LIFE

Архитектура и литература – от Слънчевия град до Операта в Анкх-Морпорк

19.03.2019
Varna Buddies 2019 Summer Edition

Архитектурата дълго време остава здраво вкопчена в миналото и всячески се опитва да пази ценностите и културните традиции, докато не се появяват момчетата на Модернизма и не решават да отхвърлят всички (или почти всички) идеи, натрупани дотогава. Първоначално обаче поглед напред хвърлят утопиите и ранните варианти на фантастиката. Още от Ренесанса има наченки на блянове за бъдещето, идеи за един по-добър и справедлив свят. Истината е, че и древногръцките философи прокарват течения, сходни на Ренесанса и Новото време, но както се казва: „Всичко ново е добре забравено старо“. Идеалната държава на Платон се видоизменя в Утопия и Град на слънцето. Аристократичната (йерархична) форма на управление е изместена от мечтата за демокрация. Започва да се говори за социализъм и социални държави.

До какво докарват архитектурата тези нови идеи? С развитието на модерната култура и теченията на индивидуализма и хуманизма (Човекът като център на света) все повече хората се обръщат към единичния архитектурен обект, а днес е трудно да обясниш на някого с какво един ансамбъл или исторически комплекс е от значение със своята автентичност. Казано по-просто, колективността води до общи архитектурни стилове, индивидуализмът – до липса на такива или поне до известна краткотрайност. От Ренесанса до наши дни тези тенденции се засилват и от утопичните държави и градове ние се прехвърляме към космоса и нови планети. От Града на слънцето стигаме до Града – културно наследство на Клифърд Саймък.

Градът като социална организация

Място, което не съществува

„Градът на слънцето“

Или Утопия. За идеални държави и обществени модели се пише активно чак до XIX век. Не че днес няма нови предложения по темата, но сякаш антиутопиите и песимистичните възгледи са доста по-модерни.

За да засегнем обръщането на архитектурата напред, трябва да започнем от по-ранните етапи, а именно Късния Ренесанс. Две емблематични творби с почти век разлика една от друга описват идеалната държава и идеалния град – „Утопия“ (Томас Мор, 1516) и „Градът на слънцето“, (Томазо Кампанела, 1602). Двете произведения са с много сходна структура – диалог между пътешественик и слушател (разбира се, от аристократичен произход). Накратко те ни дават следната информация (цитатите са от „Утопия“, Томас Мор):

–           Градове в Утопия са „до един големи и отлично построени, маниерите, обичаите и законите са еднакви навсякъде и всичките те допринасят за добруването на земята.“

–           „Онзи, който познава един от градовете им все едно знае всичките, тъй като те си приличат.“

–           „Сградите са здрави и толкова еднакви, че градът като цяло наподобява една голяма къща.“

–           „Имат великолепни храмове, те не само са внушителни като постройки, но и са изключително просторни, което е важно, тъй като са малко. Вътре е тъмно … тъй като свещениците считат, че прекалено многото светлина разпръсква мисълта, а умерената приглушена светлина събира мисълта и издига вярата.“

Това са само част от нещата, които изброява като идеал „Утопия“. Еквивалент е животът в „Града на слънцето“. На пръв поглед всичко върви перфектно, хората живеят добре, за всеки има работа, нахранен е и е облечен еднакво. Не е изненада, че това описание напълно съвпада с идеите на Френската революция, а по-късно и със социалистическите от XIX-XX век – равенство за всички. Но дали?

Каква архитектура виждаме тук? Дори силният колективен дух и зачитането на общите ценности и традиции не бива да води до пълно уеднаквяване на сгради, а и на цели градове. Да, стилово те биха могли да си приличат, но да са напълно еквивалентни – не! Тогава за какво говори Томас Мор? Познавайки един град, познаваш всички останали или казано накратко губиш се и не знаеш къде се намираш. Акценти липсват, защото те предполагат неравенство. По-късно тези типови градове, в които човек не би могъл да се ориентира без предварително да си е взел карта, компас и още редица други принадлежности, наистина са създадени.

Палма Нова

Палманова е един от ранните примери. В крайна сметка т.нар. „идеални градове“ не се разпространяват, а до днес са запазени много малко осъществени образци. Тази праволинейност и типизация се изразява след Индустриалната революция – все повече се строят работнически селища, които са симетрични и ортогонални.  Все пак Градовете на слънцето остават като синоним на земен Рай, а не като опит за типизиране на селищата. Но всичко е въпрос на гледна точка.

Модерната утопия или възникване на антиутопията

До нея се стига няколко века по-късно. Ренесансовите утописти са далеч от времето на интернационалния стил, модерната философия, „соц“-архитектурата и типизацията. В техните произведения хората се радват на равенство и разбирателство помежду си, без оглед на това, че живеят по начин, зададен отвън, наложен и без право на избор.

Хърбърт Уелс правилно отбелязва, че утопианските хора не притежават индивидуалност, а сградите винаги са перфектни, симетрични и… нехарактерни. Тъжно, че тази действителност, лишена от индивидуалност, се развива именно след издигането на индивидуализма в култ.

Интересни са разсъжденията на английски хуморист Джером Джером в неговия разказ „Нова утопия“. Героят му се събужда в XXIX век и разбира, че в края на XIX век се е случила революцията на социалистите. Развеждат го из града, където е изненадан да види, че всички мъже и жени изглеждат еднакво – с черни къси коси (защото различните прически и цвят на косата са несправедливи), няма къщи, а само еднакви по големина и форма високи блокове, в които живеят по 1000 души – ни повече, ни по-малко. И семейства няма, защото те също са несправедливи – един може да е щастливо женен, друг – не. Така всеки живее в своята кутийка, отделен от другите, без мечти, без желания и изпълнява всичко, което му се казва. Няма села и градове, всички селища са изградени по образец, за да няма несправедливости – един живее на място с чудесна гледка, друг страда в панелен блок с шумни съседи.

3- Зона Б-5

Градът – културно наследство

Джером Джером пише „Нова утопия“ през 1891 г. и в много отношения успява да предскаже социалистическата действителност в Източна Европа, която се разпростира още през следващия век. През 20-тото столетие проблемни са не само формите на управление, но и многобройните военни действия, белязали поколенията с тежестта си.

В едно време на размирици и унищожение на много градове в Европа, Америка и Азия, се развива класическата космическа фантастика. Клифърд Саймък, не само фантаст, но и философ, разкрива един по-хуманен свят в „Градът“ (1951). На фона на Втората световна война, която оставя хората без надежда,  Саймък сътворява една типична съвременна утопия, в която убийството вече не съществува като решение на проблемите. Представя какво би се случило, ако деурбанизацията надделее, хората изоставят своите малки клетки и излязат извън градовете.

Докато преди сме се нуждаели от общуването с другите, от самата общност, за да оцелеем и да добием ресурсите, които ни трябват, то след индустриалните революции тази идея се обезсмисля. Всичко се произвежда и се изпраща. Няма нужда от прекия обмен на стоки с други хора. С напредването на технологиите животът в големи и препълнени градове става излишно бреме.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Стажанти на "Под Моста"Ново арт местенце: Бронзовата къща12.06.2018

Още от Под Моста

Калоян ГуглевНа кого е нужен руският сериал „Чернобил“?Кино