LIFE

Сансуси – малкият дворец с голяма душа

22.09.2019

Едно от смайващите неща в Берлин наред с начина, по който се вписва в модерния свят, историите от Берлинската стена и напоеното с нещастие време на разделение, са сградите отпреди Втората световна война, които напомнят, че тази столица има много повече история от познатата ни.

Уви, малко са съхранените, но именно заради това са толкова впечатляващи и открояващи се. По време на Пруската империя градът е доминиран от големите неоренесансови сгради в центъра си. Те са великолепни, богати, смайващи, смазващи… налагат чувства за величие и доминация, каквито пруските крале искат да чувстваме.

Но един от тези крале е малко по-различен. Фридрих II Велики може и да е най-великият военен ум на 18-ти век за Пруската империя, може да е крал с желязна ръка, нюх и непогрешимост, но не това е, което най-много е желал. Всъщност той дори не е изпитвал влечение към военното дело, което е най-важното за един прусак. Баща му Фридрих Вилхелм I е негодувал от това, но най-вече е бил недоволен от увлечението на сина си към френската литература и философи.

Непретенциозен и уютен

Любовта на Фридрих II Велики към музиката, литературата и виното е вкоренена в неговата лятна резиденция – двореца Сансуси в Потсдам, който на пръв поглед не е никак велик и няма нищо общо с огромните неоренесансови здания на Берлин. Той е малък, непретенциозен и уютен. Дори архитектът му го е проектирал по скици на краля.

Дворецът е в стил рококо, построен над терасовидна градина с южно изложение, за да има повече слънце за лозята, засадени в нея. Вътре има няколко салона и стаи за гостите на Фридрих II Велики, сред които хора на изкуството, литературата и философията. Той е обожавал компанията на френските философи, с които се е събирал в мраморната зала на двореца, която гледа директно към парка. В топлите летни вечери вратите и прозорците откъм градината са се отваряли широко и заедно със студения мрамор са внасяли лека прохлада за присъстващите. 

Фридрих II Велики и любовта му към философията

Сред философите най-близък му е бил самият Волтер, с когото поддържа връзка още отпреди възкачването си на трона. Уви, после се скарват, но по-късно възстановяват добрия тон от разстояние чрез епистоларната си кореспонденция.

Фридрих II Велики, учудващо за един прусак, много се е възхищавал на френската култура. Основно е говорил и пишел поезия и проза на френски език, обожавал го е и като цяло го е владеел по-добре от немския. Неслучайно името на неговата лятна резиденция е на френски – “sans souci” (без тревоги).

Обожавал е да бъде заобграден от произведения на изкуството, но и от пейзажни картини от Венеция. Фридрих II Велики не е имал възможност да пътува надалеч, затова и тези картини са били неговата връзка с Италия и чрез тях е черпил архитектурни идеи за Берлин. Също така е бил и ценител на музиката, свирел е на флейта и е композирал.

Симфония, композирана от Фридрих II Велики

Въпреки този негов човешки образ, събран в „скромния“ (на фона на много други дворци) Сансуси, Фридрих II Велики си е прусак и единственият човек, който е можел по-свободно да го критикува, е бил учителят му по флейта. Той е имал право дискретно да покашля, когато кралят прави грешки.

Въпреки че не е съвременник на Фридрих II Велики, художникът Адолф фон Менцел е увековечил в творчеството си и моменти от неговия живот. Моменти от битки и политически приеми, но и един в Сансуси – кралят свири на флейта пред гостите си в една от малките зали на двореца.

„Фридрих Велики свири на флейта в Сансуси“ – картина от Адолф фон Менцел
източник: Уикипедия

Неслучайно Сансуси е било любимото място на Фридрих II Велики, където се е уединявал в любимата си библиотека, пиел е вино, свирил е и се е обграждал с философи и хора на изкуството. Напълно различни занимания от досадните държавнически задължения, които въпреки всичко е изпълнявал великолепно. Той дори е пожелал да бъде погребан в Сансуси, а не в Берлинската катедрала, където е било характерно за владетелите и техните семейства.

Наистина той заслужава да бъде запомнен повече с двореца си, отколкото с държавническите си постижения. Макар че е скъп и красив, Сансуси не е така разточителен и помпозен. Той не е създаден, за да бъде едно огромно здание, в което да бъде наблъскана аристокрацията, както е например с Версайския дворец. Сансуси е малък дворец, който има чиста душа, която още живее там – душата на Фридрих II Велики, която го е изпълнила със смисъл и съдържание от любов към красотата на живота.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Карина НиколоваЗа Тиндър и за хората, които се превърнаха във вафли18.09.2016

Още от Под Моста

Калоян ГуглевВечните театрални постановки, които не омръзват на публикатаТеатър