Хобит: Неочаквано пътешествие

02.05.2013

hobit1Един факт, който никой не може да оспори е, че “Хобит” е кино събитието на годината. И тук не си говорим дори за качествата на лентата. Това е филм толкова мащабен като продукция, бюджет, реклама и  толкова очакван, че още преди да излезе, беше ясно, че няма да има конкуренция в тези отношения. След великолепната трилогия „Властелинът на пръстените”, която за мнозина е най-добре адаптираната фентъзи история в киното (спечелила милиони почитатели, почти 3 милиарда долара приходи и 17 Оскара), очакванията за „Хобит” бяха неимоверно високи. За съжаление, „Хобит: Неочаквано пътешествие” не се оказа точно това, което много хора искаха да бъде.

Вижте още: Ревютата ни за „Хобит: Пущинакът на Смог“ и „Хобит: Битката на петте армии“

Аз със сигурност не съм от разочарованите, но мога да ги разбера. Първоизточникът на филма – книгата „Хобит”, е една наивна детска книга в 300 страници. Противно на очакванията Питър Джаксън не се е поддал на изкушението да си остави ръцете и е следвал почти дословно оригиналния текст. Трябва да се признае, че три филма по 3 часа за такъв обем е леко пресилено най-вече предвид това, че и „Властелина” беше с такава дължина, но адаптиран от многократно повече текст. И това се отразява – филмът е една фентъзи приказка, изпълнена с много deus ex machina моменти, без кървища и брутализминаивна, клиширана, че и доста дълга. Но за сметка на това е такава фентъзи приказка, която те връща в детството, кара те многократно да изтръпваш от епика, разсмива те, а след излизане от кино салона осъзнаваш, че си с бодро вдигната глава и си подсвирваш главната музикална тема.

Прологът започва директно с чиста епика  и ни хвърля в миналото, когато могъщият дракон Смог унищожава и завзема кралството на джуджетата, наречено Еребор. Един цял народ бива изпратен в изгнание, останал без дома, който е градил с векове. Години по-късно джуджешкият принц Торин повежда дружина от 12 джуджета, един магьосник и един хобит, за да върне земите на своите предци, а с тях и несметните богатства на джуджешката раса. И така приключението започва по-скоро като повод, отколкото като причина, за да може Питър Джаксън да ни разходи 3 часа из Средната земя и да ни срещне с елфи, магьосници, орки, гоблини и какво ли още не.

hobit2

Като че ли историята е най-големият проблем на хората, които не са харесали филма. Защото макар и крайно неуместни, сравненията с „Властелинът на пръстените” са абсолютно неизбежни. И това е основната грешка на мнозинството, което като че ли отива да види четвърта част на „Властелина”. Но филмът „Хобит” няма нищо общо. Докато първата трилогия e епична история, разказваща конфликт, в който е замесена цялата Средна земя и всички нейни обитатели, тук просто 13 симпатични джуджета се опитват да си върнат загубеното. Ако във „Властелина” имахме най-разнообразни герои и титанични сблъсъци между многохилядни армии, тук имаме 13 симпатични джуджета, един хобит и един магосьосник и съответно сблъсък между тези 13 симпатични джуджета, хобит и магьосник срещу паплач гоблини. Тук дори ставаме свидетели на един вдетинен и жизнерадостен ГандалфМного са важни очакванията, с които ще отидете да гледате този филм. Защото каквото и да си говорим, „Хобит” е класи под „Властелина”. Той няма базата да бъде над  него. Но отидете ли с мисълта, че ще гледате нещо доста по-различно, едва ли ще останете разочаровани.

Друг евентуален минус е прекомерната продължителност на лентата. И това донякъде е разбираем упрек, защото разделянето на три части си остава неоправдано и абсурдно. Но все пак- 3 (общо 9) часа в Средна земя — кой ти ги дава? Аз лично не само, че не почувствах нито секунда скука по време на цялата прожекция, а дори исках още след това. Нещо, което хората с мен също усетиха по този начин. Да, филмът може да е твърде дълъг и на моменти лишен от действие, но въпреки това едва ли ще ви стане скучно – особено, ако сте фенове на Толкиновата вселена.

hobit3

Безспорно най-мудният сегмент е началото, където ставаме свидетели на една хобитска идилия и представянето на 13-те джуджетa. Време, в което наистина не се случва абсолютно нищо, но въпреки това зрителят се чувства толкова уютно, че му се иска да заживее в една тясна хобитска дупка, нейде из Графството. След това обаче джуджетата изпяват Misty Mountains и всичко се променя. Темпото на филмът се засилва, идва екшънът, епичните моменти и невероятните пейзажи от Нова Зенландия. А когато си говорим за епика, то Питър Джаксън знае как стават нещата. На няколко пъти ми се случи да изтръпна и потреперя от кеф на чисто властелински моменти.  Макар и дълъг, „Хобит” в никакъв случай не е муден. Битки и преследвания не липсват, а моменти като сблъсъка между скалните гиганти доставят много.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Георги Петров„Хобит: Пущинакът на Смог” – още от същото... но не за добро13.12.2013

Още от Под Моста

българската музика през септември
Момчил РусевКакво се случи в българската музика през септември?Музика