинът в последната история казва: „защото хората се разпознават в героите, предполагам, и ние всички обичаме да слушаме за себе си, стига хората в историите да сме ние, но да не сме ние, не наистина. Особено накрая“. Защото накрая винаги някой умира и тогава е добре да бъдем някой друг.

Баладата за Бъстър Скръгс“ блести особено ярко в диалозите си, както се очаква от филм на братята Коен, всъщност. Те са остроумни, на моменти наситени с поетични изблици, с прозрения и с толкова много емоция, че е чудно как изобщо може филми да се правят по различен начин от този. Петте истории, писани в рамките на двайсет и пет години, изпълнени с мрачен трагизъм, черен хумор и, в крайна сметка, с доза тъга и меланхолия, са обединени от последната шеста история, наречена подходящо „Mortal remains”.

В карета, маскирана под сините тонове на нощта, петима пътници се отправят към последната си дестинация. В тази история кръгът се затваря и смъртта, присъстваща във всеки един сюжет, обединява всичко. Именно тук диалозите са в своя абсолютен пик и е чисто удоволствие да следиш мисълта на пътниците и да се чудиш накъде ли ще поеме сега. Шестият разказ е достоен завършек на всичко и отеква в съзнанието дълго след края на надписите.

С този филм Netflix прави силна заявка за наистина независима платформа, която дава свобода на артиста и го освобождава от студията, и резултатът от този риск е нещо наистина прекрасно. Едно гледане не стига. Филмът напомня за себе си часове след края и сюжетите се разгръщат отново и отново в мислите. Това, и нищо друго, е знак за наистина добро кино.

„Баладата за Бъстър Скръгс“ може да гледате в сайта на Нетфликс или приложението.

 

 

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Деница Димитрова„Рокетмен“ за любовта, която търсим до Космоса и обратно18.06.2019

Още от Под Моста

Под МостаКак се създава магията на радиотеатъраLIFE