Градските пространства оформят голяма част от ежедневието ни. Преминаваме през площади, паркове, малки улици, големи булеварди. Понякога бързаме и не забелязваме нищо покрай нас, понякога обаче ни се налага да поспрем и точно тогава усещаме присъствието на малките детайли … или отсъствието им.

Днес разговаряме с едно сдружение от далечния черноморски бряг – „Кашалот“. Потърсихме ги специално, заради последният им проект – „Спирка за разкази„. Как те обогатяват градската среда ще разберете в следващите редове.

Анна-Мария Попова: Здравейте! Разкажете на читателите ни как се зароди идеята за сдружение „Кашалот“. Каква е мисията на организацията?

Здравейте! „Кашалот“ се зароди през 2015 г. като неформална младежка група. Всичко започна, когато на група приятели (повечето от Варна) ни хрумна идеята да преобразим стандартните плажни чадъри по плажовете в града в нещо повече – а именно соларни зарядни станции за електронни устройства (телефони, таблети). Тази ни идея добре описва и мисията на „Кашалот“ – да преобразяваме заобикалящата ни градска среда, без да инвестираме в допълнителна инфраструкутра, а като ползваме това, което имаме и го превръщаме в нещо по-различно, полезно и вдъхновяващо за хората. От 2017 г. „Кашалот“ официално е регистирано сдружение с нестопанска цел.

А кои бяха първите инициативи, които проведе новосформираната група?

Първата ни инициатива, както споменах по-горе, е свързана с плажовете и слънцето – кръстихме я „Морски слънчогледи“. Получихме финансиране от дирекция „Образование и младежки дейности“ към Община Варна, с което успяхме да преобразим седем съществуващи плажни чадъри в соларни зарядни станции. Проектът просъществува две години на централния градски плаж и събра доста привърженици.

Как избирате градските пространства, върху които да работите?

Нямаме конкретна методология, по която ги избираме. Обикновено идеята се заражда след разговори помежду ни, в които обсъждаме неща, които ни харесват или не в градската среда. Най-често сред местата или пространствата, които самите ние ползваме редовно. Водим се от това кое се ползва най-често, но остава някак на заден план или незабележимо, а има скрит потенциал. Като спирките на градския транспорт, например. Или плажните чадъри.

Как успявате да финансирате всички тези проектите? Само Общината ли помага?

Засега всичките ни проекти са финансирани чрез грантове от общински програми или фондации. Първият ни проект беше финансиран по програма „Младежки проекти“ на Община Варна. Първото издание на „Спирка за разкази“ беше финансирано от Фонд „Култура“ на Община Варна и малък грант от американската фондация The Pollination Project. Тазгодишното издание на „Спирка за разкази“ е финансирано от Фонд „Култура“ на Община Варна, програма „Култура“ на Столична община и фондация „Пловдив 2019“ (като сме част от „Пловдив – Европейска столица на културата 2019“).

Разкажете ни повече за инициативата „Спирка за разкази“. Споменахте, че имате партньори в Пловдив и София.

„Спирка за разкази“ започна пилотно през 2018 г. в град Варна. Идеята ни отново бе да преобразим често ползвано градско пространство в нещо ново, интересно и вдъхновяващо. На всеки му се налага да ползва градски транспорт и да чака по спирки. Защо да не го направи на спирки, които предлагат и нещо повече – например кратък позитивен, усмихващ разказ, който да ни зареди с енергия и настроение. Започнахме във Варна с шест спирки за един месец, показахме шестнадесет разказа и получихме над шестдесет.

Тази година амбициите ни са големи и освен във Варна паралелно реализираме проекта и в София и Пловдив. Както споменах, в Пловдив сме част от програмата на „Пловдив – Европейска столица на културата 2019“ и там си партнираме с фондация „Пловдив“. В София сме подкрепени от програма „Култура“ към Общината. Получаваме подкрепа и от JCDecaux, които ни съдействат с рекламните пространства в града.

Подготвяте ли вече нови проекти, насочени към културния живот на Варна и обновяването на градската среда? Какви са бъдещите планове на сдружение „Кашалот“?

Да, вече имаме нова идея, която обмисляме от известно време, но все още е в много суров вид и има нужда да изкристализира. Все пак отново е свързана с неща, които са около нас, но остават незабелязани и дори изоставени.

Относно бъдещите ни планове – надяваме се „Спирка за разкази“ да стане постоянна част от градската среда на Варна (и не само) и да се превърне в един устойчив модел. Обмисляме да имаме специално издание на инициативата, насочено само към училища и гимназии и техните ученици. Надяваме се да успеем наесен да го реализираме.

А имате ли много последователи в морската ни столица? Намират ли се ентусиасти, които да се включват в подготовката или организацията на събитията?

Съмишленици и ентусиасти винаги се намират и ние сме благодарни на всички, които ни подкрепят и помагат, както могат. Благодарни сме и на нашите приятели, които се включват доброволно в проектите и помагат за тяхното реализиране по начин, от който да се гордеем. Все пак всеки е добре дошъл и може да се свърже с нас по имейл или във Фейсбук (а скоро на интернет страницата ни).

С какво бихте стимулирали младежите да останат или да се завърнат в родния си град и да го подобрят? Има ли формула за повишаване на гражданската активност?

Надяваме се, че чрез нещата и проектите, които правим, успяваме да покажем на младите хора, че градът им е живо място, на което се случват креативни, вдъхновяващи, позитивни неща и има дух и желание за развитие. Нас самите това ни движи напред и се надяваме с нашите идеи да вдъхновим и много други хора. Не мисля, че има конкретна формула – за нас е важен примерът и да покажем, че можем, за да дадем кураж и вдъхновение и на другите.