Невъзпяти удоволствия – първи сблъсък със сладката пица

07.06.2013

В тази нередовна и съмнителна като качество и полза колонка ще ви споделям за малките радости в моя живот. Всички ние имаме такива удоволствия – онези неща, които би трябвало да се възприемат като универсална ценност и чието обожание бихме въвел като законово задължение, ако беше диктатор. Като вас, аз все още не съм диктатор, но за разлика от вас имам отделено кътче в интернет пространството, където да ги пропагандирам.

Четете и попивайте. Ще ви е по-лесно, когато установя тираничния си режим.

ud_1Да започнем с малко предистория.

Дори самата мисъл за тази несвещена комбинация ме изпълваше с погнуса и отвращение, а словосъчетанието, обозначаващо съставките й, се нареждаше гордо до най-ужасните неща, свързани със съюз „и“. Искрено и лично, Иван и Андрей, пица и ананас. Да се сложи ананас върху пица беше като да се потопят пържени картофки в Nutella.

Брр.

В продължение на 18 години аз някак бях успял да се опазя от този ужас (не мога да кажа същото за Иван и Андрей) и се наслаждавах на повече от приятни, разумни, класически комбинации – бира и шкембе, две кебапчета и още едно за гарнитура.

ud_2Уви, винаги идва сюблимен момент в живота на индивида, когато той не може да си върже обувките от глад, а единствената налична храна е по-малко привлекателна от 62-годишната ти даскалка по трудово в бански костюм. И индивидът трябва да избере.

И аз избрах.

И беше едно от най-божествените неща, които бях опитвал в живота си.

Амалгамата от вкусове и аромати причинява почти греховно удоволствие на сетивата. Парченцата ананас контактуват с топеното сирене и шунката на квантово ниво и отключват невъобразими реакции и емоции на човешкия сетивен апарат. Езиковите проблеми на словосъчетанието „пица с ананас“ водят сурова борба с оргазмичните спазми на органа език, а терзанията на Раскольников стават разбираеми, когато всяка клетка в тялото ти крещи, че това не бива да ти харесва.

Но такива са истинските удоволствия в живота. Отлагани дълго, но обикнати внезапно. Открити случайно, но възпявани умишлено.Обичани от едни, мразени от други. Носещи колкото удоволствие, толкова и вина. И това е част от чара им.

Толкова от мен за този път, пицата ми ще изстине.

 

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Делиян МариновЧетири причини да посетите третото издание на Outdoor & White Water Fest28.03.2019

Още от Под Моста

Под МостаВаружан Восганян представя романа си „Децата на войната“ в Пловдив и СофияЛитература