„Вятърът се надига“ – красивата лебедова песен на Миядзаки

25.11.2014

Ако това, което се твърди от емблематичния японски режисьор, е истина, то с „Вятърът се надига” се поставя край на една кариера, на една ера – тази на Хаяо Миядзаки, оттеглящ се като режисьор от света на киното. Изключително важно е да знаеш кога да направиш тази крачка и особено – как да я направиш – за да тръгнеш по пътя към уединението, стъпващ върху червен килим, а не върху пръст и тръни.

5
С „Вятърът се надига” Миядзаки се отправя към творчески покой несъмнено сред звуци на фанфари и стъпващ върху пурпурно кадифе след шейсет (цифром – 60!) изключително плодотворни години активност. Но дотук с коментарите относно неговата важност и влияние като режисьор – за това ще е нужна отделна статия, най-вероятно – от няколко части.

На първо място, нека уточня следното, което почитателите на Миядзаки разбират пределно ясно, но за незапознатите с творчеството му стои като предразсъдък – не, „Вятърът се надига” не е детски филм, въпреки че е анимация. Ако заведете детето си да го изгледа, има вероятност да се отегчи толкова, че да заспи сладко до вас. Ако евентуално не „отнесе плувката” от скука, най-вероятно няма да разбере нищо. Дори и за мен много от моментите остават изключително енигматични. Това е и причината лентата да не бъде включена към детската програма на „Киномания 2014”, а към селекцията „Фестивал на фестивалите”. Няма как да е и другояче – това е филм, чието заглавие е част от поема на Пол Валери и в който „Вълшебната планина” от Томас Ман има особено важно концептуално присъствие. Направете си извода сами.

„Вятърът се надига” е вдъхновен от фигурата на Джиро Хорикоши – легендарен японски авиоинжинер, създал емблематичния изтребител „Зиро”, модернизирал дръзко авиацията на Страната на изгряващото слънце. За справка – това са същите самолети, с които Пърл Харбър бива потопен в морето.

yoko_out
Миядзаки проследява живота на авиационния гений – от неговото детство, изпълнено с мечти за летене и необикновени срещи с още по-необикновени хора в сънищата си, през студентските му години, до работата му към „Мицубиши” и създаването на революционния самолет. Тази нишка е преплетена много красиво и умело, без ни най-малко да дразни, с романтичната връзка между Джиро и болната от туберколоза Наоко. Мда, чудесен филм за деца на десет години.
Естествено, „Вятърът се надига” далеч не е документален прочит на живота на японския инжинер, затова и не се надявайте на историческа адекватност, която само би ограничила въображението на Миядзаки. Основни пунктове естествено има – по-важните моменти от живота на Джиро, унищожителното земетресение от 1923 г., Втората световна война – всички те са използвани като главни сюжетни линии, като щрихи. Цветът, с който са запълнени обаче, идва единствено и само от свободната творческа мисъл на Миядзаки. Както и трябва да бъде.

3

Винаги ми е било трудно да правя категоризация за филмите на Миядзаки – просто защото са на толкова добро ниво, че отлики трудно се намират, но за този, смятам, мога да направя една. Защото „Вятърът се надига” е несъмнено най-красивата творба на японския кино гигант. Оттук насетне при споменаването на думата „приказка“ най-вероятно първата ми асоциация ще бъдат именно картини от филма – от топлите цветове, градящи красиви места, гледки, пространства, предмети и действия, до емоция, която кара рисувана фигура да изглежда истинска, досущ като нас. Да гледаш дори без звук и субтитри, би било достатъчно, за да се насладиш на създаденото от Миядзаки.

За да полетиш истински обаче, трябва да се гмурнеш в наратива на японския режисьор – на този безкраен свят от метафори и послания, които е инкрустирал с прецизността на златар върху визуалната основа. Вдъхновяващо е да се сблъскаш дори само с основния идеен пламък на филма – желанието за полет – и да го отнесеш към един 70-годишен благ японец с огромно наследство, който дори в своята лебедова песен отново гледа към облаците с копнеж – толкова смело! Върховен е ефектът от звука на самолетните двигатели, напомнящ изключително силно на басовия, монотонен, но красив напев на дзен монасите. Какво повече да кажа?

6

„Вятърът се надига” е наситен с политания и с разбивания на красивите машини – дори не преброих колко са. Изпълнен е с упорство, сила, твърдост – не е случайно и присъствието на ужасяващото земетресение, което срива почти цял Токио, противопоставено така добре на по-късните постижения на Джиро и японската цивлизация като цяло. Винаги можем да полетим отново, ни казва Миядзаки. Любовта между Джиро и Наоко съществува на същия този принцип – въпреки смъртоносната ѝ болест, те остават силни, сплотени, щастливи и най-важното – несломими. Наоко, с таланта си на даровита художничка, присъства като вдъхновение, извор на въображение и идеи за прагматичния гений на Джиро.
Филмът е и пацифистка критика към Япония и неконтролируемото ѝ експанзионно влечение – Миядзаки едновременно се възхищава на силата на своята държава, която се стреми да догони Западния свят (тогава все още е било така, а не обратното), но и критикува нейната агресивната външна политика. Последният сън на Джиро ни показва защо всъщност младежът иска да създава красивите си летателни машини – и причината няма нищо общо с войната.

4

Винаги съм смятал (а и опитът ми го доказва в голяма степен), че последният филм на даден режисьор би трябвало да е мрачен, депресиращ, угнетяващ. И напълно разбирам защо. Но при Миядзаки това не е така, ни най-малко. Макар „Вятърът се надига” да е тъжен по свой собствен, различен начин, той остава все така романтичен, а дори и наивен на моменти – по онзи идеалистичен начин, който не предполага нереалистичен и безопитен поглед, а проектира една възможна, но далечна, поучителна визия. Утопия, приказка, притча – наречете го както пожелаете. „Вятърът се надига” е последен голям творчески акт на режисьор, готов да се отегли в уединение, който ни дава един-единствен последен съвет, цитирайки смирено един друг гений. Какво по-вдъхновяващо от това?

„Вятърът се надига!
Трябва да се опитаме да живеем!”

Пол Валери

Филмът е част от програмата на Киномания 2014
Предстоящи прожекции:
Одеон, 26 ноември, 18:30 часа.
G8, 27 ноември, 19:00 часа.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Полина ШипковаEx Machina – впечатляващ разказ за изкуствения интелект03.03.2015

Още от Под Моста

Никол ПанковаКак светът празнува 100 години Ингмар Бергман?Кино