За да харесате „Синовете на анархията” не е нужно да сте фенове на моторите и високите скорости, на кожените елеци, големите пушкала, гъстите бради и рок музиката. Не е нужно да имате каквито и да било познания за света на мотоклубовете, техните традиции и вътрешна етика. Не ви е нужна дори шофьорска книжка. С други думи, дори тематиката да ви е напълно чужда, „Синовете на анархията” трудно ще ви разочарова.

Действието на сериала се развива в измисленото градче Чарминг, успяло да се капсулира от останалия свят и функциониращо по свои собствени правила. Властта в градчето формално принадлежи на съответните органи, но всъщност е в ръцете на мотоклуба „Синове на анархията” – малка общност, наподобяваща едновременно братство, секта и престъпна банда, обединяваща не само членовете си, но и техните семейства. „Синовете” държат в джоба си градския шериф и някои от градските богаташи, което им позволява безпрепятствено да развиват престъпната си дейност.

Конфликтите в сериала обикновено са породени от пристигането на нова личност или групировка, нарушаващи установеното в Чарминг равновесие – ФБР агенти, ИРА, неонацисти, леко чалнат помощник прокурор и др. Още след първите няколко епизода всякакво желание да гледате сюжета под лупа се изчерпва и зрителят с удоволствие си позволява да изпадне в състояние на suspension of disbelief, приемайки, че нищо отвъд Чарминг няма значение.

Сериалът успява майсторски да комбинира в себе си няколко по принцип несъвместими елемента – от една страна суровия и брутален свят на организираната престъпност, от друга, личните семейни драми на всеки от героите, които обаче не висят просто като някаква притурка, а са винаги свързани с мотоклуба и неговата съдба.

Актьорският състав е на ниво, което рядко можем да видим в сериал – Рон Пърлман, Чарли Хънам, Кейти Сейгъл и Томи Фланаган. Всякакви опити за разграничаване на първостепенни и второстепенни герои са безпредметни, защото всеки герой се сдобива със собствена история, която се развива паралелно с основния сюжет и никога не е просто за отбиване на номера. Ако има нещо, което сериалът наистина да прави невероятно, това е създаването на усещане за общност и близост, които се налагат над здравия разум и позволяват на зрителя да изостави собствения си морален компас и да оцени събитията чрез този на сериала.

Хуморът, когато го има, е на страхотното ниво, което може да се очаква от група криминално проявени рокери. Мръсни шеги, расистки шеги, шеги за травестити, черни шеги – забранено за лица под 18 и хора със слаби сърца.

Саундтракът е сполучлива смесица между рок и класическо кънтри, а музикалните сцени са чисто злато по всички стандарти. Чисто и просто, слабо няма.

И вместо финал: