„Мисия: Ноевмри”, с оригинално заглавие ‘The November Man’, е филмов проект, който Пиърс Броснан доста време се е опитвал да реализира. Лентата е адаптация на романа ‘There Are No Spies’ на Бил Грейнджър, на който Броснан е отколешен фен и не е пестил време в опитите си да го пренесе на екрана. Ирландският актьор играе главната роля и продуцира филма посредством компанията си ‘Irish Dream Time’. Именно предишната му работа с Роджър Доналдсън по филма „Върхът на Данте” е накарала Доналдсън да поеме режисьорските задължения по „Мисия: Ноевмри”. Пак неговото име е привлякло голямата руска звезда Олга Кириленко и я е убедило да изиграе главната женска роля в лентата. Когато в един проект е вложена толкова страст и толкова търпение, резултатите винаги са интригуващи.

В случая с „Мисия: Ноември” не е точно така. Резултатите тук със сигурност са качествени, но, за съжаление, са и безкрайно предсказуеми. Филмът борави с всички известни клишета в шпионския жанр и единствено фактът, че го прави с висока класа и опит, го спасява от това да бъде провал. Предателство по високите етажи на властта, конспирации, политически заговори, преследвания, атентати и отвличания – всичко това е виждано преди.
 Филмът обаче ще се хареса на феновете на класиката заради високото качество на изпълнение на тези клишета. Роджър Доналдсън не е никак случаен режисьор и е работил в жанра преди. Без да навлезе в категорията на най-големите, той е човекът зад ленти като най-широко одобрения филм на Джейсън Стейтъм „Банков обир” и „Фермата” с Ал Пачино. Пиърс Броснан целенасочено избягва екшън ролите, след като Даниел Крейг го замени в легендарното амплоа на Джеймс Бонд, и за зрителя е добре дошло да го види отново с пистолет в ръката. Чувството е почти носталгично и провокира естествено добра воля. Именно в това се коренят основните предимства на филма.

Режисурата е на високо ниво. Доналдсън инсценира екшъна убедително, с чувство за динамика и интрига. Много му помага рейтингът на филма, който му позволява да показва сблъсъците и убийствата с твърд натурализъм и да въведе категорично реалистичен тон, който се запазва през целия ход на действието. Влиянието на филмите за Джейсън Борн е очевидно, но, за щастие, Доналдсън не използва изключително дразнещата техника на „клатещата се камера” на Пол Грийнграс, с която той се опитваше да придаде „документално, почти новинарско” чувство на филмите за Борн.
Актьорската игра също не е тази, която пречи на филма да се издигне до високо ниво. Както вече бе казано, Пиърс Броснан познава жанра добре като дланите на собствените си ръце, но не се е изявявал в него от доста време, което провокира симпатията на зрителя. Героят му Питър Деверо е доста по-твърда, безмилостна и далеч не толкова забавна версия на възрастен Джеймс Бонд. Олга Кириленко също се справя с не особено претенциозната роля на Мира Филипова, измъчвана политическа затворничка от втората война в Чечня, която се опитва да живее нов живот. Младият Люк Брейси е впечатляващо присъствие на екрана и човек може само да му предскаже и пожелае успешно бъдеще в главни холивудски роли. Уил Патън и Бил Смитрович са очаквано добри в сравнително стереотипните си персонажи и им придават повече живот с индивидуалните си стилове.
Главният недостатък на лентата е предсказуемостта на сюжета. „Един шпионин никога не е вън от играта”, гласи рекламата за филма. Аудиторията е наясно с това, тъй като никога досега не сме виждали пенсиониран агент да не се завръща на международната сцена с гръм и трясък в съответното си филмово приключение. Твърде често сме виждали и как приятелствата в този тип филми, независимо от дължината си, накрая се израждат във вражди чрез предателства. Виждали сме и знаем, че уж закоравелият трениран убиец всъщност има жена и дете, особено когато се играе от Пиърс Броснан.

Ако всичко това беше поднесено на екрана без класа и стил, категорично щях да се изкажа против този филм. Но той има и класа, и стил в лицето на чудесния екип пред и зад камерата. Реалистичният тон не пречи на филма да бъде динамичен и безкрайно развлекателен и за това заслуга трябва да се отдаде на режисьора Роджър Доналдсън. А персонажите, макар и стереотипни и виждани доста пъти преди това, са интересни и лесно ги харесваме. За това пък трябва да благодарим на чаровните, познати и лесно достъпни лица на екрана, начело с Пиърс Броснан. Жалко е, че дълго подготвяният проект на ирландеца не е толкова добър, колкото можеше да бъде. Продължението обаче вече е получило зелена светлина от студиото и всички можем да се надяваме, че ще надскочи предшественика си. Трябва му само малко оригиналност.