„Код: 999“ събира на големия екран режисьора на първокачествените уестърни ‘The Proposition’ и ‘Lawless’ със съзвездие от превъзходни актьори в криминална история, която включва динамични сцени като обири и преследвания, както и колоритни персонажи като руски мафиоти, корумпирани полицаи и честни такива. Какво може да се обърка?

Много малко, но тук в сила влиза неприятният закон на Мърфи и всичко, което може да се обърка, се обърква. За щастие, в случая с „Код: 999“ проектът е обезпечен с предостатъчно талант пред и зад камерата, за да остане един развлекателен и напрегнат криминален трилър, но не и да реализира заложения му художествен потенциал напълно.

Чюител Еджиофор, звездата на наградения с „Оскар“ за най-добър филм „12 години робство“, тук влиза в ролята на корумпиран полицай с престъпно минало, който води група от други подкупни служители на реда. Останалите „мръсни ченгета“ в екипа се играят от други познати имена като Антъни Маки, Аарън Пол и Норман Рийдъс. Те извършват обири по поръчка на руската мафия в Атланта и по-конкректно на групировката, водена от безмилостната Ирина Власлова, изиграна от носителката на „Оскар“ Кейт Уинслет в една от най-нетрадиционните ѝ роли дотук. Пътищата им се пресичат с героите на Кейси Афлек и Уди Харелсън, от които по-младият е честен полицай и племенник на по-възрастния, който пък е старши детектив. Именно тогава историята навлиза в поредица от завръзки, обрати и изненади.

Основният проблем на „Код: 999“ е, че не дава на зрителя кой знае колко повече информация за своите многобройни персонажи от предварителните данни, които рекламните материали за филма предоставят така или иначе и които аз ви резюмирах в предишния параграф. Образи с голям драматичен потенциал като притиснатия до стената антигерой на Чюител Еджиофор и безкрайно объркания и противоречив персонаж на Аарън Пол си остават печално недоразвити. Големият брой на героите и твърде повърхносното им представяне принуждава зрителя да попълни празнините в съзнанието си със стереотипни черти на сходни персонажи, които е гледал в други филми на такава тематика. По този начин филмът попада в редица клишета, които по принцип много лесно може да избегне.

Този недостатък на „Код: 999“ сваля летвата за качество толкова, защото е ключовият елемент от филма. Срамота е роли на актьори като Еджиофор, Афлек или Уинслет да изпадат в стереотипни крайности, когато лесно могат да бъдат отличени с по-подробно разглеждане на техните екранни личности. Освен това, сюжетното действие изобилства с различни драматични моменти, чието потенциално въздействие е дразнещо редуцирано заради ограниченото представяне на участващите персонажи.

Встрани от това, сценарият представя интересна и не дотам позната история, която поднася не една и две изненади. Диалогът и екшънът са инсценирани с доза брутален реализъм, редувайки сцени с тежки разговори и заплахи с кървави престрелки по улиците на гетата в Атланта. В това отношение визуалната стилистка напомня на филмите на Дейвид Ейър като написания от него „Тренировъчен ден“ и режисирания от него ‘End of Watch’/„Край на смяната“.

Въпреки ограниченото представяне на героите им, чудесните актьори на екрана се възползват от всяка възможност да блеснат и доказват репутациите си. Чюител Еджиофор изглежда малко неестествено в ролята си, която до голяма степен се изразява в имитация на Дензъл Уошингтън от последната 1/3 от действието на вече споменатия „Тренировъчен ден“, също както е и странно да гледаме Кейт Уинслет с огромно количество грим и твърд славянски акцент под кожата на безпощадна и богата рускиня, но доказаните качества на двамата изпълнители им помагат да не изглеждат смешно или вдървено в нетрадиционните превъплъщения. Останалите актьори изпълняват ролите, които напълно влизат във вече показания от тях диапазон в други филми, без никакви проблеми. Както може да очаква всеки негов фен, Уди Харелсън е особено очарователен като полицейски началник с алкохолен проблем, вратовръзка в цветовете на американското знаме, смехотворен мустак и най-южняшкия акцент в историята на Джорджия. Стереотипните черти тук прилягат до съвършенство на актьора в ролята и всяка негова сцена прелива от автентичност и ефективност, особено последната, която бе посрещната с овации в киносалона.

Всички качества, изброени в последните два параграфа, превръщат „Код: 999“ в един напълно задоволителен криминален трилър, който лесно задминава много други по-слаби ленти на сходна тематика. Жалко е само, че прибързаното и ограничено представяне на иначе колоритните персонажи лишава филма от възможността да се превърне в класика в жанра си.