„Мисия: Ноември” – успешна ли е мисията на Пиърс Броснан?

16.10.2014

photo1„Мисия: Ноевмри”, с оригинално заглавие ‘The November Man’, е филмов проект, който Пиърс Броснан доста време се е опитвал да реализира. Лентата е адаптация на романа ‘There Are No Spies’ на Бил Грейнджър, на който Броснан е отколешен фен и не е пестил време в опитите си да го пренесе на екрана. Ирландският актьор играе главната роля и продуцира филма посредством компанията си ‘Irish Dream Time’. Именно предишната му работа с Роджър Доналдсън по филма „Върхът на Данте” е накарала Доналдсън да поеме режисьорските задължения по „Мисия: Ноевмри”. Пак неговото име е привлякло голямата руска звезда Олга Кириленко и я е убедило да изиграе главната женска роля в лентата. Когато в един проект е вложена толкова страст и толкова търпение, резултатите винаги са интригуващи.

В случая с „Мисия: Ноември” не е точно така. Резултатите тук със сигурност са качествени, но, за съжаление, са и безкрайно предсказуеми. Филмът борави с всички известни клишета в шпионския жанр и единствено фактът, че го прави с висока класа и опит, го спасява от това да бъде провал. Предателство по високите етажи на властта, конспирации, политически заговори, преследвания, атентати и отвличания – всичко това е виждано преди.
The November Man Филмът обаче ще се хареса на феновете на класиката заради високото качество на изпълнение на тези клишета. Роджър Доналдсън не е никак случаен режисьор и е работил в жанра преди. Без да навлезе в категорията на най-големите, той е човекът зад ленти като най-широко одобрения филм на Джейсън Стейтъм „Банков обир” и „Фермата” с Ал Пачино. Пиърс Броснан целенасочено избягва екшън ролите, след като Даниел Крейг го замени в легендарното амплоа на Джеймс Бонд, и за зрителя е добре дошло да го види отново с пистолет в ръката. Чувството е почти носталгично и провокира естествено добра воля. Именно в това се коренят основните предимства на филма.

Режисурата е на високо ниво. Доналдсън инсценира екшъна убедително, с чувство за динамика и интрига. Много му помага рейтингът на филма, който му позволява да показва сблъсъците и убийствата с твърд натурализъм и да въведе категорично реалистичен тон, който се запазва през целия ход на действието. Влиянието на филмите за Джейсън Борн е очевидно, но, за щастие, Доналдсън не използва изключително дразнещата техника на „клатещата се камера” на Пол Грийнграс, с която той се опитваше да придаде „документално, почти новинарско” чувство на филмите за Борн.
The November ManАктьорската игра също не е тази, която пречи на филма да се издигне до високо ниво. Както вече бе казано, Пиърс Броснан познава жанра добре като дланите на собствените си ръце, но не се е изявявал в него от доста време, което провокира симпатията на зрителя. Героят му Питър Деверо е доста по-твърда, безмилостна и далеч не толкова забавна версия на възрастен Джеймс Бонд. Олга Кириленко също се справя с не особено претенциозната роля на Мира Филипова, измъчвана политическа затворничка от втората война в Чечня, която се опитва да живее нов живот. Младият Люк Брейси е впечатляващо присъствие на екрана и човек може само да му предскаже и пожелае успешно бъдеще в главни холивудски роли. Уил Патън и Бил Смитрович са очаквано добри в сравнително стереотипните си персонажи и им придават повече живот с индивидуалните си стилове.
The November ManГлавният недостатък на лентата е предсказуемостта на сюжета. „Един шпионин никога не е вън от играта”, гласи рекламата за филма. Аудиторията е наясно с това, тъй като никога досега не сме виждали пенсиониран агент да не се завръща на международната сцена с гръм и трясък в съответното си филмово приключение. Твърде често сме виждали и как приятелствата в този тип филми, независимо от дължината си, накрая се израждат във вражди чрез предателства. Виждали сме и знаем, че уж закоравелият трениран убиец всъщност има жена и дете, особено когато се играе от Пиърс Броснан.

Ако всичко това беше поднесено на екрана без класа и стил, категорично щях да се изкажа против този филм. Но той има и класа, и стил в лицето на чудесния екип пред и зад камерата. Реалистичният тон не пречи на филма да бъде динамичен и безкрайно развлекателен и за това заслуга трябва да се отдаде на режисьора Роджър Доналдсън. А персонажите, макар и стереотипни и виждани доста пъти преди това, са интересни и лесно ги харесваме. За това пък трябва да благодарим на чаровните, познати и лесно достъпни лица на екрана, начело с Пиърс Броснан. Жалко е, че дълго подготвяният проект на ирландеца не е толкова добър, колкото можеше да бъде. Продължението обаче вече е получило зелена светлина от студиото и всички можем да се надяваме, че ще надскочи предшественика си. Трябва му само малко оригиналност.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Деница ДимитроваТом Круз връща „Мумията“ към живот11.06.2017

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаДа избереш книга по корицата и да си струваЛитература