Кръстоска между „Блейд“ и „Живите мъртви“ в „Щамът“ на Гийлермо Дел Торо

30.10.2015
Снимка: http://tvdaily.com/
Снимка: http://tvdaily.com/

Гийлермо Дел Торо е от онези многофункционални творци, които обичат сами да изпипват работата си от всички ъгли, за да може завършеният продукт да отговаря максимално на визията им. Кратък поглед към творчеството му разкрива, че този професионализъм най-често бива насочен към осъществяването на редица нърдски мечти – било то в зрелищните „Хелбой“ и „Огненият пръстен“, или в мрачния и кървав „Блейд“, Дел Торо успява да създаде визуално уникални филми, достатъчно различни един от друг, но всички носещи непогрешимата делторовщина, дори когато става дума за сериозни (да се чете – „спечелили Оскар“) работи като „Лабиринтът на фавна“.

„Щамът“ (‘The Strain’) е адаптация на трилогия от романи на Дел Торо, които той дълго време иска да екранизира. Когато творец като него най-сетне реализира дългогодишен проект, очакванията няма как да не са високи. За съжаление, в „Щамът“ именно репутацията на Дел Торо изиграва лоша шега и зрителят често остава с кофти вкус в устата.

Сериалът разказва за нов вирус, симптомите от който са общо взето като тези на вампиризма – заразените умират и се съживяват с драстични промени в анатомията си, регенерират се бързо, боят се от сребро и слънчева светлина, жадуват човешка кръв. Дотук приликите с типичните вампири. В „Щамът“ обаче, за съжаление на дамите, а и на някои господа, няма да видим нито Ерик Нортман от „Истинска кръв“, нито Селин от „Подземен свят“. Вампирите тук са оплешивели, без грам сексапил (половите им органи окапват, но за сметка на това получават триметрови „жила“, с които смучат кръв), с разлагащи се носове и щъкащи из цялото им тяло червейчета. Гнусната напаст, ръководена от най-стария и лош вампир, наречен изобретателно „Господарят“, има план да завладее света, започвайки, както може да се очаква, от Ню Йорк.

Борбата срещу разрастващата се епидемия обединява на пръв поглед съвсем несъвместими персонажи – оцелял от холокоста евреин, слагащ Ван Хелсинг в малкия си джоб; украински емигрант, изтребващ плъхове; английска мацка-хакер, която не е съвсем наясно със сексуалността си (но пък сексапилът ѝ е 100%); латино мацка от Центъра за борба със заразите и разведения ѝ шеф-алкохолик, с когото има афера.

The Strain

Сериалът комбинира най-характерните тропи за жанра по начин, който е само спорадично успешен. Част от вампирите са безмозъчни зомбита (ghouls), които често обсаждат героите в места като супермаркети и прочие. Друга част, в това число и „Господарят“, са по-мистично настроени и могат да контролират по-низшите си себеподобни чрез телепатия. Там някъде се промъкват и общество от полувампири, които се борят срещу епидемията тайно. Имаме си група спящи „Древни“, нещо като старейшини, какъвто е бил и „Господарят“, преди да стане вампирски Хитлер-ренегат, мечтаещ да завладее света. Някои епизоди разкриват чрез ретроспекция моменти от Средновековието или пък Втората световна война, свързани с вируса. Има, разбира се, и магическа книга, която крие тайната за това как да бъдат избити вампирите веднъж завинаги.

Сериалът несъмнено представлява един реверанс към всичко вампирско в киното и телевизията. И това би било окей, ако в него имаше и някакъв елемент на оригиналност, нещо, което не сме виждали досега. Онази делторовщина, която направи „Огненият пръстен“, филм за биещи се роботи и чудовища, прекрасният и зрелищен guilty pleasure, който е. В „Щамът“ обаче виждаме по-скоро наниз от рециклирани идеи, болезнена предвидимост, поднесени на моменти с несъвсем качествена актьорска игра. Вторият сезон се гледа по-скоро по задължение, отколкото с удоволствие, a и като цяло доказва, че дори Бенисио Дел Торо не уцелва десетката всеки път.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Димитър Рахталиев„Чернобил“ е смразяващ кръвта шедьовър31.05.2019

Още от Под Моста

Габриела КанджеваЛюбимите ни блус кавъри на Бет ХартМузика