„Джак Ричър: Не се връщай“ с Том Круз – spoiler-free ревю

В днешно време екшън филмите могат да използват няколко метода за въздействие върху аудиторията. Филмът може да се опита да представи драматичен сюжет с претенция към зрителя да се потопи в действието и да приеме насериозно случващото се на екрана. Много от тези филми се провалят в артистичните си напъни, тъй като зрителите в киносалоните в наши дни са претръпнали от познати сюжети и клиширани диалози.

Друг начин филмът да достигне до аудиторията си е със самоирония и постоянни намигвания към зрителя, напомнящи, че прожектираното на големия екран все пак е филм и хората в седалките просто трябва да се опитат да се забавляват с това, което виждат, без да се ангажират емоционално с него. Няма по-добър пример за това от проектите на ‘Marvel’, които са си изградили изключително конкретна фенбаза, свикнала с ироничния тон във всеки един от техните филми. В тази фенбаза фигурират и редица цинични критици от западните медии, които сипят похвали с големия черпак върху всяка продукция на студиото, защото е „забавна“.

Е, „Джак Ричър: Не се връщай“ ангажира аудиторията си и по двата описани начина. Филмът е класически екшън с интригуващ и съвършено сериозен криминален сюжет, като прибягва до самоиронията и мимолетните намигвания към публиката си само когато е в опасност да изпадне в капана на клишетата.

jack-reacher-featured-image-with-logo-podmosta

Това не е единствената двойственост, в която лентата навлиза. По един доста странен начин тя едновременно обрисува на екрана този Джак Ричър, който феновете на литературната поредица на Лий Чайлд познават и обичат, и показва героя по-уязвим, несигурен и застрашен, отколкото в повечето книги, в които е главно действащо лице.

Първите 15-ина и последните 5 минути от филма са буквално като изтръгнати от страниците на романите на Чайлд. Виждаме Ричър, който на практика е един скитник – няма постоянен адрес, няма лични вещи и пътува из Съединените щати на автостоп или с автбоус, като се издържа с военната си пенсия, която получава в брой. Виждаме го как на случаен принцип осъществява първите си контакти с героинята на Коби Смълдърс – майор Сюзан Търнър – и взима решението да отиде във Вашингтон, за да се срещне с нея и на живо. Виждаме го как спира коли на магистралата, как пие поголовни количества кафе и, разбира се, как влиза в пререкания с органите на реда. Това е квинтесенцията на Джак Ричър – той е неуловим, свободен, на практика недосегаем.

Точно и затова в един модерен комерсиален филм трябва да му се създадат слаби места, точки на натиск, които да го направят уязвим и по-човечен. Двете дами в изпълнение на вече споменатата Коби Смълдърс и младата Даника Ярош са средството за постигане на тази идея. Звучи стандартно, нали? Даже доста. Именно в сцените, в които тримата главни герои се принудени да се движат и действат заедно и филмът заприличва на някаква странна семейна комедия, сериозният тон на сценария олеква и вкарва нужната доза самоирония, за да не навлезе лентата в практически невъзможни за отиграване драматични клишета. Това не означава, че не пристъпва леко и в тази територия, особено в заключителната част. Но след като персонажите са били изградени подобаващо, били са представени в хумористична и в драматична светлина и са преминали през съответните етапи на развитие на взаимоотношенията им, клишетата се реализират на екрана органично и естествено, със съответната доза емоционално въздействие, която по начало ги е превърнала в клишета.

tom-cruise-cobbie-smulders-jack-reacher-podmosta

С раздвоен фокус в толкова аспекти всеки друг филм щеше да е в сериозна опасност от това да пропадне някъде между самопоставените си художествени цели. Но в този филм главната роля се играе от Том Круз. За живата легенда на Холивуд е изписано толкова много не просто в Интернет, а в този конкретен сайт, че в екипа ни отдавна се повтаря шегата, че Том Круз е неофициален патрон на Под Моста. Но фактът си остава факт – Круз продължава да не разочарова с нито едно от представянията си през настоящото десетилетие, независимо дали играе карикатура на рокзвезда, екшън герой, или страхлив псевдовойник. В ролята на Джак Ричър световната суперзвезда тушира напълно характерното си магнетично излъчване, за да предаде на екрана заплашителната и категорично неприветлива аура на своя герой. Изражението му остава каменно, гласът – студен, а очите му просто не мигват през почти целия филм. Изключение правят редките моменти на самоирония, които споменах в горния параграф, в които актьорът си позволява една или две от патентованите си полуусмивки. В екшън сцените Круз остава непоклатим и видимо отдаден на самоналожения си дълг към аудиторията да изпълнява всяка каскада лично. В заключение може да се каже единствено, че вместо да се оглеждат за двуметров русокос културист, който да пасва на описанието на Джак Ричър от книгите на Лий Чайлд, феновете на героя трябва да благодарят на каквато висша сила почитат, че не друг, а именно Том Круз се е заел с адаптирането на любимия им персонаж на големия екран.

jack-reacher-murica-fuck-yeah-american-flag-podmosta-tom-cruise

Останалите участници от екипа, който е реализирал филма, просто чинно изпълняват функциите си, без да го обогатяват по някакъв значим начин. Всички те, дори и режисьорът Ед Цуик, са като колела в машина, оперирана от продуцента и звезда на филма Круз. Неговото трудолюбие, неговата любов към филмите и към зрителите в целия свят, отдадеността, с която той подбира екипите за всеки свой филм, неговото сърце са тези, които придават на машината човечност и я правят реално произведение на киноизкуството, а не просто лъскав продукт на холивудската студийна система. Без да се нарежда до най-силните филми на Круз от това десетилетие и без дори да може да се сравнява с „Великолепната седморка“ или „Любезните пичове“ от тази година, „Джак Ричър: Не се връщай“ е един напълно приемлив и много приятен класически екшън трилър, който лесно може да се препоръча.

„Джак Ричър: Не се връщай“ тръгва по кината у нас от 21 октомври 2016 година. Разпространява „Форум Филм България“.

Георги Петров
е на 25 и е завършил бакалавърска степен по специалност “журналистика” в СУ „Свети Климент Охридски”. Работил е като международен и културен редактор за новините на БНТ “По света и у нас”, водил е рубрика на филмова тематика по Box TV и в момента работи като водещ на рубриката „Кино Аларма” в БНР „Христо Ботев”.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to