„Бен-Хур“ с Джак Хюстън и Морган Фрийман – spoiler-free ревю

23.08.2016

„Бен-Хур“ е един от тези модерни римейкове на класически филми от 20-ти век, чието съществуване няма никакъв смисъл. Посланието на лентата има непреходна морална стойност, но предвид въздействието на оригиналния филм от 1959 година и добре документираните му качества (рекордните 11 награди „Оскар“), повторен разказ на историята трябва е проява на ни повече и ни по-малко от върховен кинематографичен гений, за да се регистрира като нещо повече от ненужен римейк. А нито режисьорът Тимур Бекмамбетов, нито някой от подопечния му актьорски състав (с изключение на Морган Фрийман, който има твърде ограничена роля във филма) е способен на гениален артистичен напън, какъвто е необходим в случая.

ben-hur-film-featured-image-PodMosta

Това, на което господин Бекмамбетов е способен и следователно поднася с пълни шепи, е въздействащ и динамичен екшън, какъвто ни е предлагал в свои предишни, далеч по-задоволителни проекти като например зрелищния блокбъстър ‘Wanted’ от 2008 година. Неговият „Бен-Хур“ се рекламира не толкова с монументалната история на своя главен герой или библейския аспект на лентата, а с надбягване с колесници в римския Колизеум, представено и реализирано като гонка от поредицата „Бързи и яростни“. Е, откъм емоционален заряд и режисьорска визия състезанието надскача всичко представено някога от „Бързи и яростни“. Надбягването е съвършено ситуирано като кулминация на сюжетното действие и заснето с подчертано чувство за спектакъл, прецизна употреба на необходимите визуални ефекти и страхотен градус на напрежение в проследяването на представянето на главния герой. Проблемите на филма не идват от тази единствена сцена, монтирана с усет и майсторство, а от нещата преди и след нея.

ben-hur-film-horse-race-PodMosta

Градежът на сюжета е плавен, последователен и поставя акценти на правилните моменти. Проблемът е, че те са представени по най-клиширания и очакван начин, за което равна доза вина носят актьорите и сценаристите. Джак Хюстън и Тоби Кебъл в ролите съответно на Юда Бен-Хур и доведения му брат Месала Северий не правят лошо впечатление в нито една сцена, но и не карат никого да изтръпне в нито един емоционален момент. Подобна степен на зрителска ангажираност се постига единствено по време на фамозното надбягване най-вече благодарение на уменията на режисьора Бекмамбетов. Останалите актьори сякаш се носят по течението, в това число и Морган Фрийман, който разказва началото на филма в качеството на наратор и се усмихва благо през малкото си сцени на екрана, вероятно при мисълта за чека, който го очаква в пощата.

ben-hur-film-morgan-freeman-PodMosta

Неспособността на сценаристите да постигнат емоционално вълнение намира най-точен израз в епилога. След вече споменатото надбягване с колесници творческата им импотентност достига своя връх, когато ни в клин, ни в ръкав, те вкарват в действието сцената с разпъването на Исус Христос на кръста като елементарен сюжетен прийом да доведат историята си до напълно нелогичен и безкрайно захаросан щастлив край. Подобно омаловажаване на разпъването на Месията е далеч по-голяма подигравка с религията, отколкото експериментите на Дарън Аронофски в „Ной“ например, където идеите и посланията на Библията бяха запазени и предадени на 100%, но филмът бе разкритикуван от редица не дотам здравомислещи религиозни лица заради новаторската му сюжетна интерпретация. Жалко и за Родриго Санторо, който, след Ксеркс в „300“ и неговото продължение, изглежда обречен да прави абсурдни портрети на легендарни исторически личности.

Съществуването на новия „Бен-Хур“ е пределно излишно, разходът ви за гледането му на кино – също. Тимур Бекмамбетов има по-добри проекти („Wanted“), Джак Хюстън има по-интересни роли (‘Boardwalk Empire’), Морган Фрийман се е снимал в много по-качествени филми (има твърде много примери 😀 ), а последните 15 години са ни дали и много по-съдържателни епоси на библейска („Ной“) и на историческа тематика (режисьорската версия на „Небесно царство“). Което и да е от тези заглавия заслужава вашето внимание много повече, а пък защо не и оригиналният „Бен-Хур“?

„Бен-Хур“ излиза по кината в България на 19 август 2016 година. Разпространява „Форум Филм България“.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Георги Петров„Дюнкерк“: Техническо съвършенство и емоционален вакуум от Кристофър Нолан23.07.2017

Още от Под Моста

Емилия НайденоваОт университета до класната стая: изборът да станеш учителОбразование