Железният човек, който през свободното си време се разхожда в обувките на Шерлок Холмс. В миналото – Чарли Чаплин, а сега – адвокат Ханк Палмър. (Ревюто ни за филма „Съдията“, където Дауни играе именно адвокат Ханк Палмър, прочетете ТУК!) Зад всички тези герои, а и зад още много, стои само един. Той не притежава супер сили, но пък е „отгледал“ в себе си силата да пребори собствените си демони. По пътя от червения килим до затворническата килия… и обратно. Във винаги приятната компания на Робърт Дауни Джуниър.

Сигурно е странно чувството докато пие сутрешното си кафе човек да срещне приветливото си лице във вестника. Нищо чудно, след като същият този човек за втора поредна година оглавява класацията на „Форбс“ за най-добре платен актьор. И макар на рафта зад гърба му да не проблясва Оскар, той има две номинации за такъв и не крие, че живее в очакване да го получи. В биографията си има цели 72 филма и 34 спечелени награди, като крехка отплата за изключителния му актьорски талант. Не, това не е Тони Старк, макар че съмнително много прилича на него. Това е Робърт Дауни Джуниър – човекът, който вдъхна живот на супергероя. Безспорните му артистични заложби обаче проличават много преди да облече костюма на Железния човек. Той дебютира на екран в сюрреалистичната комедия „Pound”, когато е само на пет години. Тласък в тази посока получава от баща си – Робърт Дауни Старши, известен актьор и продуцент. И макар в свое интервю да твърди, че знае твърде малко за актьорското майсторство и да се определя като „изключително надарен мошеник“, Дауни Джуниър получава първата си главна роля едва 22 годишен. От ключово значение за професионалното му развитие е участието му в „Zero”, роля, която му отваря вратите за „голямото кино“. В резултат, той започва да играе в много по-високо бюджетни продукции (сред тях са „Air America”, „Soapdish” и други), привличайки все по-голямо медийно внимание.
Въпреки че тази внезапна известност извиква по-скоро лошото у него, тя го провокира да развива и своя музикален талант. Едва 4 години след съвместното му изпълнение със Стинг в сериала „Али Макбийл“, той издава собствен албум, озаглавен “Футуристът“. И макар да не издава втори, Дауни не оставя музиката напълно встрани и негови изпълнения влизат в саундтрака на редица филмови продукции, сред които – „The Singing Detective”, “Kiss Kiss Bang Bang” и други.

Изглежда 2008 е късметлийската година за Робърт Дауни Джуниър, защото именно тогава той участва в не един, а цели два блокбъстъра: „Железният човек“ и „Тропическа буря“. Няма да навлизам в излишни коментари за филмите, ще спомена само, че „Железният човек“ реализира 585 милиона долара печалби и изстрелва Дауни Джуниър в списъка на най-популярните и търсени актьори. Резултатът е налице. Една година по-късно той се превъплъщава в ролята на Шерлок Холмс и изпъква с актьорска игра, опасно граничеща със съвършенството. Когато очаквано Робърт Дауни получава номинация за „Златен глобус“, съпругата му Сюзън го съветва да не си приготвя реч, защото Мат Деймън (номиниран за ролята си в „The Informant!”) е по-вероятният отличен. Речта обаче се оказва необходима, защото едва няколко часа по-късно „железният човек“ прибира поредното признание за невероятния си талант. То съвсем не е незаслужено и продължението на „Шерлок Холмс“ от 2011 година единствено потвъждава този факт.
Във всяка хубава вечер обаче идва момент, в който завесата се спуска и всичко зад нея остава скрито. Блясъкът отстъпва място на дима от току-що свита цигара, а листчетата с благодарствени слова служат единствено за подравняване на линииките кокаин. Това не е изключение, а самото ежедневие за Дауни Джуниър, който в определен период от живота си е бил пристрастен към повече субстанции, от колкото клиниките могат да го излекуват. Актьорският му талант е обезобразен от постоянните арести, а кариерата му съмнително виси между живота и смъртта, досущ като своя притежател. На всичко това актьорът отговаря с чаровна усмивка, след което отпрашва с Поршето си гол и с багажник, пълен с причини да бъде осъден поне още няколко пъти. Въпросът тук не е как може човек да допусне да стигне толкова далеч. Въпросът е „Защо?“. Отговорът е на 8 години и няколко дози разстояние: „Мисля, че основният проблем е, че израснах в поколение, което иска да бъде „готино“. Гарантирам ви, аз не съм „готин“ и не искам да бъда никога повече!“.
=Пътят до това заключение обаче е дълъг и осеян с безрезултатните опити на актьора да прекрати окончателно отношенията си с опиатите. Няма нищо изненадващо в това, след като той самият не крие, че е израснал „заобиколен от наркотици“ в дом, в който марихуаната влиза в употреба толкова често, колкото и оризът. За Дауни Джуниър вредните навици са почти вродени, след като когато е едва шестгодишен, баща му му свива първия джойнт. Но не бъркайте това с липса на родителски инстинкти, защото според Дауни Джуниър това е бил просто нестандартен израз на бащинска любов. По тази тема може дълго да се спори, но цифрите сочат, че в същата година, в която получава първата си главна роля във филма „The Pick-Up Artist”, той „влиза в обувките“ и на наркозависим във филма „Zero”. И макар именно „Zero” да отваря вратите на голямото кино за актьора, успехът му е отдаден по-скоро на задълбочените му познания за наркотиците от първо лице, защото именно те го свързват с героя му.

След 1996 година Дауни Джуниър като че ли взима участие в повече неприятности, отколкото филмови продукции. Той многократно е арестуван за притежание на хероин, кокаин и марихуана, а веднъж, под въздействие на част от тях, нахлува по погрешка в дома на свои съсед и заспива на едно от леглата му. По-късно в свое интервю той твърди, че това е нещо напълно нормално за човек, водещ борба със своите зависимости. И въпреки че ограничава заспиването в чужди домове, едва няколко месеца след този случай той пропуска един от регулярните тестове за наркотици, наложени му от съда. Тази грешна стъпка предизвиква прекратяване на филмовите му ангажименти и го лишава от удоволствието да гледа света от собствения си прозорец. Следващите няколко години са изпълени с арести, пропуснати тестове за наркотици и многобройни и разнообразни престои в клиники за наркозависими. Изглежда Дауни Джуниър е решил да се облегне на поговорката, че някои грешки трябва да се повторят многократно, за да е 100% сигурно, че са такива. Когато през 2000 година той е освободен под гаранция, на хоризонта се появява крехката надежда, че оттук-нататък ще върви нагоре. Присъединяването му към екипа на сериала „Али Макбийл“ е поредното обещание за окончателното му завръщане, увенчано с номинация за „Еми“ и награда „Златен глобус“. Всеобщият възторг обаче изглежда не е достатъчен за актьора и освен към киното, той се завръща и към старите си навици.

В края на 2000 година анонимно обаждане на 911 предизвиква обиск на хотелската му стая и макар съдържанието ѝ да е силно притеснително, той получава още един шанс да се поправи, преди през 2001 продуцентите на „Али Макбийл“ окончателно да скъсат договорите си с него. Причината: Дауни Джуниър губи и последната капка самоконтрол. Едва дни преди героят му да бъде отписан от сериала, актьорът е намерен да се скита бос и неадекватен в околностите на Лос Анджелис. И ако за него тази случка не е чак толкова необичайна, то за продуцентите е достатъчен повод да отменят ангажиментите си с него.

Съществуват множество предположения за причините, довели до този полуразпад, в който актьорът прекарва значителна част живота си. Според част от тях той страда от биполярно разстройство, но според него самия – причината е в ранния му досег с наркотиците. Може би границата между това да бъдеш „готин“ и да се самоунищожиш е твърде тънка и понякога я вземаме за „път“. Път, който обаче не води никъде.
=Няколко години преди да се превъплъти в „Железния човек“ Робърт Дауни Джуниър решава, че не може да продължи да живее по този начин. Той изхвърля всички наркотици от автомобила си в океана и доброволно се подлага на лечение. Първата роля, която получава след излизането си от възстановителния център е във филма „Gothika“, на чиято площадка среща и своята бъдеща съпруга. Седем години по-късно – през 2010 – двамата основават собствена продуцентска компания, чиято първа продукция е именно „The Judge”, който ще имаме удоволствието да гледаме по кината съвсем скоро, този път уверени, че зад завесата дим няма. Въпреки проблемното си минало, Робърт Дауни Джуниър е един от гениалните актьори на нашето време. Не заради ролите, които получава, а заради възхищението, което буди играта му у нас. И въпреки че отдава голяма част от постигнатото на подкрепата от своята съпруга, медитацията, бойните изкуства и продължителната терапия, той изгражда личността, която е днес, най-вече благодарение на вярата, че е „въпрос на време елементите да си дойдат на мястото и всичко да бъде наред.

Автор: Виктория Маринова