Димо от „П.И.Ф.“ в един „куку-руку“ разговор преди големия концерт

27.11.2017

Кой не знае „П.И.Ф.“ – една от най-обичаните български групи?! Това обаче, което някои може би не знаят, е, че бандата ще изнесе мащабен концерт на 8 декември в клуб MIXTAPE 5 / в голямата зала/. От три месеца музикантите работят върху своята нова лайв концепция, която чрез видео импресии към всяко парче, както и звукови атмосфери трябва да създаде у феновете филмово усещане. На концерта групата ще представи и новия си сингъл „Приятел“, а всеки закупил билет за шоуто, ще го получи като подарък на входа на клуба – картичка с QR код и парола, с която ще може да се свали песента. Билети вече се продават в мрежата на ticketlogic.bg, а като се съди по имиджа на бандата, 8-ми декември обещава не само едно музикално събитие, но и едно истинско арт преживяване.

В Берлин вали. С Димо сме сами… по фейсбук. Казвам му, че не искам да правим строго и скучно интервю, искам да е интервю ала „куку-руку“. Разказах му, че много въпроси съдържат заглавия от песни на бандата, които само най-върлите фенове ще могат да разкодират. Той се смее и се придържа към плана…

Карина Николова: Какво обичаш да правиш, когато вали?

Димо Стоянов: Ооо, много обичам да слушам дъжда. Слушайки го, по някой път заспивам, но се опитвам да остана буден, за да си го дослушам. /смее се/ Много ми харесва и въздухът преди да завали и по време на дъжда. Много е приятен, различен. Мирише на озон.

К.: Не мислиш ли, че има разлика между пролетния и есенния дъжд? На мен ми носят различни настроения…

Д.: Естествено! Единият предвещава чисто лято, а другият – чиста зима. /смеем се/

К.: Кой кара колело?

Д.: Всички карат колело – аз също! Вече минах на мотор, но колелото си стои. Всъщност най ме интересува дали дъщеря ми кара колело, защото наскоро ѝ купих, но пък стана студено. Надявам се на пролет да караме колело тримата – жена ми, дъщеря ми и аз.

К.: Ноември е. Опиши ми най-щастливият ти „ноемврийски ден“?

Д.: Много обичам, когато настъпи точно този листопад, жълтият. Не ти е топло, но и не ти е студено, обаче е хубаво да си с шалче и с палтенце. В никакъв случай не е зимно, но няма вече толкова хора в парка. Това е най-красивото време – да се разхождаш сам през ноември в парка, когато всичко е жълто и валят… валят листа. Всеки един такъв ден през ноември е най-красив.

Снимка: Личен архив

К.: Казваш, че „сезоните говорят“. Какво ти казва есента?

Д.: Есента ми е най-любимият сезон. Тогава най-много пиша музика. Всички неща, които съм написал и изпял, есента ми е казала. Тогава съм измислил повечето от песните.

К.: А кое е „невидимото дете“?

Д.: „Невидимото дете“ е във всеки един от нас и най-често е над 40-годишно. То тайничко си стои там и е хубаво всеки един да признае, че го има.

К. За какво копнее „невидимото дете“? Как можем да го открием в себе си?

Д.: Когато се отдадем на всичките желания, които ни идват, и не се спираме, защото сме на определена възраст или защото еди-кой си ще каже нещо. Когато последваме вътрешния си инстинкт, то се проявява.

К.: Какво означава „куку-руку“?

Д.: „Куку-руку“ означава „кукуригу“ на испански или португалски. Много ми харесва как звучи, затова направих такава песен. После разбрах, че имало такава вафла, както и такава реклама, пък аз някак си съм ги пропуснал. Имах един доста дълъг период, в който нямах телевизор и въобще не гледах телевизия. Може би точно тогава съм пропуснал тази вафла! /смее се/

К.: Интересно на какво ли би докарвала вафла „Куку-руку“?

Д.: Най-вероятно ще е „петльовска“.

К.: „Петльовска“ в смисъл на „шарена“ или „с вкус на петел“?

Д.: С вкус на петел! /смеем се/

Снимка: P.I.F.

К.: Смяташ ли, че България щеше да изглежда като „приказка“, ако го нямаше комунизмът?

Д.: Определено нямаше да е същото. Мисля, че щеше да е много по-хубаво, но за това нещо виня Чърчил.

К.: В едно интервю казваш, че много ти се иска да можеше да промениш развоя на последната среща между Чърчил, Рузвелт и Сталин, на която обсъждат бъдещето на европейските страни след войната? /има се предвид „Ялтенската конференция“/

Д.: Чърчил не е обичал Балканите, защото по време на Междусъюзническата война той е ръководел Галиполската операция на Дарданелите, но кралският флот е бил разбит, до голяма част именно от българи. Направо сме ги върнали в първи клас. Когато Чърчил се връща в Англия, е освободен от поста си, а партията, която е щяла да го издигне за кандидат-премиер, се отказва от него. Поради тази си загуба той претърпява много голям крах, но след това отива при опозицията, която го издига, и става премиер. Тогава обаче си го връща на нас. След като получава премиерския пост, започва повече да му се чува гласът и при първа възможност да ни прецака, ни прецаква.

К.: Ако наистина беше присъствал на тази среща, трябваше да внимаваш, за да не свършиш в „ГУЛАГ“, че знаеш Сталин какъв е…

Д.: Определено! /смее се/

К.: Група „П.И.Ф.“ е вече от дълги години на сцена, а изгряването ѝ почти съвпада с началото на така наречения „преход“. Смяташ ли, че България го премина?

Д.: Оо, не! Не сме го преминали. Реално погледнато, „преход“ не е имало, а се е случил един нормален развой на събитията. „Преход“ към какво? Към демокрация?! Не! Към по-доброто?! Никога няма да бъде „добро“. Винаги ще искаме „по-добро“. И един американец да питаш, ще ти каже, че той също се намира в някакъв преход към по-добро.

Всеки се стреми към това, така че аз не смятам това време за „преход“, а просто за начин на живот. По стечение на обстоятелствата съм се родил именно в тези години в България и така живея. Приемам го като фактор, който трябва да преработя и преборя. Ако ние не си го направим по-добро, то няма да стане. Да чакаме този „преход“ да мине, е някакво самозалъгване.

Снимка: P.I.F.

К.: Срещаш се с публиката от много години, смяташ ли, че българите „пътуват“ към нещо по-добро?

Д.: Определено! Ние сме супер. Никъде по света го няма това, което ние имаме. Елементарни примери: природа, стандарт, бърз интернет. Знаеш ли колко много свободни работни места има, но българинът не иска да работи. Къде по света има такъв бърз интернет или телевизия с толкова много канали ? Къде по света може да си върнеш назад телевизията, за да гледаш каквото си искаш? Къде по света можеш свободно да си изтеглиш всички филми, които ти се гледат? Никъде! Всички мои приятели чужденци, които са ме посещавали тук, са изумени.

Отначало мислеха, че като музикант би трябвало да съм богат и затова имам такива възможности. След това разбраха, че тези привилегии са достъпни за всеки българин. Това са неща, които един нормален човек, живеещ в Западна държава, не може да си позволи. Знам, че икономически погледнато там е по-добре, но не бих отишъл да живея някъде, където винаги ще съм чужденец, винаги ще ме броят за „втора ръка“ и ще получавам по-малко пари от другите. Какво си въобразявам по този начин?! Не ми се струва оправдано.

К.: Какво се случва в „нощта на слънчогледите“?

Д.: Еее, това само те си го знаят. Може би си виждала как хиляди слънчогледи са оклюмали надолу вечер и чакат изгрева, за да могат да надигнат глави и да го погледнат отново.

К.: Какво правиш, когато не можеш да спиш?

Д.: Слушам музика, играя на игри, чета. Не помага да заспя, но си оползотворявам времето, но по принцип ако мога да спя по всяко време, ще спя. Така ми се е обърнал животът, понеже не трябва сутрин да ставам и да отивам в 9 на работа. Работя по различно време. Когато хората се прибират от работа в 6, на мен именно тогава ми се случва да отида в студиото и да работя до сутринта, защото е дошъл „сигналът“.

К.: Значи е вярно, че музата много често идва вечер?

Д.: Така е. Аз пиша и много музика за театрални постановки, което ме радва, така че често измислям песни по разни странни часове.

К.: Мислиш ли, че „колибритата“ имат проблеми със съня от време на време?

Д.: Проблеми със съня? Оф, ако прекарват целия си живот с бързината, с която си движат крилете, би трябвало да спят много малко. За нас това със сигурност би било проблем, но за тях – не! Един сън от пет секунди сигурно е супер – даже направо са се успали! /смеем се/

К.: Коя е най-смешната „обърквация“, която си преживявал?

Д.: Те са постоянни. Бюрократщината е най-голямата обърквация, но я има навсякъде.

К.: Какво все още „не знаеш“ за „П.И.Ф.“ и какво ние не знаем за „П.И.Ф.“?

Д.: Аз не знам какво не знам за „П.И.Ф.“, а вие не знаете много неща. Това, което трябва да знаете, се надявам, да знаете. А това, което не знаете, може би трябва да си остане така.

Надявам се да знаете, че на 8-ми декември имаме концерт в „MIXTAPE 5”. Не знаете обаче, че работим трескаво, за да подготвим всичките видеа, които ще текат зад нас, докато свирим, но това не е и толкова важно. Въпросът е накрая, като ви го представим, да изглежда все едно сме го направили с лекота, а че сме вложили много сърце, ще се почувства.

К.: Какво да очакваме от концерта? Говори се, че досега не сте правили подобно шоу…

Д.: Правили сме подобни неща, но не точно в такава форма. Технически е доста сложно. Ние сме свикнали да свирим по определен начин на живо. Самата песен диша, темпото ѝ “плува. То се забързва и забавя, когато трябва. На 8-ми декември ще свирим с компютър, който ще досвирва и допълва инструменти и тракове с нас. Свирим ли с компютър обаче, той не може да забързва и да забавя като нас, затова трябва да го „принудим“. Именно този трудоемък процес на синхронизация изисква много репетиции, за да може на живо „да сме заедно“.

К.: Как се роди изобщо идеята за подобен концерт?

Д.: Дълго време сме се занимавали с подобни проекти. Бяхме правили един трибют на Depeche Mode”, който всъщност е 50% от работата, която направихме сега за “П.И.Ф.”, в технически смисъл. Отделно сме правили опити с визуализацията и се замислихме, че вече имаме целия този ресурс и би било добре да го използваме за нашата собствена музика. Така от няколко месеца се занимаваме с нашите парчета.

К.: Какво “обещаваш” на онези, които ще дойдат на концерта?

Д.: Опитвам се да не обещавам никога нищо. Надявам се по-скоро на хората да им хареса.

К.: Един последен въпрос. Винаги съм се чудила как можеш да подариш “цялото небе”?

Д.: И аз се чудя – затова съм го възпял! /смее се/

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Боян СимеоновUrban Tapes: разговор със Soulmate#230.11.2017

Още от Под Моста

българската музика през септември
Момчил РусевКакво се случи в българската музика през септември?Музика