‘The Accountant’/„Счетоводителят“ с Бен Афлек – spoiler-free ревю

26.10.2016

„Счетоводителят“ е интересен филм на много равнища, но един от аспектите му изпъква над всички останали. Това не е просто поредният филм за неизлечимо болни хора, който крие отчаяното желание на актриса като Джулиан Мур да спечели „Оскар“ след пет безуспешни номинации под маската на псевдодълбоки човешки послания, които вече сме видяли изказани с патос и страст на големия екран от множество по-качествени филми в миналото. Това е филм за засегнати от аутизъм хора, който ще ги накара да се почувстват безсрамно и напълно заслужено готини.

Сюжетът на лентата се развива около главния герой Крисчън Улф, изигран от Бен Афлек – млад мъж, който е използвал променения си ментален капацитет, за да стане експерт в областите на огнестрелните оръжия, бойните изкуства и математиката. Всичко това не бива да ви навежда на мисълта, че по някакъв начин филмът третира аутизма като нещо по-малко от кошмарно състояние, която никой не би пожелал и на най-омразния си враг. Лентата без задръжки показва смазващо тежки моменти от целия живот на Улф. На екрана виждаме пристъпите му като дете и като възрастен, категоричната липса на социален живот, затруднените му взаимоотношения с обкръжението му и задушаващите го рутинни навици, без които просто губи самообладание. Филмът не оставя никакво място за колебание относно тежестта на диагнозата „аутизъм“ и третира основния си тематичен предмет със 100%-ова сериозност.

the-accountant-ben-affleck-podmosta

Но не там лентата поставя своя най-силен акцент. „Счетоводителят“ оставя зрителя с приятно чувство именно защото не е поредната драма с изтъркан меланхоличен завършек. Това е трилър за борбата и победата на един болен мъж над отредената му съдба. Криминалните мотиви движат сюжета напред, придават динамика и осигуряват страхотни, реалистично заснети екшън сцени за сетивната наслада на уважаемия зрител. Но в по-глобалния контекст на филма функциите им се свеждат до това да бъдат ефективни аксесоари към духовното пътуване на главния герой от една точка, до която го е довела неизменната в продължение на години рутина, до друга, към която го водят драматичните събития на екрана.

the-accountant-ben-affleck-film-featured-image-podmosta

Бен Афлек блести в главната роля на Крисчън Улф, за чието достоверно изиграване очевидно е направил всички необходими медицински проучвания. В подобно деликатно превъплъщение опасността от преиграване и преекспониране е огромна, но Афлек успява да уцели точните нюанси в играта си, за да остане категорично автентичен и силно въздействащ пред камерата. Много критици от западните медии са коментирали, че ако актьорът все още не беше получил костюма на Батман, „Счетоводителят“ щеше да му послужи като чудесно прослушване с ролята на мълчалив, гениален, изключително способен и доста заплашителен главен герой. Но Афлек е Батман от доста време, участва под качулката и наметалото във вече четири заснети филма (два от които – ‘Wonder Woman’ и ‘Justice League’ – предстои да излязат през 2017 година) и респективно препратките към Черния рицар в „Счетоводителят“ като стихчето за Соломон Грънди и комиксите в чекмеджето на главния герой придобиват съвсем различна и много по-забавна стойност. Сценаристите заслужават потупване по рамото и за това.

Афлек е обграден от редица също толкова талантливи актьори като Ана Кендрик, Джон Бърнтал, Джон Литгоу и носителя на „Оскар“ Джей Кей Симънс. Всеки един от тях изпълнява зададената му поддържаща роля ефикасно и компетентно. Специално споменаване заслужава не дотам известната Синтия Адай-Робинсън, която прави сравнително стереотипния образ на млад агент на финансовото министерство интригуващ и привлекателен за аудиторията. Нейн ментор е персонажът на винаги страхотния Джей Кей Симънс, обвързан с мистериозния Крисчън Улф от много време насам и решен да разкрие самоличността му.

the-accountant-cynthia-robinson-j-k-simmons-podmosta

Фокусът на филма остава недоизяснен единствено в проследяването на човешките взаимоотношения между главния герой и неговото обкръжение. Светлината на прожекторите се мести от връзката на Улф с грижовната му майка към възпитаването му под строгия контрол на безпощадния му баща, през близките му взаимоотношения с брат му, та чак до недоизказаните му романтични чувства към героинята на Ана Кендрик, и то без да развие в пълна степен нито един от тези междуличностни мотиви. Най-сериозна метаморфоза в Улф предизвикват именно взаимоотношенията с младата и симпатична Дана Къмингс, изиграна от очарователната Ана Кендрик, тъй че след едно гледане на завършения филм човек лесно може да предположи, че емоционалният фокус на лентата е трябвало да падне именно там. Не толкова лесна обаче е била задачата за сценаристите, които не са имали представа до колко ще е добра химията между Кендрик и Афлек и между Афлек и останалите актьори от поддържащия състав. Несъмнено на това се дължи и дезориентираното лутане и търсене в емоционалните междуличностни преживявания на главния герой.

the-accountant-ben-affleck-anna-kendrick-podmosta

В този смисъл „Счетоводителят“ има точно това, което миналоседмичният „Джак Ричър: Не се връщай“ няма – новаторски поглед върху жанра на екшъна – и на свой ред не намира това, което филмът с Том Круз открива спокойно, методично и сигурно – точен емоционален фокус. Някаква комбинация от силните страни на двете ленти вероятно би сформирала съвършения екшън филм, но това не означава, че и поотделно те не са лесни за препоръчване на повечето зрители, на които снобизмът и празните високи претенции са чужди.

„Счетоводителят“ тръгва по кината в България от 28 октомври 2016 година. Разпространява „Александра Филмс“.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Георги ПетровЗащо очаквам с нетърпение „Джак Ричър: Не се връщай“?13.10.2016

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаЗа Graffiti и страстта към изкуството – интервю с художника Дамян НиколовLIFE