LIFE

Топлоцентралата на НДК и съдбата на индустриалното наследство

09.05.2019

През 2017-та Столична община кани архитекти от цял свят за конкурса за реконструкция на сградата на бившата топлоцентрала на НДК и адаптирането ѝ в център за изкуство и култура. Както обясняват и самите организатори, „целта е да се създаде място за изява на независимите артисти в България и да се докаже, че изоставените индустриални пространства в градската среда имат потенциал за нов живот.“

Често срещано явление е хората изобщо да не обръщат внимание изоставените сгради или по-лошо – да гледат на тях като на заплаха. Факт е, че неподдържаните съоръжения са опасност за случайния минувач, не са особено естетически и очевидно са нефункционални. Трябва ли обаче да унищожим всички неизползваеми стари обекти, за да издигнем нещо ново и полезно, или можем да използваме потенциала на вече съществуващите сгради?

Индустриалното наследство на Европа

Отговорът е ясен за много държави в Европа, където постиндустриалните съоръжения активно се реставрират и интегрират в съвременната градска структура. Защо именно индустриално архитектурно наследство? Трябва да признаем, че то е процъфтявало през XIX-XX век, но бавно и полека редица производства замират или се редуцират и видоизменят, а големи комплекси (в това число и военни съоръжения) остават необитаеми. Огромен ресурс чака да бъде върнат към живот.

Red Dot Design Museum, Есен, Германия – някои от сградите на “Золверейн”, които са служели за преработка на въглища, днес са адаптирани за музейна дейност

Европейските практики са насочени към превръщане на изоставените територии в активни обществени зони – музеи, културни центрове с изложбени и концертни зали и т.н. При наличие на конкретно производство, сградният фонд може да се използва като музей за история на съответната индустрия. Има обаче и съоръжения, като топлоцентрали, газометри и др., които привидно вече не служат за нищо, но пък крият добър потенциал. В България също има осъществени примери, макар и не толкова мащабни.

Топлоцентралата на НДК

Нека се върнем в самото начало на историята. Построяването на топлоцентралата през 1982 г. води до съответните ландшафтни намеси – при проектирането и изпълнението на парка през 1984-86 г. сградата е отделена от парковото пространство с три изкуствени хълма. Хълмовете и високата растителност правят топлоцентралата напълно незабележима от север, изток и запад. Така в Южен парк, точно зад музея “Земята и хората” стои архитектурен обем, който чака своя шанс да се разгърне и да се слее със заобикалящата го природа.

Първо място на конкурса

Защо реконструкция на топлоцентралата?

Причините са няколко:

-Центъра на София има нужда от ново атрактивно пространство, което да привлича жителите на града с културни мероприятия.

-Нужна е сграда, която да бъде подходяща за широк спектър от артистични прояви (театър, музика, танц, визуални изкуства), а също да е достъпна за образователни и социални дейности.

-Сградата на топлоцентралата лесно може да се обвърже с парковата среда и така да се създаде не само затворен културен център, а също и оживена екстериорна част, подходяща за различните събития.

Второ място на конкурса

-С архитектурния образ на бъдещата сграда би могло да се експериментира, тъй като тя е скрита от погледите на минувачите. Дори и по-ексцентрични решения не биха нарушили градската среда и нейната идентичност. Бъдещият център за изкуства се явява като малко бижу, което да обогати парковото пространство.

Проектите

В дискусиите за бившата топлоцентрала и в журирането на конкурса през 2016-2017 г. участват редица специалисти, включително и чуждестранни архитекти като Иван Куцина, творчески директор на Urban Transformation Program към Mikser Association, и Оливие Бастен, сценограф и бивш главен архитект на Столичен регион Брюксел, както и видни български архитектурни дейци и хора на изкуството.

Трето място в конкурса

За конкурса подават проекти 61 участници от цял свят – Полша, Австрия, Швейцария, Испания, Германия, Франция, все държави с отлични практики в опазването на архитектурното наследство. Разбира се, най-многобройни са българските проектни предложения и именно от родината ни са колективите, заели първите две места в надпреварата. Нека разгледаме накратко техните предложения.

Първо място печелят младите архитекти Антон Колев и Мариана Сърбова. Концепцията на проекта им предвижда да бъдат запазени съществуващите сгради с изключение на една. Решението набляга на връзката интериор-екстериор, преливането от вътрешното пространство към парка и обособяване на площад. Ясна геометрична рамка обвързва нови и стари обеми, а характерната носеща конструкция на сградите е подчертана. Запазва се и автентичната материалност на сградния фонд – облицовъчни тухли, стъкло, графични елементи.

Второ място получават екипа на ПОВ (POV) – Божидара Вълкова, Борис Тикварски, Мария Гяурова, Цветомира Некова, Поли Гяурова, Майк Фриц. Техният Център за изкуства е „вместен в непретенциозни обеми“, които позволяват многофункционално използване на сградата. И тук проектантите са търсили връзка между интериор и екстериор, а фасадното решение на основния обем дава възможност за целодневно естествено осветление. Обособени са просторна зала за лекции, изложби и представления.

Трето място на конкурса

На трето място се нарежда испанското студио от Барселона Nomo Studio Architects S.C.P. Те подхождат с уважение към оригиналната субстанция на сградата, запазват архитектурата ѝ непокътната и „добавят нова жива обвивка“. Отново имаме преливане вън-вътре в голям площад. Основната функция е поместена в съществуващия обем, а обслужващите помещения – на подземно ниво. Материали, емблематични за София, като жълтите павета (тук в розово) и бетонови настилки, са избрани заради устойчивостта си, лесната поддръжка и свобода при използване. Проектът запазва графитите като отличителен символ.

Повече за проектите и участниците в конкурса можете да прочетете на: http://toplocentralata.com/

Бъдещите планове

През март 2019 се задвижи процеса на  избор на изпълнител за преустройство на топлоцентралата. До края на 2019 г. изоставената сграда би трябвало да се преобрази в център за изкуство и култура . Така тя ще има шанса да се превърне в новото любимо място на независимите артисти в България, които се занимават с театър, музика, танци и други визуални изкуства.

В очакване …

Проект вече има и скоро очакваме да се пристъпи към изпълнението му. Столичният град има нужда от свежи и иновативни пространства за културни и социални събития. Позитивен напредък е, че се дава шанс на една постиндустриална сграда да помещава тези функции. Примерът на бившата топлоцентрала на НДК показва, че на изоставените зони не бива да се гледа като на „рани“ в градската тъкан, а тъкмо обратното – те са потенциални обществени пространства.

Сумата за реконструкция и адаптация на сградата, посочена от архитектите в конкурсния проект, е 3 млн. лв. Вероятно всички строителни дейности ще възлизат на повече от 5 млн. лв. Колко обаче скъп ще излезе проектът в действителност, предстои да разберем в края на 2019-та и началото на следващата година.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Калоян ГуглевДокато ги има! - сградите, които вдъхновяват по пътя25.10.2018

Още от Под Моста

Габриела КанджеваПреди концерта: любимите ни 5 песни на Il VoloМузика