Трилогията „Първият закон” – Джо Абъркромби

31.05.2013

1zakon_2Действието се развива в т.нар „Кръг на света”. До скоро Съюзът е най-могъщата политическа формация. Но с всеки изминал ден той все повече и повече пропада. Съюзът е управляван от малка група, арогантни, самозабравили се, разглезени богаташи, които си нямат абсолютно никаква реална преценка за обстановката около тях. А на върха на тази прогнила политическа вихрушка стои един полудял крал. Междувременно, на Север, където са непристъпните степи от замръзнала земя, се надига гениалният пълководец Бетод. Самопровъзгласил се за крал на северняците, той е обединил всички „варварски” първенци и сега се готви за война със Съюза. А опасността не дебне само от севера. Между другото, на юг се разполага огромната империя на Гуркулите. Империята е водена от пророка Калул. Магус, също като Баяз, той е нарушил Вторият закон – ял е човешко месо, за да получи огромни сили. След себе си той води безчетните орди на гуркулите и армия от т.нар Ядачи. Хора, които са се превърнали в човекоядци, за да придобият вечна младост и красота, и свръхчовешки възможности. Както сами може да се досетите – краят на Съюза е близко. А кой друг може да го спаси освен древния магус Баяз и неговата славна дружина?

Приключвам до тук с историята, защото всичко останало би било спойлър.  Ще ви разкрия обаче, че тя в действителност е много интересна и изпълнена с неочаквани обрати. Макар в първата книга развитието  да тръгва протяжно, нататък набира сили. Втората част от романа е безспорно най-добрата. Изпълнена с много екшън и действие, там се запознаваме по-подробно със света, историята и магията. Героите търпят голяма промяна, а главите със Сан дан Глокта носят истинско удоволствие. Там ставаме и свидетели на една от най-добрите обсади, които са описвани в художествената литература. Не липсват, разбира се, интриги, машинации и задкулисни игри. Третата, финална част, задържа досегашното качество, но не успява да го надмине, което е единственият й проблем. Третата книга е и най-изпълнената с действие и екшън. Там няма размотаване и пълнеж. Само война, магия, кланета и политически обрати.

1zakon_avtorВсички гореспоменати неща са описани с великолепния семпъл и стегнат стил на Джо Абъркромби. Колкото и бавно да е действието на моменти, никога, ама никога няма да ви стане скучно. Защото автора разполага с едно много важно и ключово качество – пише увлекателно и четивно. Дори с обем 500 страници всяка, томовете се четат за две-три вечери всеки. Авторът непрекъснато се стреми да избяга от клишетата. И успява. Тази поредица е всичко, но не и стандартното фентъзи. Понякога дори оставаш с чувството, че бягството от клишетата е било самоцел на писателя. На няколко пъти в книгата се срещат откровени бъзаци и закачки с класическите стереотипи на жанра, които предизвикват усмихва. Както сами може да се досетите, при творец като този – чувството за хумор не липсва. Тук то е тънко, интелигентно и иронично. В интернет сравняват Абъркромби с Гай Ричи и Тарантино. Според мен тези сравнения са до голяма степен пресилени, най-малкото защото киното и литературата са абсолютно несравними изкуства. Но, казано честно, асоциации наистина могат да се правят. Абъркромби е готин. Абъркромби е „куул”. И си му личи. Героите му са до един циници. Както каза някой – тук „добрите момчета” плюят по тротоарите и ритат бездомните кучета. Всяко действие в книгата е провокирано и обяснено. Нищо не се случва просто така. За всичко си има причина. И всичко си има свое противодействие и следствие. Абъркромби е човек на детайлите. Тук магията и фентъзито са просто за цвят. Иначе всичко останало е точно като в нашия свят – гадно и мръсно. На моменти изпълнено с надежда.

Поредицата, колкото и да е добра, има своите минуси. Все пак това е дебютът на автора. Като за начало действието в първия том е доста забавено. Това не беше проблем за мен, защото колкото и да не се случваше нищо, толкова и ми беше интересно. Друг голям минус  е, че през всички 1500 страници Абъркромби можеше повече да  разкаже за миналото и историята на света. Както и да ни разкрие за механиката на магията. Защото и двата фактора са много интересни. За съжаление, единственото, което научаваме е от редките коментари и истории на Баяз. Като заговорихме за Баяз, между другото – според мен най-големият минус на поредицата. Безспорно адски дразнещ и досаден персонаж. В един момент разбираш, че ВСИЧКО в този свят се върти около него и неговите машинации. Че всички са под негов контрол. И това ядосва. Друг минус, който мога да изтъкна е краят на втората част. Потресаващо тъп и глупав. Тук Абъркромби много се издънва и адски си му личи, че бягството от клишета му е фикс идея. Краят на практика обезсмисля, иначе великолепният и без никакви забележки, втори том. Нещата съвсем спокойно можеха да се развият по друг начин, без това да попречи по абсолютно никакъв начин на сюжета.

1zakon_3„Първият Закон” не е перфектна поредица. Авторът е млад и за първи път се занимава професионално с писане. Трилогията обаче със сигурност си заслужава. Тя е увлекателно и интересно четиво. Четиво написано от интелигентен автор за интелигентни читатели. Тази книга за пореден път доказва едно. Фентъзито отдавна вече не е жанр, чиито фенове са задръстени, дебели и пъпчасали нърдове, които четат, хванали меч в ръка и си представят как избиват Злото и спасяват света. Съвременното фентъзи е противоречиво. Същевременно красиво и брутално. Забавно и сериозно. Интелигентно и просташко. Приказно и цинично. Точно като нашия живот. Съвременното фентъзи е написано елегантно. Точно като „Първият закон”.

Оценка: 8.5/10

 Ревю от същия автор за „Ужас“ на Дан Симънс – четете Тук!

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Александър КълбовСред руините на Разделената империя с Марк Лорънс11.03.2017

Още от Под Моста

Калоян ГуглевВечните театрални постановки, които не омръзват на публикатаТеатър