„Трасьори“ – атрактивен, но предвидим екшън

08.03.2015

Създаването на филм за уличен спорт е пипкава работа. Ако режисьорът не е адекватно запознат със – или още по-добре, част от – съпътстващата го култура, има огромен риск крайният продукт да излезе скован, повърхностен или дори бутафорен. Също като представите, които голяма част от старите поколения имат за ъндъргрануд културата като цяло. Затова и не е никак чудно, че последният проект на режисьора Даниел Бенмейър може да се определи главно като… спорен.

maxresdefault

„Трасьори“ ни захвърля в бетонената джунгла на Ню Йорк, където за своето оцеляване се бори Кам (Тейлър Лаутнър) – беден, осиротял, затънал в дългове към Китайската мафия велосипеден куриер с последен модел смартфон. Но едва пет минути по-късно скучното му ежедневие претърпява (не)очакван обрат, когато в него нахлува буйната и (не)обичайно красива Ники (Мари Авгерополус). Чрез нея Кам навлиза в света на фрийръна – наречен за пореден път паркур (но за това по-късно) – където преоткрива свободата, размива границите на битието си и поглежда света с нови очи, докато същевременно извършва серия забележителни обири без капка угризение на съвестта. Не му отнема дълго, за да се досети, че всичко е твърде хубаво, за да е истина. И че миналото на Ники и приятелите ѝ навярно крие не една или две мръсни тайни. Встрани от ежедневната престъпна дейност, разбира се.

Да започнем с кратка бележка относно гореспоменатата терминология. Не би трябвало да ни учудва, че това е поредният филм, който безгрижно се разполага с думата „паркур“, където му скимне. Не че е (напълно) грешно, но не е и (напълно) вярно. Фрийрънът – както е и името на самия спорт – е съставен от два елемента, а именно паркур (преминаването от точка А до точка Б по възможно най-бързия и аткартивен начин) и стрийт трикинг (салта и акробатики, казано най-кратко). Толкова е просто.

taylor-lautner-tracers-2

Нека се върнем на филма. Макар и отлично заснет, от пръв поглед става ясно, че „Трасьори“ не блести със сюжетна оригиналност. Добре познатата ни симбиоза между ъндърграунд култура и криминални елементи от ‘Yamakasi’ и ‘District B13’ присъства и тук. Което се превръща и в основния минус на филма. В даден момент лентата загърбва цялата си фрийрън насоченост и се превръща в чист криминален трилър, доукрасен с малко акробатика и каскади. Вместо задълбочено вникване в културата на самия спорт, каквото ни бива загатнато през първата третина на филма, получаваме поредната доза корупция, престрелки и мафия (източноазиатска и руска, естествено), оставящи ни с недоумението защо филмът е кръстен така.

Както може да се очаква, самите каскади са на ниво. Динамични, спиращи дъха, подкрепени с подходяща музика. Уви, абсолютно същите неща можете да гледате и в YouTube, при това напълно безплатно. Макар и изграждащи стабилна основа за цялостната атмосфера на филма, само те не са никак достатъчни, за да изведат историята над нивото на посредствеността.

maxresdefault (1)

Актьорската игра също не съумява да грабне зрителя. Стереотипни персонажи, с които трудно се изгражда връзка на симпатия дори по време на най-драматичните моменти от историята. Представянето на самия Лаутнър може да се опише с две думи – стабилно, но незапомнящо се. За Бога, младежът вкара повече чувство в ролята си в „Дърти хлапета 2“!

Ако се интересувате от уличните спортове, филмът несъмнено ще представлява интерес. Ако си търсите нещо леко, неангажиращо и същевременно предлагащо стабилна доза аткартивност и екшън, дайте си парите за билет. Но извън тези два случая „Трасьори“ спокойно може да бъде подминат без особени угризения на съвестта.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Деница ДимитроваТом Круз връща „Мумията“ към живот11.06.2017

Още от Под Моста

Боян Симеонов5 албума от юни, които трябва да слушатеМузика