В Urban Tapes записваме както вече популярни, така и прохождащи артисти. Soulmate#2 са абсолютното откритие последно време, а музиката, която правят, е впечатляваща. Ние със сигурност ще говорим тепърва за тях и препоръчваме на всеки да се запознае с работата на момчетата. На нашите въпросите отговориха Тино (основател и вокал) и Никола (пианист и композитор).

Как започнахте да се занимавате с музика?

Тино: Считам за начало още първите прослушвания на музика, които са останали в паметта ми. Като дете бях тих и рядко молех за нещо. Помня обаче, бях на 4-5 години и няма да забравя, видях някакво мини касетофонче със слушалки в онези „всичко по един лев“ магазини. Как само се молех да го получа. После пусках каквито касетки ми попаднеха и ако нещо ми харесаше, го въртях с часове, всеки ден. Беше ми любимото занимание, дори заспивах така. Особеното беше, че каквото и да слушах винаги си представях как го изпълнявам на сцена. И до днес имам този навик. Реалното ми навлизане като музикант започна, когато бях на 13-14 години. Някой в училище донесе китара и бях привлечен. Китара обаче нямах и за да компенсирам, намерих някакви палки за барабани и думках с тях по дивани и корици на книги, докато слушам някоя песен. Месец по-късно приятел ми услужи с акустична китара и струните ме спечелиха. И до днес най-близкият ми инструмент е китарата, а пеенето дойде по-късно.

Никола: Баща ми беше купил един Yamaha синтезатор, когато бях на 4. Той беше играчката, на която отделях най-много внимание, и в последствие ме записаха на солфеж по пиано. След това ходих на частни уроци, доста често не по мое желание, и постепенно спрях. В гимназията почнах да се заслушвам в структурата на песни, които ми харесват. Появи се в мен някакво желание да се опитам да композирам музика, подобна на това, което ми харесва, и си купих пиано с MIDI интерфейс, за да мога да записвам с компютър. Трябваха ми една-две години, докато започна да си припомням музикалната теория (което все още е в процес). И от тогава вече официално мога да кажа, че съзнателно се занимавам с музика.

Кои са основните групи/музиканти, които са изградили музикалния ви вкус и стил?

Тино: Всеки жанр съществува нeслучайно и от всеки има какво да се чуе и възприеме дори само като емоционално послание. Едно от удоволствията от работата ни със Soulmate #2 е, че всеки от нас има толкова разнообразен вкус и ухо за всичко. Бил съм въвличан от най-различни жанрове, от блус до хип-хоп, минавайки през рок, фолк, джаз, поп, r&b, какво ли не. Останалите от групата не правят изключение. Любимците ни обаче са различни.  Винаги първо ще се сещам за Джак Уайт, не пропускам да посоча Джон Мейър и Бъди Гай като майстори на блуса и китарата. А Ед Шийрън споменавам като най-ярък пример за това как се работи в съвременния музикален бизнес. Последните няколко месеца в слушалките ми звучат най-вече Depeche Mode. Ако обаче например се качите за кръгче в колата на Андрей, ще попаднете в друг свят. Задължително ще чуете Porsupine Tree, Devin Townsend или може би Opeth.

Никола:  Напълно съм съгласен с предимството на разнообразието. Забелязва се и сред моите любими имена. Такива като Bonobo, Kraak and Smaak, Junkie XL, Chily Gonzales, Deadmau5, Disclosure, Nile Rodgers, Pendulum, The Prodigy, Calvin Harris, Pink Floyd, The Doors, The Beatles, Led Zeppelin.

Какво е да правиш музика в България?

Никола: Мисля, че е както навсякъде по света. Процедурата е една и съща, а как човек би се развил, зависи от неговата креативност и стила, който успее да си изгради, за да бъде разпознаваем. Много е важен и трудът, който е положил, за да бъде добър музикант, дори и чисто технически.

Тино: Съвсем вярно. А тук има толкова неразорана почва и гладна публика. Ако младите музиканти погледнат от правилния ъгъл и с достатъчна доза креативност и готовност за работа, биха забелязали, че България е рай за правене на музика и сега е моментът, в който има най-голяма нужда. Може би не случайно се е надигнала вълна от прекрасни млади творци!

Кой е най-добрият концерт, на който сте били?

Никола: Без да се замислям, Jamiroquai!

Тино: За най-добър не знам, но последният, който ми направи особено впечатление, беше този на унгарско-българската група Месечинка. Сещате се за онова настръхване във велики моменти, което е като оргазъм за нервните окончания на тялото и трае стотни от секундата. Така се чувствах, само че през цялото време на концерта. Нещо преминаваше през мен… Бяха истинска магия!

Има ли музикант/изпълнител, с който бихте искали да работите?

Тино: Както вече споменах, в момента българската сцена се е заредила с прекрасни млади музиканти. Харесва ми развитието на хип-хопа и RnB, особено идващите от Варна. Чухте ли албумът на Вантката от Ума и Дума? А за предстоящия албум на Polina (Полина Антонова) нямаме търпение. Все музиканти, с които бихме спретнали нещо, най-вече заради отдадеността им към музиката. Не отдавна имахме удоволствието да чуем прекрасната Vick (Виктория Динкова) на живо. Бях толкова впечатлен, че й казах „Ще направим нещо заедно!” преди „Здравей! Приятно ми е”. Дано не е забравила. Но и да е, скоро ще й напомня. А съвместен концерт ще има съвсем скоро. Осми декември, знаменития клуб Vintage 33, заедно с Мирян Костадинов-MIRY и неговата нова група.

Никола: Да, имаме големи очаквания за този концерт. За мен би било прекрасно да работя с Bonobo (Simon Green), най-вече защото има невероятни музикално-организационни и технически умения. От българските изпълнители Dorothy Takev и Остава. Би ми било интересно да направя алтернативно-електронно звучаща колаборация с тях. Тази година имахме удоволствието да участваме на фестивала Орик в София, където споделихме сцената с прекрасни изпълнители като Миленита, Bears and Hunters и куп други. Трябваше да видите лицата на Бату и Берке докато слушаха китарата на Mr. Morski (Джанго Зе)! Със сигурност биха посвирили с него.

Разкажете ни за първото си участие?

Тино: Хм… Не знам кое да посоча като първо участие. В последната си година като ученик организирах няколко концерта, където и бяха първите ми изяви на сцена като музикант. Малко по-късно беше първото ми солово участие в клуб. Китарата и аз. Помня, че беше дошло обявеното време за начало, а нямаше никой, което ме притесни. Казаха ми „споко, не знаеш ли, че всички идват поне час по-късно?!” Така и стана. Черпиха ме малко повечко, но пък вечерта мина добре. А първото ми професионално участие беше заедно с моя скъп приятел и виртуозен китарист Николай Кърджиев от групата High Vibe.

Никола: Моето беше в един рокерски бар “Усмивка” във Варна. Бях в гимназията с моята първа група Full Circle. Свирихме основно кавъри на рок банди от 70-80-те. Беше доста тясна и импровизирана атмосфера. Спомням си, че ни прибраха родителите с колите накрая и не можахме да пийнем както си му е редът /смее се/. А за истинско първо участие имам частичен спомен от някакъв концерт на солфежната школа, в която съм ходил. Вероятно съм свирил някой етюд.

Защо решихте да вземете участие в Urban Tapes?

Тино: Помня момента, в който открих Urban Tapes. Проектът беше съвсем нов, но още от тогава си личеше, че е на световно ниво. Казах си „виж ти, ето това липсва в България”. И вече знаех, че някой ден ще запишем нещо заедно. Радвам се, че този ден дойде! Прекрасно е, че има достойни творци, но е нужно и да бъдат видени, показани и представени. Именно за това се грижите вие и сме безкрайно благодарни, че ви има.

Никола: Наистина, хубаво е, че ви има! Всъщност не се сещам за друга платформа в България, занимаваща се със същата дейност. Поне не и на това ниво.

Какво ви предстои?

Тино: След няколко седмици закръгляме една година откакто сме заедно. Рожден ден да го наречем. И определено ще го отбележим по подобаващ начин. Скоро ще разкрием повече по въпроса. След това предстои кратко затишие на концертите за сметка на нова музика, записи и много репетиции.

Никола: Ще продължим и с все повече концерти извън Варна. Но още от сега запретваме ръкави, за да представим групата така, както желаем. Кратката пауза от месец-два съвсем няма да е за почивка.

В кой град по света мечтаете да имате концерт и защо?

Никола: Мисля си за Будапеща, защото е много красив град, а и имат фестивал (Sziget), на който бихме се вписали най-вече като стил.

Тино:  Знам ли… Може би някой от градовете с пребогата музикална култура, такива като Лондон или Нашвил. А тук нямаме търпение за своя пръв концерт в Пловдив!

Какъв съвет бихте дал на по-младите (малките) от вас, които се колебаят дали да се захванат с това, което обичат (в лицето на музиката), или с някоя професия, която гарантира по-сигурна реализация?

Никола: Едното не пречи на другото, хубаво е човек да има повече от една опция особено ако шансът е да остане на улицата. Както всяка креативна дейност може да бъде хоби, тя може да се превърне и в работа. Разликата е, че когато едно нещо е работа, там вече играят роля и външни обстоятелства и правене на жертви за сметка на крайния резултат. Бих ги посъветвал да се запитат дали са готови на това и ако отговорът е “да”, просто да действат.

Тино: За мен нещата са съвсем прости, но благодарение на антивъзпитанието на голям брой родители и учители доста млади се губят още в началото на своя път, дори още като деца. Да се избере така нареченото „сигурно” пред това, което обичаш и за което мечтаеш, автоматично гарантира неуспех. Едва ли искате да прекарате по-голямата част от живота си правейки нещо, което дори не ви доставя удоволствие, ограничавайки истинската си страст в нищожната кутийка наречена „хоби” (ако изобщо остане време за това). Няма пари, за които да си заслужава. Обратно, човек посветен на това, което обича и учейки се по пътя си – той вече е успял, той живее пълноценно. Така или иначе развитието изисква усърден труд и жертви, които насочени в грешната посока лесно могат да превърнат ежедневието ни в ад. Не е ли по-логично просто да ги насочим към това, което желаем. А що се отнася до финансовата част, която няма как да подминем (няма и защо да подминаваме), то сигурен съм, че с развитието си в своята истинска професия финансовият успех е очаквана част от пътя, за което съветвам във всяко начинание да се подхожда с развит бизнес план и нюх.