Словото срещу диабета – интервю с Доротея Луканова

24.11.2015

ДоротеяНа 14-и ноември бе отбелязан Световният ден на диабета. По данни на Международната диабетна федерация в света има 382 милиона души, диагностицирани със захарен диабет. Към момента в България има приблизително 500 000 души, страдащи от заболяването. Тенденциите са броят заболели да се увеличава, а специалистите в тази област посочват захарния диабет като най-значимия здравен проблем в световен мащаб.

Ежедневно всеки един от нас става свидетел на всякакъв род инициативи, свързани с набавянето на средства за лечение на хора (най-вече деца). Повечето от нас дори са попадали на различен род шарлатани в тази област. До такава степен, че ни е избило на скептицизъм. Самият аз, пострадал много пъти от мними радетели на благородни каузи, станах резервиран.

До момента, в който срещнах Доротея Луканова и се запознах с нейната идея. Нещо мащабно, което успя да ме привлече. Кауза, заслужаваща широко обществено внимание. Каква е тя?

Ще разберете в самото интервю.

Здравей, Доротея! Представи с няколко изречения проекта си „Детство“.

Идеята се роди внезапно, замислих се какво би се получило, ако събера на едно място 40-50 разказа на различни хора и всеки един от тях да е най-милият и емблематичен детски спомен. Този, който изниква винаги в съзнанието ни, когато си спомним за своето детство. Моят е една картина със звук, светлина и аромати и едно събуждане, когато бях някъде 6-7 годишна. Тази идея си стоеше в съзнанието ми и противно на много други идеи, които просто отминават, придобиваше все по-ярки очертания. Миналата пролет направих Фейсбук групата и се осмелих да я обявя. Тогава вече животът на семейството ми беше малко по-различен, беше дошъл един неканен гост през ноември 2014 г., а именно – диабет тип 1, за съжаление, диагнозата получи нашият малък син. Още в болницата имах силното желание някой ден да направя така, че да имам възможността да подобря средата и обстановката за децата в диабетното отделение на клиниката по ендокринология в Специализираната детска болница за активно лечение (СБАЛДБ) „Иван Митев“. Събрах тези две идеи и се получи моята скромна кауза.

Планирам да оползотворя приходите от продажбите на този сборник под формата на материални дарения за отделението по диабет. А ако продажбите надминат очакванията ми, мога да добавя и още адресати към тази кауза в името на благополучието на децата с диабет.

DiabetesSymbol

Добре! Нека започнем с това – защо си кръстила този сборник „Детство“ и защо разказите в него са на тема „Спомен от миналото“?

Защото същата тази сутрин, в която си спомних за пореден път онова мое събуждане, онази съвкупност от емоция, красота и чистота ме стопли и се опитах да си представя каква положителна енергия може да се събере на едно място, в една книга от много детски спомени. Всички хора имат един по-особен поглед назад в миналото за времето, когато сме откривали света около нас и сме пораствали безгрижни, весели в едно ежедневие на много емоция и нови знания. Има символика – за децата, които днес се борят за пълноценно детство, и за техните родители, които, повярвайте ми, полагат огромни усилия доживотната присъда диабет да бъде просто една специфична част от детството им.

Дали българското общество, свикнало повече да праща SMS-и и да дава парите си по блудкави риалитита и ТВ Формати, ще обърне внимание на твоята бъдеща книга? Какви са най-големите ти страхове и кои – най-смелите ти очаквания?

 Да, вярвам, че българското общество има нужда и от такива проекти. Трябва да си спомни за непреходните ценности, да се върне малко назад в спомените си и да се подреди отново в правилната посока. Получава се много интересна сбирка досега – около 17-18 разказа, не просто спомени от детството, а като ковчеже с ценности, което ме кара да се чувствам изключително щастлива. Нямам страхове. Вярвам, че ще се получи и ще намери своите читатели. Разбира се, с помощта на няколко медии и приятели в сферата на популяризирането на подобен род инициативи. Също така, купувайки си този сборник, освен че дарява, човекът получава в замяна интелектуален продукт, също дарен от авторите, който е непреходен. А и да разкрия една малка тайна – в популяризирането и набирането на средства за сборника разчитам както на собствения си 6-7 годишен опит в рекламата, така и на многото си контакти в бранша на рекламата и ПР практиките. Едно предизвикателство към мен – способна ли съм да използвам натрупания опит и знания, за да реализирам успешно не чужди продукти, а свой.

По какъв начин ще събереш финанси за издаване на творбата?

Планирам да се обърна към няколко фармацевтични компании, които продават лекарства и изделия за диабетици. А относно популяризирането – няколко електронни и интернет медии, а защо не и печатни такива.

Знаеш колко измамници има с уж благородни каузи и е нормално хората да са недоверчиви към подобен род инициативи. Как би гарантирала, че парите ще отидат при децата и че няма да бъде злоупотребено с тях?

Добър въпрос. В тази връзка ще използвам опита си от краткия, но пълноценен период на работа във Фондация. Ще се наложи да създам НПО и ще известявам обществеността с месечни или тримесечни отчети за изразходване на средствата. Държа на това всичко да е прозрачно, затова и смятам да дарявам материални средства според нуждите на отделението.

Доротея и син

Не знам дали ти е известно, но като автор мога да те уверя, че големите вериги книжарници прибират огромен процент от печалбата при продажба на книга (между 40 и 60 процента). Ако не успееш да преговориш с тях по-нисък процент, готова ли си сама да разпространяваш книгите, за да получиш пълната печалба, която да отиде за каузата?

Благодарение и на хора като теб в движение научавам доста неща и получавам полезни съвети. Имам много близък контакт в една голяма верига книжарници и вярвам, че успея да договоря добри условия.

Не изключвам и себе си като разпространител най-вече по различни форуми за благотворителност, конкретни целеви групи и т.н.

Смяташ ли, като човек, чието дете страда също от тази болест, че държавата прави достатъчно за болните от диабет?

Не, не смятам. Имам няколко идеи, които скоро ще споделя официално в писмен вид с министър Петър Москов и управлението на НЗОК.

Срещаш се с деца, болни от диабет. Какви са техните интереси и мечти?

Абсолютно същите като на всички деца. Децата с диабет порастват по-бързо, имат донякъде поради стриктния режим по-голяма дисциплина и са също така енергични, любознателни и весели като всички останали. Даже сега има една кампания, която много харесвам „Открито за диабета“, където мотото е „Аз не съм различен, ти не си различен“.

А за какво мечтаеш ти? И въобще, след като издадеш сборника, имаш ли идеи за още подобни проекти и какви са те?

Отделно от постоянната ми мечта един ден диабетът да бъде победен, а сега се работи по няколко проекта и изследвания в световен мащаб, мечтая за здраве, за това да мога да реализирам всички свои литературни проекти. Предстои ми участие в конкурс за роман и малко съм в пред стартова треска. Другата седмица ще занеса моя ръкопис. Това е първата ми книга. Досега основно пишех само кратки текстове, есета, разкази.

Като идеалист, какво е твоето послание към читателите на „Под Моста“?

Нека не позволяваме духовността и човечността да си отидат от нас и от обществото ни. Имаме дълг към следващите поколения, да предадем щафетата.

Но аз вярвам, защото вярата е единственият начин да победим страха (от любимия ми филм – трилогия „Игри на глада“).

 

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Емилия ИлиеваGINN – в изкуството на концептуалната архитектура21.04.2019

Още от Под Моста

Йорданка ВеселиноваДуми за любов: 14 февруари или денят на Христо ФотевЛитература