Изкуството да зарежеш всичко и да правиш ръчен сапун в България

Захари Вълчанов е интересен екземпляр. Мой приятел, който ме впечатлява по редица параграфи и чак толкова, че да реша да му направя интервю за „Под Моста“.

Захари завършва с пълно отличие бизнес администрация във Виена, а след това – отново с отличие – магистратура по Operations Research в Англия. Той е един от най-логично мислещите хора, които съм срещал, а причинно-следствените връзки, които прави, са забележителни, най-вече за прости журналисти като мен. След като завършва, получава не едно или две предложения за работа в огромни корпорации и конгломерати. Заплатите в неговата сфера достигат до пет и повече цифрени суми годишно, а понякога и месечно. Но след 5 години зверски лишения и учене, Захари решава да отхвърли всички предложения и да се прибере в България. Защо?

Ами, за да се втурне в един много рисков, труден и шантав бизнес – правенето на ръчни сапуни. Преди няколко седмици ми се случи да го посетя в неговата лаборатория. Затова и реших да ви разкажа историята му. А, междувременно, ако искате да ползвате наистина страхотни сапуни с изцяло естествени съставки, с две ръце ви препоръчвам бранда му Miyavа. Невероятни са и са създадени с много внимание и страст. И, не на последно място – и аз съм ги правил.

Димитър: Захари, питал съм те много пъти, но ще те питам отново – защо реши да се прибереш в България и да правиш сапун?

Захари: Всъщност идеята за производство на сапун не беше моя. Семейството ми започна първо като хоби, но после дойде идеята да бъде превърнато в бизнес. По това време аз, все още „скитащ“ в чужбина, реших да приема предизвикателството и да опитам да развия фирмата. Фактът, че произвеждаме сапун беше от второстепенно значение.


Д: Работата е много, пазарът малък, а предизвикателствата – тежки. Кое обаче ти тежи най-много?

З: Трудностите са много, въпреки че това, което смятах за трудно в началото вече ми се струва лесно. Като човек без никакъв търговски опит и излизащ от академичната среда ми беше много трудно да разбера, че стратегиите, които досега са ми носели успех често не работят както преди.

Трудно беше да се справя със самия себе си и недостатъците си, с липсата на приятели и познати (почти всички живеят в чужбина), бях подложен под огромен натиск от роднини и приятели да си намеря „нормална работа“ и „да върша нещо сериозно“. Всекидневно чувах, а и все още чувам фразите „и от какъв зор се върна“, „и за какво учи“. Не само, че подобно отношение не помага, а затруднява творческия процес неимоверно.


Д: Разкажи ми малко повече за процеса на правене на сапун.

З: Използваме класическия метод за правене на сапун – осапуняване на мазнини с натриева основа. Определящото е, че използваме единствено висококачествени растителни базови масла и етерични масла за аромат, а не свинска мас или други подобни. Маслата се разтапят и осапуняват, изливат се в калъп, който после се нарязва.

Д: С какво вашите сапуни за по-различни от другите на пазара?

З: От обикновените масово произвеждани сапуни се различават по това, че са изключително богати на естествени масла, не пресушават кожата и съдържат разнообразни полезни съставки, които подхранват кожата и се грижат за нейното здраве. Кожата пропуска частици от външната среда и затова е особено важно с какво я третираме. Някои индустриално произведени сапуни например съдържат канцерогенни вещества. Ние не използваме изкуствени оцветители, пенители, втвърдители, консерванти, парфюми и други подобни.


Д: Как планираш да развиеш Miyava?

З: Мечтата ми е да станем любимият бранд за натурална козметика на България, а също и да изнасяме по цял свят. Мисълта, че ще изнасяме не просто парчета сапун, а частици от България, в които са вложени масла от родни производители, е прекрасна.

Д: Нека продължим с въпросите клише! По какъв начин се различава България, нашия манталитет и култура спрямо това, което си видял чужбина?

З: По тази тема може да се говори с часове, но в най-общи линии съм разочарован, че не се подкрепяме достатъчно – особено в чужбина. В сравнение с други балкански народи, чиито емигранти се подкрепят почти фанатично, ние предимно си пречим. Също изглежда конструктивна критика на положението ни не е възможна – винаги се изпада в крайности. От друга страна не може да ни се отрече, че сме „истински хора“, топли, за нас приятелствата нямат изкуствените граници, които редовно се срещат на запад. Ходим си редовно на гости, излизаме навън, не си делим сметките до стотинката (в повечето случаи), имаме неподправени моменти на патриотизъм и чувство за принадлежност към една общност.

Д: Как намираш мотивация и какво ти е мнението за живота, в България, трудностите в България и, разбира се, бъдещето на България?

З: Засега се чувствам добре тук – много по-добре отколкото в чужбина. Мисля, че България има огромен потенциал и я чака голямо бъдеще. Искрено вярвам, че постепенно, лека полека, ще съумеем да изградим истинско гражданско общество, бизнес среда и етика, дори това да отнеме потискащо дълго. България е пълна с добри и качествени, блестящи хора. Дори само за тях си заслужава човек ден за ден да продължава, да не се отказва.


Продуктите на Miyava можете да намерите на сайта и във Facebook страницата им. Независимо как изглежда, това не е реклама, а още по-малко – платена . Това е една от все повечето истории на млади българи, завършили топ университети в чужбина и със светло бъдеще за тях навън. Българи, които вместо това, напук на всичко, решават да си дойдат и да се опитат да правят нещо смислено и свое. Затова единственото, което можем да пожелаем на Захари и всички като него, е успех. Защото, колкото и драматично и клиширано да звучи, бъдещето е в техни и наши ръце.

Димитър Панайотов

е на 25 и е завършил “Журналистика” в СУ „Климент Охридски”. Той е основател и главен редактор на “Под Моста”. Интересува се от литература, култура, кино, фотография, дигитален маркетинг и качествена журналистика.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to