Кино

Топ 12 актриси, които най-после искаме да видим с „Оскар“ в ръка

18.02.2021

Свикнали сме да гледаме на „Оскар“-а като върховното признание за един актьор. Но както знаем, награда от Американската филмова академия не се присъжда само защото имаш талант или достатъчно постижения – с изключение на някои случаи, когато се връчва почетна награда след дългогодишна кариера.

Много пъти получаването на златната статуетка е свързано не толкова със самото изпълнение, колкото с други обстоятелства, които не зависят от кандидата в актьорските категории. Плановете на студиото за промотиране на филма, политическите настроения и конкуренцията от останалите изпълнения в същата година може да не се окажат в твоя полза (особено ако сред тях е Мерил Стрийп). Най-добрият пример за това вероятно е Леонардо ди Каприо, за когото допреди няколко години всички стискахме палци да получи закъснялото си възмездие.

За съжаление, той не е единственият с недостатъчно късмет през годините – в неговата ситуация се оказва списък с имена по-дълъг, отколкото сме предполагали. Започваме с 12 актриси, които са постигнали ярко присъствие на екран през годините, което ги прави незабравими и извън номинациите им от Академията.

Глен Клоуз

Глен Клоуз в „Съпругата“ (Снимка: Sony Pictures Classics)

За някого, който започва пътя си пред камера още през 70-те, Глен Клоуз бързо се превръща във фаворит на критиците. Тя е номинирана за „Оскар“ още за първото си изпълнение на голям екран – „Светът според Гарп“, през 1983 г. В същото десетилетие Глен Клоуз успява да отбележи още цели 4 номинации – за поддържаща роля в „Голямото замръзване“, „Талантът“, „Фатално привличане“, както и за главна в „Опасни връзки“.

Двайсет години по-късно тя се завръща в полезрението на Академията с „Албърт Нобс“ от 2011 г., където впечатлява като главната героиня, която се принуждава да живее като мъж, и през 2017 г. с нюансираната си игра в „Съпругата“. Така Глен Клоуз се превръща в актрисата с най-много номинации за „Оскар“ без победа – общо 7.

Анет Бенинг

Анет Бенинг в „Американски прелести“ (Снимка: Dreamworks)

Тя е сред жените, които не само се задържат в индустрията през годините, но и успяват да бъдат оценени с награди за това. От 90-те до момента Анет Бенинг получава четири номинации. Първата от тях ѝ носи ролята на професионален мошеник в ноар филма „Измамниците“ през 1991 г., считан за неин пробив, а девет години по-късно нейната игра като неуравновесената съпруга в драмата „Американски прелести“ е разпозната като едно от най-силните качества на лентата, спечелила надпреварата в други пет категории на Академията.

През новото хилядолетие нейна сила се оказват комедийните драми, които ѝ носят номинации за най-добра главна роля. В „Да бъдеш Джулия“ тя е театрална актриса, озовала се в житейска и любовна криза, а като наранена майка осиновителка в еднополов брак тя лесно очарова в „Децата са добре“.

Сигорни Уийвър

Сигорни Уийвър в „Пришълците“ (Снимка: 20th Century Fox)

Обикновено я свързваме със заглавия от фантастиката, сред които най-известното е поредицата „Пришълецът“. За втората част от 1986 г., „Пришълците“, тя е приветствана в клуба на номинираните за „Оскар“, а героинята ѝ Рипли се превръща в една от феминистките кино икони, макар и следващите продукции да не се оказват толкова успешни.

Сигорни Уийвър отбелязва цели две номинации за награда от Академията през 1989 г. Те са за нейното поддържащо изпълнение в „Работещо момиче“ и главната ѝ роля в „Горили в мъглата“. Те си остават и едни от най-разпознаваемите проекти във филмографията ѝ, наред с хитове като „Ловци на духове“,  „Галактическа мисия“, „Ледена буря“.

Мишел Пфайфър

Мишел Пфайфър в „Поле на любовта“ (Снимка: Metro-Goldwyn-Mayer Studios)

Емблематичните ѝ роли далеч надвишават тези, номинирани за „Оскар“. След истинския си пробив в „Белязаният“ и „Вещиците от Истуик“ Мишел Пфайфър получава първо одобрение от Академията през 1989 г. с поддържащата си героиня Мадам дьо Турвел в „Опасни връзки“. Година по-късно чувственото ѝ изпълнение в „Знаменитите Бейкър Бойс“, където показва и музикални умения, ѝ носи номинация за главна роля.

За „Поле на любовта“ тя се превъплъщава във фризьорка, която се сблъсква с расизъм от първо лице след неочаквано запознанство, докато пътува за погребението на президента Кенеди. Със сърцатата си игра Мишел Пфайфър печели още една номинация „Оскар“ за водеща актриса. От образи във филми като „Женена за мафията“ през „Белият олеандър“, та чак до „Майка“, „Убийство в Ориент Експрес“, „Господарка на злото 2“, а преди това и Жената котка, тя доказва, че да бъде фаталната дама ѝ се отдава най-добре.

Хелена Бонам Картър

Хелена Бонам Картър в „Речта на краля“ (Снимка: The Weinstein Company)

Достатъчен знак за приноса ѝ в изкуството е награждаването с Орден на Британската империя. Макар че в началото на кариерата си тя играе романтични и идеалистични героини в исторически продукции като „Лейди Джейн“ и „Хамлет“, недотам невинният образ в „Крилете на гълъбицата“ от 1997 г. кара Академията да я номинира за първи път. След надпреварата за главна роля идва и моментът на тази за поддържаща през 2011 г., която идва с изпълнението на Елизабет, Кралицата майка, в „Речта на краля“.

През годините Хелена Бонам Картър е отбелязала още десетки роли, а най-емблематичните от тях са предимно на ексцентрични, противоречиви и зли образи, които отиват и на личната ѝ готическа естетика извън камерата. Когато чуем името ѝ, няма как да не се сетим за образи като Мара Сингър в „Боен клуб“, Белатрикс Лестранж в „Хари Потър“, Червената кралица в „Алиса в страната на чудесата“, както и музикалния ѝ талант в заглавия като „Суини Тод“ и „Клетниците“.

Текстът продължава на следващата страница!

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Деница Димитрова'Café Society' на Уди Алън между дилемите на любовта и джаза19.11.2016

Още от Под Моста

Под Моста10-те най-очаквани романа за 2021Литература