Уес Андерсън и визуалното съвършенство на киното му

29.11.2017

Уес Андерсън не е режисьор, сценарист или продуцент. Той е създател. Творец.

Започвам с помпозни първи думи, но са истина. Андерсън създава качествено кино. Създава също и свой собствен, разпознаваем стил. Филмите му се отличават със симетричността си, определената си цветова гама, повтарящите се актьори, подобните персонажи и проблеми, лудостта си. Хуморът им е черен, музиката е поп и рок, а чувствата, които оставят у зрителя – на съпреживяване, на вълнение.

Героите на Уес Андерсън далеч не са идеал за доброта и морал. Често са дълбоко неудовлетворени от живота, но несгодите им са показани чрез иначе абсурдна веселост, която в неговите филми изглежда особено подходяща. Всяка негова лента има интересен сюжет, но и също толкова интересен вид.

„Ракета в бутилка“ (‘Bottle Rocket’) се ражда като късометражен филм през 1994, а през 1996 излиза като първия пълнометражен филм, режисиран и написан от Уес Андерсън. По сценария му работи и Оуен Уилсън. „Ракета в бутилка“ е дебют на големия екран за него и брат му – Люк Уилсън, а двамата актьори срещаме често в следващите ленти на Андерсън. Това е едва първия филм на режисьора, но още тук виждаме симетрията на кадрите и заснемането на филма в определена цветова гама – в разновидности на зеленото и червеното. Лудостта също присъства – не само във всеки един герой, но и в темпото на действието и необичайността на сюжета.

През 1998 излиза „Колежът „Ръшмор“ (‘Rushmore’) и ни среща с двама от актьорите, с които Андерсън често работи – Джейсън Шуорцман, за когото филмът е дебют на големия екран, и Бил Мъри. Първият влиза в главната роля на артистично себичния Макс Фишър, а Мъри – в тази на неговия приятел и противник – Херман Блум. Образът на Макс дава началото на подобни герои в киното на Уес – неприятни със странността си, но интересни точно заради нея. Приятелят-противник Херман пък се преражда в персонажите на Андерсън, които не определяме като добри или зли, а като хора – променящите се и нуждаещи се от помощ.

„Кланът Тененбаум“ (‘The Royal Tenenbaums’, 2001) е заснет предимно в топла кафява гама и дава начало на темата за разпадналото се семейство в киното на Уес. Филмът разгръща своя хумор чрез абсурдността си – цели трима герои например са облечени в Adidas анцуг с три черти – в червено като всекидневно облекло и в черно за погребение. Повтарящият се характер на героите също може да бъде усетен – лесно можем да си представим, че героинята на Гуинет Полтроу – Марго Тененбаум, е била точно толкова непреклонна и агресивна колкото Сузи от „В царството на пълнолунието“. Нововъведението на Андерсън в този филм са финалните надписи, които продължават последните му кадри и разказвач, който съпътства цялата лента.

„Морски живот със Стив Зису“ (‘The Life Aquatic with Steve Zissou’, 2004) е първият филм, който Андерсън не пише заедно с Оуен Уилсън. По сценария му работи с Ноа Баумбах, а двамата стоят и зад написването на „Гранд хотел „Будапеща“ и „Фантастичният мистър Фокс“. Бил Мъри поема главната роля на Стив Зису, а персонажът е базиран на френския океанограф Жак-Ив Кусто. Макар че интерпретира истинска история, лентата го прави по забавен и дори пародиен начин. Отдадеността на героите е всъщност обсебеност, а реалността, в която живеят е неособено реална. Сред цветовете преобладават червеното и синьото, а впечатляваща във филма е музиката. Саундтракът е съставен от кавъри на песни на Дейвид Боуи, преведени на португалски и изсвирени на акустична китара от Сеу Жорж.

„Дарджийлинг ООД“ (‘The Darjeeling Limited’, 2007) излиза заедно с предисторията си –  късометражния ‘Hotel Chevalier’. Оуен Уилсън, Ейдриън Броуди и Джейсън Шуорцман поемат ролите на братята Франсис, Питър и Джак, а играта им наистина е гениална. Сценарият е написан от Андерсън, Шуорцман и Роман Копола, който се включва и в написването на „В царството на пълнолунието“. Цветовете на лентата са син и кафяв, множество сцени на забавен каданс контрастират на забързаното действие, а саундтракът среща индийската музика с The Kinks и The Rolling Stones. Семейните отношения отново не са стабилни – главата на това семейство живее в различен континент от крайниците му. Хуморът е особено много и особено добър, а неадекватността на героите се дължи както на характерите им, така и на любовта им към употреба на сироп за кашлица и обезболяващи.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Илияна МаринковаТоп 5 нетъпи клиширани музикални филма17.07.2019

Още от Под Моста

Габриела КанджеваПреди концерта: любимите ни 5 песни на Il VoloМузика