,,Всичко може да се рисува“: интервю с Дамян Дамянов

17.08.2018

Знаеш поговорката ,,Не съди една книга по корицата”, нали? Сега ще те запозная с мъжа, който ще те накара да я забравиш завинаги.

Дамян Дамянов

майсторът на корицата
Художникът Дамян Дамянов

Дамян Дамянов е роден в Сливен, където завършва националната художествена гимназия ,,Димитър Добрович”. След това се дипломира от Националната художествена академия в София и специализира в Cite des Arts Paris. На едва 36 години той има над 1000 реализирани корици на книги, първата от които през 2004 г. Той е основният художник на издателство ,,Сиела”. Дамян Дамянов е и авторът на типографския проект ,,Под езика”, който се превърна в книга. В него той представя буквите от кирилицата като идеограми, всяка от които илюстрира дадена дума. А дефинициите на думите са писани от 60 различни души– писатели, журналисти, художници, преподаватели и др.

Под моста: Като за начало ще ни препоръчаш ли някоя книга?

Дамян Дамянов: Нека да започнем отзад напред. Ще препоръчам някои от тези, които са излезли наскоро или ще излязат през есента. Веднага се сещам за романа „Братоубийците“ на Никос Казандзакис, който до този момент не беше превеждан на български, и го смятам за едно от важните събития през изминалите месеци. За любителите на нехудоженствената литература бих препоръчал книгата ,,Бог не е велик“ на Кристофър Хичънс. Това е нещо като Библия на атеиста. Иначе, също така се очакват някои страхотни книги, една от които горещо препоръчвам- това е новият роман на Галин Никифоров, познат на публиката досега с няколко романа: ,,Лисицата“, ,,Фотографът“, ,,Къщата на клоуните“. Другият роман се казва ,,Тяло под роклята“ и ще излезе през септември.

ПМ: Рисуваш кориците си предимно на ръка, нали така? Как се зароди тази идея във време, когато почти всичко се прави на компютър?

ДД: Винаги започвам първо на ръка и първо със скицата, с хартия и с молив. Дълги години съм работил само и единствено на компютър, но в течение на времето започнах да опитвам, колкото се може повече от работата ми, да бъде направена на ръка. Защото освен че ми носи удоволствие, предава и повече авторство. Стремя се намесата на компютъра, която е неминуема, да е сведена до минимум.

Мини-комикс, автор: Дамян Дамянов

ПМ: Когато ти дадат нова задача за корица, как процедираш, коя е първата стъпка в изготвянето?

ДД: Първо си представям как трябва да изглежда книгата. Просто я виждам. След това сядам, започвам да правя скици, да нахвърлям идеи. Отхвърлям по-голямата част от тях в дискусия със себе си, а след това съответно ги обсъждам с редактора на книгата и преводача.

ПМ: А идеята как да изглежда идва просто, докато си пиеш кафето, или?

Дамян Дамянов: Да, тя не пита къде и кога. (смее се) Просто си се появява, докато пия кафе, докато чакам на светофар, докато бягам в парка.

Някои от кориците на Дамян Дамянов

 

ПМ: В кориците си влагаш повече от сюжета на книгата или от усещането, което е оставила тя у теб?

ДД: По-скоро второто. Правил съм и корица, която няма нищо общо със съдържанието на книгата, но тя просто е оставила такова впечатление у мен. И когато стана време за представянето, редакторът ме попита- ,,Какво е това? Та, това няма нищо общо със сюжета на книгата“. (смее се) 

ПМ: Илюстрации в детски книжки или в книги за възрастни?

ДД: Мисля, че вече предпочитам да илюстрирам книги за възрастни. По-голямо предизвикателство е. Хората не очакват, че когато четат книга, в нея ще има илюстрации. Аз много искам тази идея да се популяризира. Да има хубави книги с хубави корици, с хубави илюстрации, така че читателят да усеща, че държи някакво хубаво издание в ръцете си. Това е лукс.

,,Призрачната гондола”, илюстрации: Дамян Дамянов

ПМ: Да. Много е различно от електронните книги.

ДД: Да! Аз не съм против да ги има. Но не мисля, че едното може да замени другото. Така, когато е измислен фотоапаратът, хората са мислели, че вече няма да има картини, няма да има нужда от художници. А изобразителното изкуство просто се е променило, станало е различно.

ПМ: В илюстрациите си за ,,Приказки, колкото усмивка” на Дж. Родари се заиграваш с буквите и ги изобразяваш като обекти, на които приличат и думите за тях започват със същите букви. ( напр. Д като Дом /къщичка/ ) Това е през 2014. Още тогава ли ти хрумна идеята за ,,Под езика” ?

ДД: Да, предполагам, че по това време някога започна да узрява. Макар че много преди това съм се занимавал с връзката между изображение и типография и с магията от това как едното се превръща в в другото. Как буквите,които са абстрактни символи, се превръщат в нещо конкретно, в нещо което е символ, което е изображение, и обратното. Така че, да, вероятно тогава е започнало да изкристализира това нещо.

Сравнение: Д в ,,Под езика” и в ,,Приказки колкото усмивка”

ПМ: Какъв е ефектът от ,,Под езика“?

ДД: Най-важното е, че много хора се включиха, на много хора им стана интересно и започнаха да дават свои предложения, да мислят и да разсъждават. Спорят, водят полемики, обсъждат дали дадена дума е подходяща. Това е много хубаво.

ПМ: Искал ли си да правиш комикси?

ДД: Всъщност, да. Аз правя от време на време много кратки такива в някои издания на ,,Литературен вестник“. Интересно е да можеш да кажеш нещо без думи. Да го разбереш само по илюстрациите. Много ми се иска комиксът да се възроди в България.

Мини- комикс, автор: Дамян Дамянов

ПМ: В свободното си време какво най-често рисуваш просто за удоволствие и как?

Дамян Дамянов: ВсичкоВсичко може да се рисува. Всичко може да бъде вдъхновение. Всичко може да бъде сюжет. Независимо дали съм в София, или някъде в провинцията, или в чужбина винаги съм с тефтер, който, докато пия бира или кафе, изваждам и рисувам това, което виждам. Абсолютно всичко може да е сюжет. Като цяло ,,свободно време“ е много относително понятие за мен и нямам много такова. Затова се старая да съчетавам това, което искам да рисувам, с това, което трябва. Веднъж ми възложиха задача за една корица, а на мен много ми се рисуваше с химикалка. Сигурно съм изхабил десет химикалки за тази корица. Когато я представих на редактора, той много я хареса- ,,Това е супер!“- но после се вгледа и каза- ,,Това е химикалка!? Аз знам, че не може да се рисува с химикалка. Може с молив, с бои, с Фотошоп, ама не и с химикалка“. (смее се)

ПМ: На мен все пак ми изглеждаш като човек на графиката!

ДД: Хмм… Да. Може да се каже. Но ако отида на някое красиво място да рисувам на статив и фазер, със сигурност ще е с маслени бои.

Рисунка, автор: Дамян Дамянов

Под моста: А имаш ли си любимо място, любим град, където да рисуваш?

ДД: Бих казал Велико Търново, но не съм ходил да рисувам там от десети клас, когато бях на практика в художествената гимназия там. (смее се)

ПМ: Ако беше картина, коя/каква щеше да е тя? Графика или живопис; какъв жанр, какъв стил?

ДД: Хубав и труден въпрос. Може би живопис, може би работа на някой от немските нео-експресионисти… или пък на някой дадаист.

„90°village“ Peter Angermann 1984- поздрав за Дамян Дамянов

Творчеството на Дамян Дамянов може да следите по кориците на много от книгите на издателство ,,Сиела”, както и на личната му фейсбук страница

Ако ще съдиш книга по корицата, то да е корица на Дамян Дамянов!


Автор: Йоанна Антова

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Никол Панкова„Трябва да се опиташ да приемеш провала и страха като неизбежни” - интервю със Стефан Иванов28.08.2018

Още от Под Моста

Мирослав Петров, главен директор Продажби VIVACOM
Боян СимеоновVivacom представи Viva Smart – нова платформа за цялостни IoT услуги и решенияОбразование