Лора, Яворов и аз – мемоари на Дора Конова

Лора, Яворов и аз
  • "Лора, Яворов и аз"
  • Автор: Дора Конова, Петър Величков - съставител
  • Издателство: Библиотека България
  • Страници: 228
  • Година: 2019
  • Цена: 20.00
  • Оценка от Goodreads: 4.71
  • КУПИ
18.02.2020

Другата гледна точка за широкоизвестната трагедия на Пейо Крачолов и Лора Каравелова

Сред последните заглавия на издателство „Библиотека България“ е книга, събрала пълните спомени на Дора Конова, която съставителят Петър Величков решава да нарече „Лора, Яворов и аз“. Книгата няма за цел да оневинява или обвинява, а просто да представи документираните спомени на Дора в тяхната цялост – истината около съдбата на противоречивия Яворов остава под въпрос, а тази книга е просто поредната порция допълнителна информация по заплетения случай.

Доказуеми и известни са единствено фактите около трагедията – Лора се самоубива в нощта между 29 и 30 ноември 1913г. в общия им с поета дом. Тогава Яворов също се застрелва, но опитът му е неуспешен, той умира около година по-късно, на 29 октомври 1914г., когато успява да отнеме живота си с отрова и куршум. Отношенията между Лора и Яворов са били бурни и наситени с емоция, а любовта на поета към Теодора (позната като Дора) е съществувала и определено е оказала влияние върху събитията от 1913г.

Обстоятелствата около тези действителни събития, обаче, остават неизяснени. Мненията на участниците и обкръжението на действащите лица са строго субективни – едни защитават Яворов и правото му на щастие и спокойствие, други превръщат Лора в светица и са сигурни, че той я е убил, трети определят и Лора и Яворов като жертви на Дора и чувствата ѝ към поета. Разделението на жертви и палачи в подобни истории е неправилно – ролите са много по-заплетени и сложни, а истината е някъде по средата между всички мнения. Истината се състои по-скоро в това да бъдат снети обвиненията към едни или други и вместо да се хвърлят камъни, да се изследват тези, обърнали каруцата.

Петър Величков със своята книга прави точно това – намира, събира и публикува спомените на Дора, които са предпоставка за изследване на детайлите покрай живота и смъртта на Яворов и Лора. Други изследвания по темата са „Спомени за П. К. Яворов“ на Милка Марковска, множеството томове с писма, документи и историко-литературни изследвания на Ганка-Найденова Стоилова (дъщеря на сестрата на Яворов – Екатерина), спомените на Мария Цанкова – племенница на Дора Конова, както и книгата на Михаил Кремен „Романът на Яворов“ в два тома, която застава по-скоро на страната на Лора и я представя като мъченица. Кремен е съпругът на Дора Конова, с когото тя се развежда след самоубийството на Яворов.

Всеки може да види пристрастията и мотивите на голяма част от тези хора да проучват случилото се, но има и много неутрални изследователи, чиито истини също са интерпретирани през нечия призма и съдържат доза субективизъм. Петър Величков пише в своя предговор, че не иска да налага своята гледна точка, а да остави на читателите сами да изберат страна. Макар очевидно мнението на автора да е в подкрепа на Конова и вяра именно в истинността на нейните разкази, то подобни книги и изследвания си остават смислени и дават поводи за размисъл. Спомените на Дора Конова са неизменно важна част от разплитането на мистерията Лора-Яворов.

В следващите редове са поместени няколко цитата от „Лора, Яворов и аз“, които обуславят гледната точка на Дора Конова – в началото тя уважава и дори харесва Лора Каравелова, цени стойността на нейния брак с Яворов, дори не си помисля за нещо повече от приятелство с поета, впоследствие опознава странностите на Лора и вижда, че бракът между Яворов и Каравелова е опустошителен и тежък и за двамата. Дора с мъка и гордост признава пред себе си, че обича поета. Малко след това Лора се самоубива. Конова не одобрява опитът на Яворов да застреля себе си, тяхната надежда за любов е помрачена, а трупът на Лора застава между тях – буквално и преносно.

В спомените на Теодора отсъстват полемични признания, обяснения в любов или каквито и да е мигове на споделеност с Пейо (с изключение на няколко кратки разговори, в които той ѝ признава своите чувства). Писането на Теодора не показва никакви признаци на неуравновесеност или ненормалност, в каквито я обвинява Кремен. Спомените на Дора Конова са написани с достойнство и разбиране, след което са редактирани много пъти от нея и нейната племенница, което при нея е признак за перфекционизъм и желание за уточняване, а не преправяне на истината.

Разговор на Михаил Кремен и Дора Конова, април 1912г., из спомени на Дора:

–  Той е грозен, много грозен и страшен. Не ми се иска да те запозная с него.

–  Както искаш, не държа много на познанства – казах аз.

–  Не мога да не те запозная. Той е мой приятел…

(…) През цялото време най-внимателно го наблюдавах. Исках да разбера кое е грозното и кое страшното у него. Нищо такова не забелязах. Той беше приятен събеседник.

(…) Понеже знаех, че Яворов има приятелка, която била хубава жена, пожелах да видя портрета ѝ, като мислех, че всички влюбени носят със себе си портретите на тези, които обичат. Яворов се усмихна и каза, че няма портрет, но ще пише на Лора да му изпрати. (…) Пожелах да видя портрета на приятелката на Яворов не защото се интересувах от Лора, а за да окажа внимание към госта – просто учтивост.

Спомени на Дора за Лора:

Според нейни приятелки Лора обичала да се подиграва. Тя завиждала на младите за тяхната невинност. В същото време у нея имало и добри прояви.

(…) Именно католицизмът създава и доразвива у Лора тази двуличност, тази прикритост. „Вътрешно можете да бъдете каквото щете, но външно не.“ – казва Лора на Андрей Протич. Тези неискреност е проявявана отначало и към мен. Тя ме канеше да отивам у нея, а в същото време говорела пред слугинята си: „Уф, тази пак иде, аман от нея“ (по сведения на Данка Ангелова, домашна помощница на Лора, казани пред следователя).

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Ивана ХитковаСтихосбирката „Рамене и самоти“ и какво има да ни каже Боряна Богданова16.01.2020

Още от Под Моста

Боян Симеонов5 албума от май, които трябва да слушатеМузика