Скъпи феминистки, научете се да пикаете прави (или прозаична ода за сексизма)

05.09.2013

fight-women_2520457b
Сексистите в наши дни често биват поставяни в онази вмирисана купчина асоциални дегенерати, приютила вече расистите, религиозните фанатици, садистите, педофилите, терористите, масовите убийци и Хитлер. Да си сексист е мръсно убеждение – свободата на съвестта и словото автоматично биват суспендирани, когато навлезем в областта на мъжките и женски възможности и различия. Недай си боже пък работодател да предпочете да наеме мъж, защото конкретният е по-авторитетен или агресивен от жена със същото CV – това ще бъде своеобразно надупване пред смазания с талк strap-on на всяка средностатистическа организация дебели лелки, които мислят, че могат да правят всичко толкова добре, колкото мъжете.

Но не и да пикаят прави.

Вижте още: 5 НЕВЕРБАЛНИ СИГНАЛА, ЧЕ ТЯ ИСКА ДА СИ ВЗЕМЕТЕ СТАЯ

Аз съм сексист. Напомням си го гордо всеки път когато ходя по малка нужда.

Аз съм сексист и смятам, че жените са анатомично различни от мъжете – и имам учебниците по биология, за да го докажа. Жените имат това, мъжете имат онова. Жените рядко стигат над 1,70, мъжете рядко падат под 1,60. Женското тяло произвежда големи количества от едни хормони, мъжкото – от други. Жените и мъжете имат различни биологични роли, които са взаимно незаменими. Жените имат целуит, мъжете – не, защото е грозно. Жените имат цици, мъжете имат мускули. Жените си играят с кукли, мъжете с колички. И така нататък.

vintage-05Това е естествено, натурално, изобщо – природна му работа. Обществото обаче е известно с това, че взима природните работи, решава, че са несъвършени и несправедливи и по изкуствен начин се опитва да наложи свои правила. Понякога това работи, понякога се проваля с гръм и трясък. Така например обществото решава, че жените, макар и различни, са също толкова хора, колкото и мъжете и заслужават същите човешки и граждански права – и това е супер, защото слага край на патриархалната религиозна варварщина, за която свободната воля на жената е по-скоро само формално понятие. В същото време обаче се обажда и гузната от женското потисничество в предишни векове съвест и казва, че равните права не са достатъчни, че нещата трябва да отидат още по-далеч и, че на дамите трябва да им се признаят и равни възможности с тези на мъжете.

Някъде по логическата верига се е получила фатална грешка. Някой е взел различната анатомия на мъжете и жените, прибавил е към тях различните подходи при възпитанието и различните роли в семейството и е стигнал до извода, че резултатът от тези различия все пак ще бъдат еднакви възможности. Тук бихме могли да кажем, че този някой е жена – но всъщност май няма значение. Схващането си остава също толкова нелепо и необосновано, като едно от онези неща, стоящи в основата на обръщенията „другарю” и „другарке”, униформите, еднаквите прически, еднаквите оценки, еднаквите коли, еднаквите къщи, изобщо, еднаквите хора. Това е една тънка издънка на комунистическото мислене, изкуствено приравняващо и уеднакяващо всички с претенция, че работи за общото благо.

Обаче колкото и да се преструваме, няма как да затворим очи за различията, които стърчат гордо изправени като сутрешна ерекция. Дискриминацията (в това число и сексизмът като полова дискриминация) е в крайна сметка проява на различно отношение към дадена група от хора. При самото си обособяване в групи, било то естествено или съзнателно, хората създават основание на тях да се гледа като на различни, като част от отделна класа, притежаваща характерни отличителни белези – и положителни, и отрицателни.

Което не означава, че жените са задължително по-нисши от мъжете или обратно. Те са биологично предразположени да притежават различни качества в различни степени, да бъдат повече или по-малко агресивни, повече или по-малко емоционални, повече или по-малко рационални. Нека спрем да се залъгваме, че една жена може да ни помогне да качим новия хладилник до третия етаж толкова добре, колкото би го направил един мъж.

Нека спрем нарастващата популярност на полудели застаряващи амазонки, водещи медийна и политическа война срещу потисника-пишконосец с топките.

Аз съм мъж и сексист и намирам за необоснована идеята, че една жена има същите възможности като мен. Аз съм сексист, но това не ме прави тиранин-кръвопиец, потискащ прогреса на женския пол. Аз съм сексист и понякога помагам на жени с по-тежка физическа работа. Аз съм сексист и вярвам в нещо много просто – че мъжът и жената са различни и това е хубаво. Че в деня в който мъжете и жените имат равни възможности, те ще спрат да бъдат мъже и жени и ще станат андрогени.

Скъпи феминистки, продължавайте да опитвате – сигурен съм, че един ден ще успеете да се изпишкате в писоара.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Наталия ИвановаTo perform feminism. Предистория и суфражизъм. *Част първа*09.08.2015

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаTilly – иновация за стената на всеки домLIFE