„Хобит: Битката на петте армии“ – точното заключение на една несъвършена трилогия

18.12.2014

Сагата на Питър Джаксън за Средната земя, сътворена от гениалния ум на Джон Толкин, беляза израстването и културата на едно цяло поколение със същата неудържима мощ, с която го стори и филмовата поредица „Хари Потър“. С финалната част – „Битката на петте армии“ – идва и неизбежният вкус на горчилка и на носталгия по отминалите часове, прекарани в гледане на филмите, четене на книгите, игра на игрите и безкрайно фантазиране в необятния свят на Толкин. Но дали тази носталгия е придружена от умиление по завършения кинематографичен труд на Джаксън, или от облекчение, че разширената му адаптация на „Хобит“ най-после завърши и повече филми по малкия детски роман няма да има?

Вижте още: Ревютата ни за „Хобит: Неочаквано пътешествие“ и „Хобит: Пущинакът на Смог“

На този въпрос няма еднозначен отговор. Едно нещо е сигурно – „Хобит: Битката на петте армии“ е чудесно заключение на своята трилогия, в пълно съответствие e с двата си предшественика откъм хубави и лоши страни и откъм цялостен визуален и художествен тон.
hobbit1Във визуално отношение „Битката на петте армии“ със сигурност стои над „Опустошението на Смог“ и „Неочаквано пътуване“. Компютърната анимация е вплетена в картината на действието с далеч по-изкусни и софистицирани похвати. Ако това повишаване на нивото на специалните ефекти не беше налице, то филмът, който практически е една непрекъсната бойна сцена с дължина над два часа, щеше да е просто болезнен за гледане. Но независимо дали е чрез употребата на повече реални декори и практически ефекти, или пък чрез повече и по-усърдна работа на компютрите, Питър Джаксън и екипът му от първокласни аниматори тук постига целта си с по-голям успех, отколкото в предходните два филма.

Екшънът не само доминира в действието, той го обзема изцяло. Достатъчно красноречив е фактът, че атаката на дракона Смог над Езерния град Есгарот се явява като пролог на филма. Именно той съдържа някои от най-зрелищните кадри от лентата, при които убийственият огнен полет на звяра, озвучаван отново от суперзвездата Бенедикт Къмбърбач, е проследен от първо лице. Още тук е засвидетелствано повишеното ниво на визуалните ефекти – спектакълът е налице, зрителят е прикован към екрана и от филма зависи дали ще задържи вниманието му.
THE HOBBIT: THE BATTLE OF THE FIVE ARMIESИзборът в случая е това да се осъществи чрез непрекъснати битки и драматични конфликти. По този начин филмът поне постига равен и приятен тон през цялото време, докато предшествениците му редуваха с болезнена очебийност минути на диалог и пейзажи с минути на зле анимиран екшън. Битките варират от индивидуални конфликти до грандиозни сблъсъци между многохилядни армии. Полесраженията и използваните оръжия са също толкова разнообразни. Така зрелището наистина остава на постоянно високо и интригуващо ниво, но все пак възниква опасността зрителят да се умори от това. Е, ако е изгледал предишните два филма от поредицата, фен е на Толкин или поне на филмите на Питър Джаксън, то няма лесно да се умори от такъв спектакъл.

Превъзходният актьорски състав си остава на обичайното високо ниво, както лесно може да се очаква. Вероятно над всички изпъква Ричард Армитидж, който изгражда изключително конфликтния и противоречив образ на Торин Дъбощит с подобаваща доза драма. Мартин Фрийман си остава такъв, какъвто трябва да бъде в ролята на Билбо Бегинс – безкрайно симпатичен и най-близък до аудиторията. Изброяването на останалите звездни имена е излишно, но специално внимание заслужава удоволствието, което един киноман изпитва от това да види сър Кристофър Лий на големия екран на преклонната възраст от 92 години. Познатите персонажи на Саруман, Гандалф, Елронд и Галадриел са част от може би най-интересния и внушителен конфликт в целия филм.
hobbit4Всичко това не означава, че филмът няма своите негативни страни – те са същите, каквито и в предходните два филма в трилогията. Леголас остава елфическата версия на Джет Ли в Средната земя, чиято драматична функция в сюжета си остава неясна. Влюбен ли е той в Тауриел, или не, лоялен ли е към баща си, или не, скарани ли са те, или не? На всички тези въпроси Питър Джаксън „отговаря“ с още и още безумни каскади, които Орландо Блум чинно изпълнява и избива порядъчно количество зли създания. Ролята, която пък му е зададена в края на филма, е в противоречие с вече създадения канон от „Властелина на пръстените“ и оставя запознатия с Толкин зрител да се чуди защо героят въобще е на екрана.
hobbit5Почти същото, но с противоположен знак, се отнася и за самата Тауриел, изиграна отново от прекрасната Еванджелин Лили. Художествената функция на нейния персонаж пък е толкова очевадна, че се превръща в пълно клише. Без трагичния, междурасов, романтичен сюжет на Тауриел и джуджето Кили нямаше да видим красивата актриса във филмите, но ако оставим този крайно субективен фактор настрана (все пак има хора, които не харесват Еванджелин Лили 😀 ), персонажът й си остава напълно ненужен.

Саундтракът на филма е великолепен и величествен, като достига високата летва, която композиторът Хауърд Шор сам си постави с трилогията „Властелина на пръстените“. Няма как човек да не се съгласи с оценката на ‘Entertainment Junkie’ – квалификацията „задоволителен“ е твърде недостатъчна за труда на Шор този път; определения като „колосален“, „емоционално разтърсващ“ и „монументален“ са далеч по-уместни в случая.

Не на последно място, за пореден път сме изложени и на дивото въображение на самия Питър Джаксън, който еднолично решава да разшири още повече фантазията на великия Толкин и да предложи на зрителя такива неща като бойни лосове, кози, прилепи, зайци и най-вече прасета! Моментите, в които тези безумни елементи стават натрапчиви, са доста неприятни, но какво да се прави? Именно това прави „Битката на петте армии“ идеалното заключение на трилогията „Хобит“ с всичките разнообразни предимства и недостатъци, които светът обсъжда вече три години. Остават носталгията и тъгата от завършека на едно от филмовите събития, които белязаха детството и юношеството на едно цяло поколение.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Димитър ПанайотовХобит: Неочаквано пътешествие02.05.2013

Още от Под Моста

Карина НиколоваМаргарита Петкова и Нона Йотова или какво рече „Виктор“Литература