Литература

Захари Карабашлиев и Симеон Лютаков – за „хаврата“ с любов

24.03.2019

 Захари Карабашлиев и Симеон Лютаков – двама българи, които познаваме в различно амплоа, но които, оказва се, делят повече общи черти, отколкото бихме предположили. И двамата са родени на една и съща дата, обожават фотографията и писането и на всичкото отгоре като че ли си четат мислите.

Срещам ги в любимия Берлин след представянето на книгата на Карабашлиев „Хавра“, от която Лютаков прочете избрани цитати. Събието се проведе на 21.03.2019 в Българския културен институт в германската столица и е част от формата „Известни актьори четат съвременни български автори“ на „Арт театър Катя Костова“. Литературното четене беше последвано от едночасова дискусия с публиката.

След края на събитието Симеон Лютаков, Захари Карабашлиев и аз се наслаждаваме на сравнително топлата мартенска вечер, първо доказателство за идващата пролет. Неусетно въвличам двамата в един разговор, който като заглавието на представения роман е „бъркотия“, но може би само така изглежда. Ние се разбрахме.

Карина Николова: От дискусията след представянето на „Хавра“ разбрахме, че вие, двамата имате много общи черти – и двамата сте фотографи, и двамата обичате да пишете, а и сте свръхчувствителни. Мога ли да ви нарека така?

Симеон Лютаков: Ако сме оставили това усещане у теб, значи сме такива.

Захари Карабашлиев: Да! Той е свръхчувствителен.

К.Н.: А и сте родени на една и съща дата…

С.Л.: Да… Аз не ги мисля толкова много тези неща…

З.К.: Той ги чувства.

/двамата се смеят/

С.Л.: Имам много здраво и сериозно приятелство със Захари и много се радвам, когато то работи за някаква кауза. В случая работи за него, някой ден може да работи и за мен. Може би ще има и времена, в които няма да работи за никого и ще изпълнява чисто и просто ролята на едно приятелство.

З.К.: По това време, в края на деня много малко неща имат значение повече от това, да споделяш въздух и вечер с някого, с когото можеш да се разбереш с две изречения. Много ценя тази покана в Берлин като една възможност да прекарам повече време със Симеон.

К.Н.: Какво чувство ви остави Берлин?

С.Л.: Берлин ме разкъса на парчета. Идвам за втори или трети път в града, но при сегашния ми престой за първи път намерих време и сили да вникна къде съм, а и да науча нещо ново за Германия и германците. Откакто съм тук, съединих толкова много мисли, които животът поради житейски и географски причини не ме е карал да съединявам досега. Разтресен съм от посещението си тук. Зададох си нови въпроси за миналото, за бъдещето, за това, през какво е преминал този народ. Беше много дълбоко усещане.

З.К.: Споделям напълно казаното от Симеон. Берлин е град, който минава през главата, но удря много яко в сърцето. Не е обратното. Има градове, които действат по друг начин. /Симеон Лютаков се съгласява/ Този обаче минава през ума и мен поне засегна много. Това е град на разделението и на съединението. В момента стоим буквално на метри от мястото, където е минавала Берлинската стена. Ние сме били от едната страна. Тази част от света, към която сме искали да принадлежим, е била другата… /двамата се смеят/

Сегашното ни усещане, че Европа ни е даденост, е много порочно. Ние постоянно трябва да си спомняме и да идваме тук. Децата ни също трябва да бъдат водени тук и запознавани с историята на тази страна и този град, за да разберат и оценят какво е Европа и колко е добро мястото, на което се намираме точно в този момент. Ако не разберем това сега, в бъдеще ще ни следва миналото, през което е минала тази страна.

К.Н.: Не само в “Хавра”, но и в “18% сиво” една от сюжетните линии винаги се връща в миналото. Вие връщате ли се постоянно в миналото?

С.Л.: Единственият шанс да вървиш напред е, като се връщаш назад. Така е устроен животът. Няма посока напред, която да не гледа назад. Всички нови решения и постъпки са базирани на спомените, какво е било преди. Да, връщам се назад постоянно. Ние само на теория твърдим, че присъстваме “тук”. „Щастливите хора живеят тук и сега“ – да, така е, но само на думи. Реалността е винаги погледът назад, който да те тласка напред.

З.К.: Тялото ти е „тук и сега“, но ти си навсякъде. Ако не се връщаш към миналото, миналото ще се върне към теб. Това често обаче не е най-хубавото, което може да се случи. /двамата се смеят/

С.Л.: На мен ми се е случвало! /многозначителен смях/

З.К.: Моето послание е – връщай се в миналото колкото можеш, по-често, за да не те върне то към себе си.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Стажанти на "Под Моста"„Щастието е в нас и е нормалното ни състояние“ – интервю с Ралица Генчева26.05.2018

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаЗа по-добри градски пространства – интервю със създателите на ПОдЛЕЗНОLIFE