Сред руините на Разделената империя с Марк Лорънс

11.03.2017

Свикнали сме, че фентъзи сюжетите се развиват в миналото, а фантастичните – в бъдещето. Докато настоящето е пресечна точка, където всички са добре дошли. Можете ли обаче да си представите класическо фентъзи, развиващо се в едно постапокалиптично бъдеще на собствения ни свят? Защото Марк Лорънс се е справил великолепно.

Напълно е възможно да не сте чували за него. Притежаващ както американско, така и британско гражданство, този писател дебютира през не толкова далечната 2011 г. и още с първия си роман е определен като един от творците, които в бъдеще ще доминират на фентъзи сцената. Смели думи, които обаче съвсем не са безпочвени.

Още с първите страници на едноименната трилогия и продължението й – „Войната на Червената кралица“ – откриваме, че светът, който героите обитават, ни е странно познат. Докато постепенно осъзнаем, че бродим из една деформирана и разкъсана Европа! Имената са различни, картографията също е променена, но препратките и намигванията към читателите не могат да бъдат сбъркани. А те са колкото разнообразни, толкова и изумителни.

В света на „Разделената империя“ нашето поколение се е превърнало в легенда, а настоящите обитатели на света ни наричат Строителите (чудно защо, а?). Останалият след нас бетон е познат като Строителски камък, а металът ни – като Строителска стомана. Сателитите, които се носят ослепели сред тишината на Космоса, са нашите Очи. Небостъргачите, моловете и университетите ни са преустроени като замъци. Героите дори намират табелка „Гараж! Спирането забранено!“ и я възприемат като мистериозна реликва от далечното минало, тъй като не разбират значението на думите! Изумително е колко богато и същевременно колко естествено ни е представил Райли през очите на едно бъдещо човечество, което е наследило от нас само разруха и пепел. А, и Строителски слънца, заровени под земята и притежаващи унищожителна сила. Можете ли да се досетите какво са?

Самата история впечатлява още с напереността и самочувствието, с което се разгръща. Когато е на девет, младият принц Йорг става свидетел на убийството на майка си и малкото си братче. По време на покушението е хванат в капана на шипков храст, чиито тръни го белязват за цял живот. От този ден насетне Йорг има само една цел – не отмъщение, не справедлиост. А величие. Да стане крал, а после и император. Преди да е навършил 20 години. Защо? За да докаже, че може.

Тук е моментът да поговорим повече за Йорг. Вървял съм по стъпките на какви ли не персонажи, но смея да твърдя, че Йорг Анкрат е заслепяващо неповторим. Младият Принц на тръните е безскрупулен, целеустремен и крайно циничен. Чувството му за хумор е толкова хапливо, че захапката му е заразна. Вижда всички около себе си като фигури в партия шах и не се колебае да пожертва която и да е от тях, без да си позволява да види човека, стоящ зад нея.

Той е арогантен, егоистичен и скандално невъзмутим за разрухата, която оставя след себе си. Изправя се пред всички клишета в жанра и ги посича, преди да са промълвили и дума. Йорг е човек, който би разтворил по-широко краката на проститутка, само за да намести книгата си върху задника й. Йорг е човек, който би избил зъбите на другаря си, само за да го накара да млъкне. Йорг е човек, който би изял сърцето на некромант, само за да подразни събратята му. Но преди всичко – Йорг Анкрат е безкрайно истински във всичко, което върши и казва. Герой, в когото може и да не се препознаеш, но когото със сигурност ще усетиш като напълно жив.

Историята му е написана така, че да допълва неговия мрачен и безкрайно забавен образ. През очите му съзираме повече от грозната, отколкото от красивата страна на Империята. Светът на Райли може да се похвали с освежаваща достоверност, на която все пак не й липсва приключенски дух с точното количество магия.

Всичко това по-скоро еволюира, отколкото се променя, в следващата трилогия – „Войната на Червената кралица“. Наш спътник там е принц Джалан – човек, чийто приоритети са собственото му добруване, поддържането на безупречен външен вид и вмъкването в леглата на колкото се може повече знатни и не толкова знатни дами в Империята. Тук отново ставаме свидетели на младото майсторство на Райли. Читателите са усетили, че Йорг трудно може да бъде заменен, камо ли надминат. Затова авторът не се и опитва. Вместо това той превръща самата Империя в своеобразен главен герой и изгражда Джалан така, че да я допълва.

Принцът на глупците е разглезен, харизматичен и похотлив. Наслаждава се на благородническия си произход и не смята да рискува благата, които той му предлага, захващайки се с необмислени и крайно рисковани геройства. Късметът му е пословичен и често го спасява от на пръв поглед безизходни ситуации. Разбира се, съдбата има други намерения за него. Къде иначе остава историята? Най-ценното при Джалан е възможността да проследим естествената му, непринудена и очароващо непредвидима трансформация през историята. Персонаж, който не си поставя високи цели и въпреки това ги постига.

Скоро предстои да излезе и третата книга от неговата история, „Колелото на Осхайм“. Признавам си, че проверявам книжарниците през ден и дебна появата й. Ако искате да изпитате същото, то тогава посетете Разделената империя. Обещавам ви, че приключението ви няма да завърши така, както очаквате.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Цветелинка Цветанова„Пътеводител на галактическия стопаджия“ на 42 – 2 години14.11.2018

Още от Под Моста

Под МостаВаружан Восганян представя романа си „Децата на войната“ в Пловдив и СофияЛитература