Сериалът „Константин“ – стар роман в нов вариант

12.12.2014

Ако сте от онези хора, които на драго сърце запълват тоновете си свободно време с гледането на сериали със съмнителна артистична стойност, достатъчно ниска степен на ангажираност (за да може да ги гледате, миейки чинии) и потенциала да продължат безкрайно – нека ви представя един от претендентите за вашата петък вечер или събота сутрин (защото на кого му трябват купони anyway?). Иде реч за „Константин“.

constantine

Някои от вас може би се сещат за героя на Киану Рийвс, който размахваше пушка във формата на кръст и биеше демони с осветен бокс през 2005 г. Други вероятно се сещат за любимия си автор от любимия си сайт „Под моста“. Истината е, че Джон Константин предхожда и двамата с няколко десетилетия и прави първата си поява през 1985 г. в комикса ‘Swamp Thing’ под перото на човек, комуто предстои да стане магьосник, Mall Santa и двойник на Распутин и с чиято екстравагантност ви запознахме преди време в този материал – Алън Муур.

Истинският Джон Константин е английско леке от Ливърпуул, с визията на Стинг, пакета от умения на братята Уинчестър и малко отгоре, тренчкотът на Хъмфри Богарт и характера на Доктор Хаус. Освен това, поради неволна грешка, изпратила невинно малко момиченце в Ада за цяла вечност, душата му е с еднопосочен билет за BDSM стаичката в мазето на Сатаната. И сякаш си няма достатъчно проблеми, ами успява да нагази до уши във всяка свръхестествена мистерия, която се изпречи на пътя му.

Constantine

В самия сериал, продуциран от Дейвид Гойър, ще се сблъскаме с някои от типичните за хорър сериалите тропи – отмъстителни духове, върлуващи на свобода демони, могъщи мистични обекти, които всички себеуважаващи се големи играчи на окултната сцена искат да притежават. Магия, екзорсизъм, насилие, проследяващи заклинания. Истината е, че всичко вече сме го виждали твърде много в сериали като ‘Supernatural’ и ‘Grimm’.

Защо тогава изобщо ви занимавам със сериала? Той едва ли ще спечели награда ‘Emmy’ в обозримото бъдеще и дотук не е направил нищо революционно с жанра. Въпреки това, както често се получава със сериалите, ползващи формулата „злодей/чудовище на седмицата“, тук има едно що-годе приемливо ядро в лицето на Джон Константин. В ролята е Мат Райън, който успява да вдъхне живот на магьосника-измамник-тарикат-задник-простак и създава персонаж, за когото изобщо не съм подозирал, когато гледах „Константин“ от 2005 г. и се попикавах от кеф в киносалоните, когато Нео показа среден пръст на дявола. Не, че ролята е нещо кой знае колко впечатляващо – просто е от онези неща, които, ако харесвате цинични, но разбиращи от работата си задници, ще оцените.

constantine3

Останалата част от каста е незабележителна – имаме двама сайдкика, жена и мъж, и ангел, който се появява спорадично, за да достави някое многозначително съобщение за предстоящия възход на мистериозна тъмнина. Ефектите, когато ги има, са на прилично за телевизията ниво, а магията, за съжаление, често е просто хора, крещящи заклинания, сякаш това им коства неимоверни усилия. Което е малко жалко, защото в комикс поредицата ‘Hellblazer’, магията беше доста по-фина и Джон Константин прибягва доста по-рядко до нея и доста по-често до обикновени тарикатлъци. Но за това друг път.

Така че, ако имате зверското търпение или любов към жанра, които се изискват, за да догледате ‘Supernatural’, и ако усещате, че може би сериалът малко ще ви липсва, то може би е време да се ориентирате към новия си guilty pleasure за демони, ангели, духове и не-знам-си-какво още.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Боян СимеоновКак Game of Thrones превърна композитора си в рок звезда?29.03.2019

Още от Под Моста

Деница Димитрова„Любовникът от Zanziбар“ или когато щастието е по-близо, отколкото си мислимТеатър