„Щастието е в нас и е нормалното ни състояние“ – интервю с Ралица Генчева

Ралица Генчева е един от най-успешните самопубликуващи се автори в България. Зад гърба си има две стихосбирки: „Този път, за да ме чуеш“ и „Има ли по-рано от сега?“.
Първата е обявена за най-любима поетична книга за 2016 година в конкурса „Моята любима книга“. Едва преди няколко дни третата ѝ книга „Кой те излъга какво е щастие“ излезе от печат. Повече за нея ще ни разкаже самата Ралица Генчева.

Снимка: Ралица Генчева

Под моста: В рамките на 2 години издаваш трета книга. Какво те вдъхновява?

Ралица Генчева: Вдъхновява ме това, че хората сме емоционални същества и никога не можем да избягаме от същността си. Не трябва и да се опитваме.

ПМ: Новата ти книга е нещо много по-различно от това, което си представяла на читателите си досега. Как се реши на такава промяна?

Р.Г.: През последните години се научих да не живея в рамки. Преди мислех, че никога няма да напиша нещо по-различно от поезия. Но желанието да разкажа историята за минимализма и как той промени живота ми, беше прекалено силно. А аз съм такава – когато открия магия, искам да я споделя с всички.

ПМ: Защо „Кой те излъга какво е щастие“? Как избра заглавието?

Р.Г.: Заглавието избрахме с една приятелка. Доста се забавихме с него, всичко ми звучеше клиширано. Но когато тя прочете ръкописа, се заговорихме за това, което пише още в първата глава – че прекалено много хора около нас буквално ни учат какво значи щастието – с колко точно притежания и успехи се измерва то. И тъй като книгата е точно за обратното, кръстихме я по този начин.

Снимка: Ралица Братанова

ПМ: Корицата е много семпла. Типично в стила на минимализма. Защо има точка след сърцето?

Р.Г.: Защото изразява категоричност. Много от хората казват, че знаят някои от нещата, които съм написала в книгата и за които толкова много говоря, но истината е, че много малък процент от тях предприемат действия. Знанието без действие е нищо. Ако всички действаха, щях да имам и други минималисти около себе си, но смятам, че почти никой не живее така, просто защото няма смелостта да се откъсне от сигурността. Сигурността на нещастието си. Сигурността на вещите, с които се отъждествява. Сигурността на връзката, в която любовта си е отишла. Да се откъснеш от излишното звучи прекалено лесно, но всъщност почти никой не е готов да го направи. Надявам се тази книга да промени това поне малко.

ПМ: Към каква аудитория е насочена „Кой те излъга какво е щастие“ и каква е целта ѝ?

Р.Г.: Книгата не е за всеки, колкото и авторите да обичат да повтарят това. В духа на минимализма, не искам хората да притежават нещо, което просто ще хваща прах в дома им. Книгата е за хората, които имат смелостта да направят промяна, а както казах, те са малко. Ако вие държите да имате гардероб, пълен със скъпи дрехи, да сте заобиколени с хора, само за да получите стотици честитки на рождения си ден или просто смятате, че всеки трябва да работи, само за да се издържа, и животът започва в петък, ако мразите понеделниците и всяка вечер гледате новините, ядосвайки се защо те ви занимават с хора като Боян Петров, тази книга не е за вас.

ПМ: В новата си книга караш читателите да се замислят и да действат. Коя е книгата, която е накарала теб да се замислиш и да промениш нещо в живота си?

Р.Г.: Всъщност към най-категоричните стъпки в живота ми ме подтикнаха бърнаутът и паник атаките. Знаех, че те няма да спрат, ако не направя голяма промяна. За по-малките неща ми повлияха книгите на Мари Кондо и на The minimalists, след които освен живота, разчистих драстично и дома си.

ПМ: „Кой те излъга какво е щастие“ е написана като наръчник за щастлив живот. Смяташ ли, че една книга може да научи някого да бъде щастлив?

Р.Г.: Не, разбира се. Няма и такива претенции. Ще се радвам, ако хората просто опитат да живеят по-осъзнато, след като я прочетат. Осъзнатият човек е щастлив, защото вижда колко малко всъщност му трябва за това. Това е като да виждаме как малките деца се ядосват, защото им липсва примерно син молив и това ни се струва голяма глупост. Ако можем да видим ние за какви неща се ядосваме и преценим колко са значими те на фона на наистина важните, отново ще реагираме по същия начин.

Още в началото на книгата казвам, че аз наистина вярвам, че щастието е в нас и е нормалното ни състояние. Така че никой никого не трябва да учи как да бъде щастлив. Просто подтиквам хората да спрат да пречат и да потискат щастливата си природа. Сами затрупваме щастието с ненужни неща, сами можем да се върнем към естественото си състояние.

Снимка: Ралица Генчева

ПМ: В книгата разказваш за предишния си живот, в който си била прекалено ангажирана и това те е довело до състояние на „бърнаут“. В момента също си много заета, но казваш, че си щастлива. Къде е разковничето?

Р.Г.: Преди бях ангажирана с неща, които ме изтощаваха до краен предел и не ми носеха удовлетворение. Носеха ми единствено хубава заплата и фалшиво самочувствие заради четирибуквената квалификация след името ми. Освен това тогава наистина работих прекалено много часове и почти нямаше време за сън. Сега съм заета с неща, които ме зареждат, и въпреки това се опитвам поне да спя достатъчно. Когато човек живее с мечтите си, много трудно може да се преумори. Но ми отне много време, докато стигна до тук, а преходът беше меко казано дискомфортен. Никой не е казал, че ще е лесно, а само, че си струва.

ПМ: Историята, която описваш, е нещо много лично. Страхуваше ли се да я споделиш с читателите си?

Р.Г.: Да, разбира се. Всеки се притеснява да споделя моментите си на слабост. И общественият натиск е огромен. Рекламите, социалните медии – сякаш никой няма подобни проблеми и е перманентно щастлив, спортуващ, обграден с приятели, получава изненади постоянно и т.н. Трудно е в този перфектно нарисуван свят, ти да си този, който има проблем и още по-зле – да говори за него. Но ако не го бях направила, нямаше да разбера колко много хора са изпитвали същото, нямаше да ги намеря, нищо нямаше да е същото. И разбира се, нямаше да можем да си помагаме.

ПМ: Още преди излизането на книгата от печат имаше почти 1000 предварителни поръчки. Очакваше ли такъв успех?

Р.Г.: В никакъв случай. Винаги се притеснявам дали изобщо някой ще иска да прочете книгата ми. Започвам да се чудя дали да не пусна тираж от 500 или по-малко бройки. И тогава хората, които явно повече вярват в мен, ме убеждават, че трябва да са поне няколко пъти по толкова. Първите дни, след като започнаха да идват предварителните поръчки, приятелят ми предположи, че ще стигнат 1000 и се изсмях. После обаче станаха дори повече и бях искрено благодарна, че приятелите ми ме посъветваха за двоен тираж. А вече се печата и втори. Разбира се, това не означава нищо, ако хората не харесат книгата и още по-важно – не действат по нея. Така че само времето ще покаже дали наистина е успешна. За мен предварителните поръчки не са знак за нищо друго освен доверие. Радвам се, че читателите ми имат такова.

Кадър от премиерата на книгата в София. Снимка: Ралица Братанова

ПМ: На премиерата на книгата в София разказа как, когато редакторът е искал да промени абзаци и изречения от съдържанието ѝ, ти си отказала с думите „Това не съм аз“.
Коя е Ралица Генчева?

Р.Г.: Отдавна вече не се самоопределям. Аз съм, каквото съм, човек със своите мисли, чувства, мечти. Както и да се определя, това няма да е моята същност. Животът става много по-труден, когато си поставим етикети и после цял живот трябва да ги спазваме. Просто всеки човек звучи по различен начин и аз вярвам, че ако моите думи се заменят с чужди дори по-добре звучащи, подходящи и издържани, читателят ще усети. А това да не съм себе си, за мен е равносилно на лъжа. Аз мразя лъжата, тя е единственото нещо, което ме вбесява за секунди и срещу което реагирам много остро. И в този смисъл, ако спрем да „определяме“ кои сме, няма да ни налага и никога повече да лъжем, за да се впишем в определенията си.


Интервюто взе Ралица Братанова

Стажанти на

За втора поредна година “Под Моста” организира стажантска програма във Факултета по журналистика към СУ. Принципът на програмата е по-големи колеги да дадат част от опита си на по-малките. През 2018 г. през програмата ще минат 14 студенти по журналистика първи курс от ФЖМК.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to