„Превъзходство” дойде по кината у нас на 25 април, почти натоварен с очакванията на филм на Кристофър Нолан. Доста реклами гръмко оповестяваха лентата именно като „Новия филм на Кристофър Нолан”, когато титанът на съвременното комерсиално кино е само изпълнителен продуцент и дори няма принос към сценария. А всяко произведение на седмото изкуство е артистичен продукт на своя режисьор и е категорично недопустимо приносът му да се прехвърля на някой друг. В случая това е Уоли Фистър, оператор с дълъг стаж и кинематографист с „Оскар” за работата си по „Генезис”, режисиран точно от Нолан. „Превъзходство” е неговият дебют като режисьор. Поради принадлежността си към научнофантастичния жанр и присъствието на забележителния господин Нолан сред продуцентите, филмът бе посрещнат с очакване да бъде нова модерна филмова класика в стила на гореспоменатия „Генезис”. Е, филмът не се и доближава до качеството на „Генезис” и който отиде в киносалона с надеждата да гледа филм от такъв висок калибър, ще остане разочарован.

Ако махнем от „Генезис” туптящото човешко сърце в ядрото на филма, изразено чрез човешките взаимоотношения между персонажите и трагичната история на главния герой на Леонардо Ди Каприо, „Превъзходство” може и да се доближи до равнището му. Ще трябва да премахнем и голяма част от зрелището в „Генезис”, но не изцяло, тъй като „Превъзходство” има своите впечатляващи визуални моменти. Лентата представя и определени емоционални мотиви в рамките на действието, но те остават на доста заден план за сметка на механичното изследване на централния проблем във филма. Точно тук си личи основният контраст с „Генезис” – във филма на Нолан дори не бе пояснено защо и как функционира устройството, което свързва сънищата на хората, кога е било измислено, дали е позволена употребата му от цивилни граждани (каза се само, че е военна разработка), в какъв капацитет и прочие. В центъра на лентата стояха човешките мотиви за ползването на това устройство, неговите възможности и последиците от това. В „Превъзходство” този елемент липсва – фокусът е върху технологията и детайлите. Това е и причината мнозинството от критици да декларират неодобрението си към лентата, поставяйки нейното „бездушие” като основен мотив. С риск да прозвуча самонадеяно, не мога да се съглася с тях.
Да, „Превъзходство” не е на нивото на „Генезис” и му липсват много качества, които са нужни, за да стане шедьовър, но е един добър филм. Централната му тема има актуална социална релевантност и е представена достатъчно многостранно. Именно това е отличителна черта на филмите на Кристофър Нолан – те поставят реалните проблеми на своето време, но не ангажират с пропаганда или категорично мнение, а представят многостранен поглед с интригуващо и зрелищно действие, и оставят на зрителя сам да формира личното си мнение. В този аспект Фистър е последвал примера на големия Нолан и това е основният плюс на неговата лента.

Въпросът в „Превъзходство” е до каква степен можем да се доверим на компютрите да се грижат за нас и за средата ни на живот, и колко дълго намеренията им могат да останат програмирани и чисти, ако продължаваме да ги развиваме технологично посредством изкуствения интелект. Най-хубавото нещо във филма е, че бяга от антропоцентричното клише в научнофантастичния жанр и машините не са стереотипно представени като мегаломани и егоцентрици, жадни за световна доминация, а хората – като непогрешими светци, чийто капацитет да чувстват компенсира за какъвто и да е интелектуален недостатък. Завършекът на филма е задоволителен именно с това, че разширява погледа върху поставения проблем и оставя финалната присъда в ръцете на зрителя. Няма и никакви религиозни мотиви – човешките мисли и чувства са представени като серия биоелектрически импулси (каквито са), годни за вграждане в компютърна система, ако бъде измислена съответната технология за целта. Може би именно равнопоставеното представяне на проблема е разгневило критиците и американската аудитория. Може би някои хора са свикнали холивудското кино да им сервира готови премислени мнения, които те да инжектират в бездействащите си мозъци с отнесена усмивка на уста. В такъв случай „Превъзходство” не е филмът за тях.

Актьорският състав се води от Джони Деп в първата му филмова роля, която не изисква нанасянето на килограм грим, от доста, доста време насам. Това, само по себе си, е източник на добра воля от страна на зрителите и действа доста освежаващо. Актьорът се справя напълно задоволително със задачата си, като всъщност прокарва интересни нюанси в илюстрирането си на главния герой Уил Кастър, който виждаме като жив човек и като първата компютърна програма с емоционален капацитет. Поддържащият състав се попълва от Ребека Хол, Кейт Мара и винаги класните Килиън Мърфи, Пол Бетани и Морган Фрийман. Всички те изпълняват ролите си адекватно и уместно, като моментните слабости в представянето им се дължат повече на малки пропуски в сценария, отколкото на тяхната игра. Специална похвала заслужава Пол Бетани, който изгражда достатъчно интересен и симпатичен контрапункт на Джони Деп, който е твърде чаровен за човешко същество, дори когато е компютърна програма.

Отличителният визуален стил на Уоли Фистър е налице през целия филм. Без да е запознат с конкретните черти на почерка му, средностатистическият зрител ще усети, че гледа филм, визуално сходен с „Черния рицар” на Кристофър Нолан или „Италианска афера” на Феликс Гари Грей. Без да има зрелищни преследвания, престрелки или експлозии, филмът намира начин да вкара динамика и интрига в действието, за което пак режисьорът трябва да получи похвала. В комбинация с превъзходния актьорски състав и чудесно представената си централна тема, „Превъзходство” е задоволителен дебют за своя режисьор и интересно прекарани два часа в киносалона.