“So Independent 2013” – в каква форма намираме американското независимо кино?

01.11.2013

so ind

Фестивалът за американско независимо кино “So Independent” се провежда за четвърта поредна година в София през настоящата седмица. Заглавията от програмата са готови да ни отведат на пътешествия в различни страни, да ни запознаят с различни животи – истински и измислени, и да ни срещнат с нови и с познати лица. Половината от този фестивал е зад гърба ни и повечето заглавия вече са минали по големия екран поне веднъж. Някои от тях намерих време да изгледам, други – не, но реших, че сега е моментът да споделя натрупаните си впечатления от определени заглавия, за да реши Негово величество читателя с кои да ангажира времето си през оставащите 3 дни.

“All Is Lost”  – „Всичко е изгубено”

След феноменалния си пълнометражен дебют през 2011 година (номинирания за „Оскар” за сценарий „Допустима загуба”), Джей Си Чандор отново излиза на сцената с второто заглавие от прогресиращата си филмография. „Всичко е изгубено” е филм за оцеляването на един мъж сред стихиите на океана, където той е въоръжен само с познанията и остроумието си. Актьорът, който играе този мъж, е целият актьорски състав на филма, и почти няма реплики в хода на лентата. С просто око се вижда, че върху плещите на този единствен актьор пада огромна отговорност и страхотна задача. Точно затова режисьорът Чандор е започнал преговори с него още през 2011 година, когато „Допустима загуба” е бил прожектиран на фестивала „Сънданс”. И го е убедил да се присъедини към проекта. Този актьор е легендата Робърт Редфорд.

„Всичко е изгубено” е поредното монументално постижение в една кариера, която вече се е изписала със златни букви във филмовата история. Редфорд държи екрана под контрол с невероятна лекота, лицето му привлича очите и разказва повече история, отколкото 10 страници диалог. Прочутият актьор не е загубил ни най-малко типично американската си харизма, която го доближава до зрителя, прави го симпатичен и неизбежно кара аудиторията да се моли за оцеляването му. Такъв, разбира се, е и неназованият персонаж, който играе, но няма как да е другояче, след като е бил писан специално за изпълнение от Редфорд. Безпогрешните мимики и езикът на тялото му провокират съчувствие, тъга и огромно напрежение по време на сцените с бурята в океана. На 75-годишна възраст Редфорд лично е изпълнил каскадите в лентата, катерил се е по мачти и е плувал във водата. Подобна отдаденост на професията заслужава само адмирация и дори преклонение.
AllIsLostPoster

Режисурата на Чандор е красива и изразителна. Това също е първостепенен фактор в един филм без диалог. Кадрите поддържат напрежението без усилие. В комбинация с първокласното представяне на Робърт Редфорд, „Всичко е изгубено” се превръща в един от задължителните филми от тазгодишното издание на “So Independent”. А именно с него започнах, тъй като Робърт Редфорд е основател на фестивала “Сънданс” и от много време е патрон именно на американското независимо кино.

“Nebraska” – „Небраска”
http://youtu.be/alhs_fpOBpg
След триумфа си с „Потомците” през 2011 година, режисьорът Александър Пейн се връща на екран с един доста по-малко достъпен, но и доста по-близък до естетиката на самия режисьор филм. „Небраска” е историята на възрастен мъж, който категорично решава, че трябва да отиде в Линкълн, Небраска, за да си прибере печалба от 1 милион долара. Никой не може да го убеди в това, че печалбата му е фалшива. В крайна сметка цялото му семейство решава да го последва в пътуването му. Ще ми се да кажа, че именно тук се завързва сюжетът, но ще ви излъжа. Сюжетът не се завързва ни най-малко. Първоначално възрастният мъж и по-малкият му син, а впоследствие и останалите от семейството, се озовават в родния град на главния герой. Следват дребнави препирни, караници, полукомични изпълнения, полудраматични диалози и т.н.
NEBRASKAФилмът е заснет в черно и бяло. Стилизацията тук е основателна, тъй като показва сивия невзрачен живот на истинските американци извън големите градове и лъскавите туристически брошури. Лентата разбива и стереотипа за гостоприемната Америка, страната на неограничените възможности, като въвежда няколко персонажа, които не спират да се обиждат помежду си и да обиждат всички останали около себе си. Tези послания зрителят трябва да извлече сам за себе си. Пейн целенасочено бяга от откритата мелодрама и сърцераздирателните диалози. По този начин филмът не е нито завършена драма, нито завършена комедия, и със статичното си действие и неизвестен актьорски състав, лесно може да отегчи или дори вбеси средностатистическия зрител. Няма я общата достъпност, която внесоха с аурата и звездните си персони Джак Никълсън и Джордж Клуни в „Относно Шмид” и „Потомците”. Брус Дърн е безпогрешен в главната роля, но му липсва такава връзка с аудиторията. Затова и заслужава награди за превъплъщението си, но във всеки случай те няма да му бъдат връчени от зрителите. Филмът има своите достойнства и феновете на твореца зад камерата Пейн могат дори да го определят като „шедьовър”. Ще изрека ужасна лъжа обаче, ако го препоръчам свободно на всички, както сторих с „Всичко е изгубено”.

“Only God Forgives” -„Само Бог прощава”

Без да е продължение на модерната класика от преди 2 години „Drive: Живот на скорост”, „Само Бог прощава” носи всички очаквания именно на продължение на големия хит, тъй като отново събира тандема на режисьора Николас Виндинг Рефн и актьора Райън Гослинг, и то отново в криминалния жанр. Резултатът е поредната хиперстилизирана творба на Рефн, но за съжаление, без дълбочината или реалната стойност на предишните му ленти „Бронсън” и “Drive”.
only_god_forgivesЛентата разказва за американски наркодилър в Банкок и безмилостен местен полицай, който раздава правосъдие извън закона, наред с останалите ченгета от екипа си. Когато по-големият брат на наркодилъра е убит, всички герои в лентата се завъртат в един безкрайно кървав цикъл на отмъщения, убийства, сбивания и престрелки. Въпросният наркодилър е изигран от Райън Гослинг с празния поглед и бездънните очи на дълбоко разстроен млад мъж с Едипов комплекс, който граничи с лудостта.Кристин Скот Томас ирае майка му със страхотно умение, невероятна властност и неприкрито презрение във вероятно най-доброто представяне от филма. Проблемът на „Само Бог прощава” не е в актьорската игра. Проблемът е в липсата на внимание към поддържащите персонажи, пропуснатите възможности за подсюжети около централната линия и неразреденото дивашко насилие. Казано накратко, този път под стила няма достатъчно субстанция. Отново са налице режисьорските игри с цветовете, символиката на изображенията и вниманието към детайла, но безгрешно конструираните картини не представят задоволителен сюжет. Дори и само като стилистично упражнение за Рефн, Гослинг и Томас, „Само Бог прощава” пак може да бъде препоръчан за вложеното умение в него. Според мен критиките към него са малко попресилени от разочарованието, че това не е равен на “Drive” филм. Не това е и целта на лентата. Гослинг тук играе антипода на Шофьора от “Drive” – несигурен, неспособен, неспокоен и неуверен. Сценарият отново разчита на картината, атмосферата и способните актьори да компенсират за липсата на диалог, но това не е толкова лесно, тъй като се представя история, доста далечна на нормалния човек, който не намира точки за идентификация с нито един персонаж на екрана. Заради непогрешимия си визуален стил и отдадените актьорски представяния „Само Бог прощава” е една кървава криминална епопея, но няма да се хареса на твърде претенциозните, още по-малко пък на хората със слаби сърца.

“Man of Tai Chi” – „Тай-чи майстор”
manoftachi001Няма как да пропусна единствения филм от програмата на фестивала, който е в пълен тонален противовес с останалите заглавия, но носи също толкова важни послания и всъщност притежава малко по-голяма развлекателна стойност от тях. Става дума за „Тай-чи майстор”, режисьорския дебют на Кеану Рийвс. Издържан в стилистиката и традицията на азиатското кино, това е един класически филм за бойни изкуства с всички типични характеристики на жанра. Философията тук е представена не толкова чрез дълги диалози за смисъла на живота, колкото визуално репрезентирана чрез персонажите, техните схватки, тяхното поведение, дори техният стил на обличане. Репликите са кратки, ударни и многозначителни, картината доминира над тях. Автоматична презумция на повечето хора, щом чуят името на Кеану Рийвс, е, че филмът ще е типично холивудски спектакъл. Тук истината не може да е по-далеч от това. Чрез режисьорския си дебют Рийвс се прекланя пред традициите на типа кино, който беше взаимстван и интерпретиран в „Матрицата”, без да го американизира или „захаросва” под каквато и да е форма.

reevesТайгър Чен, каскадьор, с когото Рийвс се запознава по време на снимките на „Матрицата”, тук играе главната роля. Играта му е превъзходна за начинаещ актьор и той ефективно изпълнява ролята си без никакви проблеми. Самият Кеану пък играе злодея в лентата – винаги облечен в черно, винаги злокобен и винаги безпощаден. На моменти Рийвс канализира дори духа на Ал Пачино от „Адвокат на дявола”, в който двамата играха преди повече от 15 години. Интересно е да се види холивудската звезда в амплоа, толкова далечно от обичайното му. От интервюта и разговори, които съм гледал с него, съм останал с категоричното впечатление, че това е мъж със страхотни познания, голямо уважение към киноизкуството и неизчерпаема творческа енергия, която не може да демонстрира до край с актьорските си роли. Може би именно режисьорската професия е подходяща за него, тъй като „Тай-чи майстор” е един чудесно реализиран филм, очевидно заснет със страст и респект към първообразите си. Хореографията е първокласна, схватките са зрелищни и това е филм, който лесно мога да препоръчам на широк кръг от зрители.

Дори и киноманите като моя милост, за съжаление, не могат да прекарват цялото си време в гледане на филми. Останаха определени заглавия, които ще се опитам да изгледам през оставащите дни от фестивала и към които имам големи очаквания и интерес. Изцяло на тази база, бих препоръчал на читателя още 3 заглавия:

„Преди полунощ”

Третият романтичен филм на Ричард Линклейтър, написан от него и актьорите в двете главни роли, получи грандиозни критически отзиви и висока оценка от аудиторията, също като двата си предшественика „Преди изгрева” и „Преди залеза”. Итън Хоук и Джули Делпи се завръщата като Джеси и Селин, за да представят поредната част от турбулентната си връзка, в която вече са двойка и родители на близначки. Както и в предишните два филма, остроумният, приземен и реалистичен диалог доминира, а Хоук и Делпи лесно се шревъплъщават в добре познатите им образи, които отчасти са създадени и написани от самите тях. При всички положения това изглежда като един от малкото смислени романтични филми от САЩ в последно време.

„Последен квартет”

Всяко заглавие с Кристофър Уокън лесно може да се препоръча, но тук компания му правят фаворитът на критиката Филип Сиймур Хофман и Катрин Кийнър. Според критиците „Последен квартет” има не особено иновативен сюжет, но традиционната мелодрама е изиграна съвършено от първокласния актьорски състав и е интересна в този си прочит. Уокън е изтъкнат от повечето експерти като водещия актьор във филма, с прагматично и спокойно превъплъщение. Препоръчвам този филм дори само заради неговото присъствие, тъй като съм неприкрит фен на краля на сухия хумор и неортодоксалната игра.

„Имигрантката”

Драмата на Джеймс Грей събира на екран Марион Котийяр, Джереми Ренър и Хоакин Финикс. Дори само това ми изглежда предостатъчна причина да го препоръчам, но в допълнение идват чудесните отзиви от критиците. Котийяр може да закове втора поредна номинация за „Оскар” тази година с играта си в този филм, Финикс продължава с добрите си представяния след „Учителят”, а Ренър се завръща в сферата на престижното кино след „Мисията невъзможна: Режим Фантом”, „Отмъстителите” и „Наследството на Борн”. Историята на полска имигрантка в САЩ, нейното пропадане и любовта й с уличен илюзионист, изигран именно от Ренър, носи класически привкус и привлекателност към всеки тип зрител.
http://youtu.be/91DoH5ugmJw

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Деница ДимитроваПоследен уикенд за срещи с Великите на фестивала ‘Master of Art’28.04.2017

Още от Под Моста

българската музика през септември
Момчил РусевКакво се случи в българската музика през септември?Музика