Защо очаквам с нетърпение „Джак Ричър: Не се връщай“?

13.10.2016

Наближава средата на октомври и краят на годината се вижда. Филмовият календар навлиза в една изключително специфична фаза, в която заглавия с претенции за високи художествени качества и отличия се редуват с касови проекти, които целят да задоволят глада на масите за спектакъл и зрелища, каквито гледаме в изобилие през лятото и от каквито си почиваме през есента.

И тази година има филми, очаквани от милиони хора по цял свят с огромно нетърпение. Най-големият комерсиален феномен в модерната история на световната попкултура – „Междузвездни войни“ – ще прибави поредно попълнение към разрастващата се екранна поредица, която от този декември нататък ще включва и истории встрани от основната галактическа сага. Междувременно пък геймърите по цялата планета стискат палци и отчаяно се надяват, че адаптацията на ‘Assassin’s Creed’ с участието на Майкъл Фасбендър и Марион Котияр под режисурата на Джъстин Кърцъл ще разбие проклятието над екранизациите на видеоигри и всъщност ще бъде хубав филм. Феновете на „Хари Потър“ очакват пък отново да се гмурнат в любимия си магически свят, само че сто години преди Хари да се роди, с „Фантастични животни и къде да ги намерим“. Неуморните фенове на ‘Marvel’ пък вече са готови да дадат парите си за „Доктор Стрейндж“ с Бенедикт Къмбърбач в главната роля, който ще въведе всички ни в ново магическо измерение от споделената филмова вселена на студиото.

Сред всички тези високобюджетни проекти моя милост съзира друг филм, който очаква с по-голямо нетърпение от всички тях. Не ме разбирайте погрешно – не се опитвам да кажа, че няма да се изкефя на поредната история от „Междузвездни войни“ или че на свой ред нямам високи очаквания към ‘Assassin’s Creed’ заради присъствието на Фасбендър пред камерата и на Кърцъл – зад нея. Но нито тези два филма, нито който и да е от предстоящите касови проекти до края на годината не буди моето нетърпение така, както ‘Jack Reacher: Never Go Back’/„Джак Ричър: Не се връщай“, и целта на този текст е да обясни на вас, уважаемите читатели, защо това е така.

Книгите

Както първият филм с Том Круз в главната роля на Ричър, така и този е адаптация на един от романите от дългата и все така добре продаваща се литературна поредица на автора Лий Чайлд. Станах фен на книгите за приключенията на Ричър след първия филм с Круз от 2013 година. Оттогава насам съм изчел шест от тях и за достойнствата на поредицата вероятно най-красноречиво говори фактът, че последната от шестте прочетени книги ми беше най-интерсна.

Разбира се, това може да е плод на сляп късмет и „Нищо за губене“ може да ми е попаднала в ръцете съвсем случайно едва пет книги след като започнах да чета произведенията на Чайлд. Но фактът, че тя изобщо е шестата книга с Джак Ричър в амплоато на главен герой, която чета, ясно показва, че поредицата категорично ме е спечелила за верен читател. Причините за това са много.

Историите на Лий Чайлд за Ричър рядко претендират за страхотна художествена дълбочина. Когато главният герой на поредицата е непоклатима константа като пенсионирания военен полицай, авторът няма безкрайно много насоки, в които да го развива и/или променя. И няма причина. Повече за самия Ричър ще говоря в отделен параграф, но образът му – такъв, какъвто е – лесно се превръща в инструмент в ръцете на автора Чайлд за създаване на увлекателни, интересни и никога твърде предсказуеми истории около него.

lee-child-author-jack-reacher-podmosta

Чайлд знае как да провокира читателското въображение и едновременно с това да му отваря прозорче към своето собствено с прецизни описания на обстановки, ситуации и състояния – както физически, така и психологически. Повествованията в книгите за Ричър се водят от трето лице, но почти изцяло приемат перспективата на главния герой – ние виждаме през неговите очи, слушаме с неговите уши и реагираме с неговото тяло. За поддържащите персонажи в произведенията на Чайлд пък може да се каже почти същото, каквото и за сюжетите му – те си остават категорично в сянката на главния герой като инструменти на действието, но винаги носят своите собствени характеристики, отличителни черти и лични истории.

Книгите на Чайлд заслужават да бъде отразени в отделен дълъг материал, но в този ще спра дотук с тяхното обсъждане. Не, не съм чел романа „Не се връщай“ и като фен на поредицата, самата му принадлежност към нея ме прави нетърпелив да видя филмовата му адаптация.

Режисьорът

edward-zwick-PodMosta

Казах достатъчно за автора на книгите Лий Чайлд, но човекът зад филма „Джак Ричър: Не се връщай“ също не е никак случаен. Не е и стандартен режисьор на касови заглавия като Джей Джей Ейбрамс или Майкъл Бей. Едуард Цуик не е направил „случаен“ филм в кариерата си. Няма значение дали ще се върнем чак до 1989 година и едва втория му филм „Слава“, който получава 5 номинации за „Оскар“, една от която носи и първата статуетка за Дензъл Уошингтън, или до последния му проект „Жертва на пешка“, който извади Тоби Магуайър от самоналоженото му изгнание от актьорската професия, за да изиграе изключително автентично легендата на шахмата Боби Фишър. Между тези ленти Цуик е режисирал филми като „Кървав диамант“ и „Последният самурай“. Всеки един от тях е имал силно (ако и на моменти противоречиво) морално послание в личностен и политически аспект.

tom-cruise-edward-zwick-the-last-samurai-podmosta

„Джак Ричър: Не се връщай“ е първият истински чист екшън филм, който Цуик режисира. 63-годишният американец има достатъчно опит с направата на батални сцени, каквито присъстват във военните му филми като вече споменатия „Слава“ и „Кураж под огъня“. Цуик обаче никога не е филмирал автомобилно преследване с участието на Том Круз, макар и двамата да са работили заедно на площадката на „Последният самурай“. Фактът, че творец като Цуик преминава в рамките на екшън жанра на този етап от своята кариера означава, че със сигурност за това има добра причина и тя не се свежда просто до възможността да работи отново с легендарния Круз. Което пък на свой ред ни довежда до…

Актьорът

tom-cruise-publicity-shot-podmosta

Следя кариерата на Том Круз изключително изкъсо от края на 2011 година, когато изигра главната роля във вероятно най-добрия шпионски екшън от началото на 21 век (по мое мнение) – „Мисията невъзможна: Режим Фантом“. Оттогава насам, през неортодоксални роли на рокмузиканти, геройски подвизи в научнофантастични филми (ТУК и ТУК) и още безумни каскади в следващата част от поредицата „Мисията невъзможна“, Круз не е разочаровал нито мен, нито критиците в цял свят нито един път. Забележителното му творческо възраждане след пропадането между 2005 и 2010 година включи и първото му превъплъщение като Джак Ричър през 2013-а.

jack-reacher-murica-fuck-yeah-american-flag-podmosta-tom-cruise

Много фенове на литературната поредица на Лий Чайлд застанаха срещу кастинга на Круз в ролята на любимия им герой с аргумента, че Ричър в книгите е описан като двуметров русоляв гигант със сини очи и масивна фигура. Круз, разбира се, е висок по-малко от 165 сантиметра, има черна коса и тъмни очи и колкото и да заяква за ролите си на екшън герой, никога не би могъл да постигне митичната фигура на Ричър, нито пък чертите му. Това, което холивудската легенда постинга със съвършена точност, бе да пренесе излъчването на Ричър пред камерата и за фен на героя като мен това бе напълно достатъчно.

Всички изброени в горните параграфи характеристики на Ричър – спокойната и категорична увереност, ненатрапчивата меланхолия, чувството за справедливост, остатъците от чар и остроумие – Круз въплъти сякаш с лекота. Актьорът изигра пенсионирания военен полицай точно както е описан на страницата, но едновременно с това не пропусна възможността да направи героя безвъзвратно свой. Аудиторията откликна, критиците – също, и ето ни само на броени дни от продължението, отново с Круз в главната роля. А тя е…

Главният герой

Надписите на английски език в клипа гласят „Няма наметало. Няма тайна самоличност. Няма проблеми“. Това е Джак Ричър. Няма бащино име. Бивш военен полицай, пенсиониран на възраст от около 35 години. Обиколил света с американските военни сили, спечелил един куп отличия на бойното поле, сега отново в родината си – без постоянно местожителство, без лични вещи, непроследим, неуловим, свободен. Съвършен боец и интелигентен, опитен следовател. Джейсън Борн, но без неясното минало и правителствените конспирации зад гърба си. Джеймс Бонд, но без лоялността към Нейно величество и женкарските наклонности. Шерлок Холмс, но не толкова остроумен и пристрастен не към опиатите, а към кофеина.

jack-reacher-featured-image-no-logo-podmosta

След толкова много подвизи по книжните страници Джак Ричър е мит, достоен за описание в комикс. И все пак героят си остава приземен до напълно земни и реалистични нива, остава си просто човек. Отличен боец, но пък слаб шофьор. Интелигентен детектив, но не и гений. Чаровен мъж, но не и женкар. Добър и достоен човек, но не и такъв, какъвто ще се посвени да удари с всичка сила противник в областта на гениталиите заради някакво криворазбрано мачизмо. Ричър прави това, което иска, и това, което трябва, но в нито един момент не остава напълно недосегаем. В йерархията на екшън героите откъм способности той застава някъде между Джон МакКлейн на Брус Уилис и Джон Рамбо на Слай Сталоун. И вероятно точно заради това взима най-доброто от личностите и на двамата.

Предишният филм

„Джак Ричър“ от началото на 2013 година пренесе на големия екран романа „Един изстрел“ под режисурата на Кристофър МакКуари и представи на аудиторията Круз в ролята на Ричър. Но освен като показно за екранния потенциал на главния герой и на литературната поредица, филмът впечатли зрителите и като идеално структуриран екшън трилър.

С акцент върху детективската работа през първата половина от филма и повече екшън – през втората, „Джак Ричър“ спечели преобладаващо положителни оценки от критиката именно с балансирания си сценарий, интригуващата криминална история и централното превъплъщение на вездесъщия Круз. Фактът, че отново носителят на „Оскар“ за сценарий Кристофър МакКуари е адаптирал на екрана романа „Не се връщай“ може само да ни радва.

Огромен плюс за първия филм си остана и съвършено реалистичният екшън, който се разигра на екрана. Юмручните схватки бяха кратки и брутални, участниците силно забавяха ход още след втория или третия удар вместо да си разменят ритници против законите на физиката и биологията в продължение на 10 минути. Не по-малко важно предимство на лентата бяха и колоритните поддържащи персонажи, пресъздадени пред камерата от таланти в актьорската професия като Розамунд Пайк (преди номинацията си за „Оскар“ за „Не казвай сбогом“), Джай Кортни, Ричард Дженкинс и легендарният Робърт Дювал. Те създадоха около главния герой Ричър пейзаж във формата на лабиринт, от който само той можеше да излезе, и без тяхното присъствие филмът просто нямаше да бъде това, което се оказа.

Човек може само да се надява, че „Джак Ричър: Не се връщай“ ще вземе всички тези положителни черти и ще ги използва в собствените си рамки. Но, хей, какво друго може да направи човек в този живот освен да се надява? В рамките на последните няколко страници ви представих пет причини, заради които надеждата „Джак Ричър: Не се връщай“ поне изглежда оправдана.

„Джак Ричър: Не се връщай“ излиза по кината в България на 21 октомври 2016 година. Ревюто ни за филма, излязло десет дни след тази статия, прочетете ТУК. Разпространява „Форум Филм България“.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Стажанти на "Под Моста"„Закрилникът 2“ получава пет звезди – и не по принуда04.09.2018

Още от Под Моста

българската музика през септември
Момчил РусевКакво се случи в българската музика през септември?Музика