Честно казано, чувствам се поуморен от надписа „Базирано на истинска история“. Появява се толкова често, че имам чувството, че всеки втори филм е адаптация на някаква случка от нашата реалност, когато в действителност хората зад редица проекти просто използват надписа за реклама и свободно променят сюжета в каквато посока пожелаят.

„В голямата игра“ наистина е филм, базиран на истинска история. Ефрам Дивероли и Дейвид Пакаус наистина са станали преуспяващи търговци на оръжие на крехката възраст от около 20 години и са преживели визита до Ирак в този ранен етап от живота си. Това, от което филмът страда, е наличието на десетки проекти като него, повечето от които привличат звездни имена в Холивуд и се борят за редица награди всяка една година. „Вълкът от Уолстрийт“, „Американска схема“, „Големият залог“ (‘The Big Short’), всички те разказват историите на мошеници в благословените Съединени американски щати, където всеки долен измамник очевидно може да просперира до неприлични нива. Всички те бяха номинирани за „Оскар“ за най-добър филм и спечелиха множество други отличия през годините. Когато жанрът се претовари до такава степен и конкуренцията стане толкова брутална, принципно добри филми страдат от липса на оригиналност и на звездна сила зад тях.

Случаят с „В голямата игра“ е точно такъв. Режисьорът Тод Филипс, известен дотук най-вече с трилогията ‘The Hangover’/„Последният ергенски запой“, се опитва да внесе свежест в жанра на филма си с повече хумор и ирония, сякаш без да осъзнава, че във всички ленти от този тип – особено в трите, които споменах в горния параграф – хуморът е неизменно и дори елегантно присъствие. „В голямата игра“ използва инструментите на иронията и сатирата, за да отправи оправдани критики към Америка от началото на 21-ви век, войнствено настроена и уязвима откъм законови регламентации при не дотам компетентната администрация на Джордж Буш и Дик Чейни – но не го прави толкова остро, нито повдига толкова сериозни въпроси, колкото други филми на тази тематика. В крайна сметка хумористичният тон, заедно с липсата на звездна сила в екипа на проекта, създава впечатлението, че предметът на сюжета не се третира с достатъчна сериозност. Това пък създава съмнения относно самопоставените художествени цели на филма – това летен блокбъстър ли е, престижен филм за награди ли е, или е нещо между двете?

Това е твърде жалко най-вече заради страхотните усилия на талантливите актьори пред камерата, които изпълняват задълженията си до съвършенство. Джона Хил блести в ролята на самоуверения мошеник Ефрам Дивероли, смехотворен и също толкова плашещ в нужните моменти. Ако не си докара неприятни здравословни проблеми с наднорменото си тегло (преди някой да реши да попита – не, не е качил килограми заради ролята си, истинският Ефрам Дивероли не е бил дебел, можете да го видите на снимка тук), Хил със сигурност ще удари джакпота и ще спечели редица награди с някоя своя бъдеща драматична роля. Инерцията му от последователни успешни проекти е направо изключителна, списъкът с талантливи имена, които е оставил впечатлени и очаровани, е дълъг, и бъдещето му изглежда по-светло от това на който и да е друг комик на планетата.

Майлс Телър създава симпатичен контрапункт на образа на Хил в ролята на Дейвид Пакаус, лесно влияещ се неудачник с добра приятелка и дете, който навлиза в престъпната сфера, сякаш без да се усети и воден само от добри намерения. Персонажът му изпълнява функцията си и дава на аудиторията герой, зад който да застане. Телър и Хил засвидетелстват страхотна химия пред камерата, както в хумористичните, така и в драматичните сцени, и сценарият се възползва от задружното им присъствие, доколкото може.

В поддържащия състав личат имената на компетентни ветерани в актьорската професия като Еди Джеймисън, Кевин Полак и Шон Тоуб, но над всички застава Брадли Купър. В малката си роля най-сексапилният мъж на планетата за 2011 година доминира екрана всеки път, когато е пред камерата. Помага и фактът, че досега сме го виждали да играе предимно роли като тази на Майлс Телър, на очарователния неудачник, който страда заради добрите си намерения и глуповатите си приятели. Тук такова нещо няма и Купър играе влиятелен, пресметлив и харизматичен търговец на оръжия, с когото не ви трябва да се забърквате.

В заключение мога да кажа само, че „В голямата игра“ е приятен и интересен филм с точно послание и чудесен актьорски състав, но наистина страда от текущото претоварено състояние на своя жанр. Мога да го препоръчам спокойно заради всички тези негови качества, но единствено на хора, които не са пределно изморени от този тип ленти.

„В голямата игра“ тръгва по кината в България от 19 август 2016 година. Разпространява „Александра Филмс“.