Топ 5 нетъпи сълзливи романтични филма

Намеренията на сълзливата романтична драма или комедия, предназначена за женска аудитория, може и да са добри. В реалността обаче мнозинството филми в жанра на чикфлика са позор, който превръща жената от „жена“ в „женка“. Типичният чикфлик е възможно най-клишираното и пропито с лимонада и захарен памук нещо в света. Сюжетът му е безкрайно нереалистичен, героите му са извънземни, дори саундракът му е съставен от утайката лоши поп песни. Цялостната обстановка на типичния чикфлик носи мисли за отшелничество и мечти за новия филм на Ларс фон Триер, защото дори той би бил по-адекватен.

Въпреки това, понякога безкрайната блудкава супа от чикфлик продукции бива пронизана от лъч светлина. Появяват се филми, чиито силни героини са надарени с чар и интелект, а самите ленти лесно могат да бъдат гледани не само от представители на нежния пол. Последен бастион на надеждата за бъдещето на жанра се появява в образа на следващите пет нетъпи сълзливи романтични филма.

„Гордост и предразсъдъци“ (‘Pride and Prejudice‘, 2005)

Екранизацията на романа на Джейн Остин „Гордост и предразсъдъци“ от 2005 година на режисьора Джо Райт лесно може да бъде наречена най-добрата екранизация на този роман правена някога. Актьорският състав е брилянтен – от Кийра Найтли, Матю МакФейдън, Розамунд Пайк до Доналд Съдърлан и Джуди Денч.

Познатата ни история от романа е заснета красиво, изиграна блестящо, пресъздадена интригуващо и въздействащо. Не ни оставя да си поемем дъх до самия финал, а след края започваме да завиждаме на всички, които тепърва ще му се насладят. Типичната претруфеност на историческите романтични драми абсолютно липсва. Заместена е от жизнерадостта на главната героиня Елизабет Бенет, която хвърля жуплени думи и отстоява умело позицията си. Лекотата на действието е факт, но то не се дължи на малоумен сценарий и клишираност, а на добрата игра, химията между актьорите и динамичното темпо.

„Винаги в същия ден“ (‘One Day‘, 2011)

„Винаги в същия ден“ отново е екранизация, този път на романа на Дейвид Никълс, който носи същото заглавие. Макар доволното количество сълзливост, филмът всъщност е забавен и остроумен. Главната му героиня Ема, изиграна от Ан Хатауей, притежава качествен сарказъм и прекрасни кубинки, които оцеляват повече от десет години интензивна употреба. Другият главен герой – Декстър, в ролята Джим Стърджис, е пълната ѝ противоположност – арогантността му прераства в глупост, а глупостта в адикции.

Разбира се, противоположностите се привличат, двамата оформят характерите според другия и всички останали клишета на чикфлика. Между клишетата опознаваме героите, разбираме ги, пробужда се емпатията ни и започваме да се вълнуваме какво предстои. Нещо подтиква да харесаме точно тази лента из множеството подобни. Тя едновременно прилича на всички тях,  но е различна с визуалното си пиршество от кадри на Единбург, Париж, света, с лекотата в играта на актьорите, с добрите си диалози и с усещането, че щастието възкръсва.

‘Hello I Must Be Going‘ (2012)

Филм, който заявява, че дъното се намира в наливането с „Маргарита“ в неприятна компания, е безценен. Особено ако Мелани Лински участва в него и му подарява големи порции от своята прекрасна странност и неловък хумор. Героинята ѝ Ейми се бори едновременно на няколко фронта – със семейството си, което я смята за безперспективна, с нещастието от развода и ежедневието си, с опасността да се влюби в един доста по-млад момък и с изобличаващия звук на отварящата се гаражна врата.

Резултатът е, че семейството ѝ я приема такава каквато е, развода се превръща в едно от по-хубавите неща в живота ѝ, младия момък още по-хубаво нещо, а звука на вратата е поправен скоро след агресивните ѝ действия срещу него. ‘Hello I Must Be Going‘ е романтична комедийна драма, която носи духа на непретенциозното американско кино. Лентата засяга множество аспекти на стериотипното мислене в американското общество, но успява да не натрапва посланията си, а да прикове вниманието с ярки персонажи и човешки истории.

‘Begin Again‘ (2013)

Режисьорът на филма Джон Карни е специалист с нискобюжетните музикални инди филми. ‘Begin Again‘ намира място във филмографията му между ‘Once‘ и ‘Sing Street‘. Музикалната романтична комедия, типично в стила на режисьора, е повече музикална, по-малко комедийна и не съвсем романтична, но пък е приятна за гледане точно заради това. Музиката и второстепенните герои във филма създават лекота и радост на фона на неприятното стечение на обстоятелствата за главните герои.

Музиката, в случая приятният поп, е движещата сила във филма. Тя е причината за завръзката в сюжета, води героите в развитието на действието и успява да подреди почти свръхестествено животите им. Грета, изиграна от Кийра Найтли, прави музика не с амбиция, а с китара. Дан, в ролята – Марк Ръфало, търси в музиката вдъхновение, което да излекува нещастието му. В крайна сметка те се подлагат взаимно на интензивно музикално лечение, а след края му платонично влюбени и разумно разлюбени поемат към залеза.

„Бруклин“ (‘Brooklyn‘, 2015)

Нещо, което типичния чикфлик или няма, или не използва удачно, е наистина добра актриса в главната роля. „Бруклин“ е така добър филм заради безкрайно любимата ми Сърша Ронан, която участва в почти всеки кадър на филма и носи типичната си естествена и прецизна игра. Нейната собствена деликатност върви ръка за ръка с цялостното плавно развитие на действието, а резултатът е филм, който се настанява трайно в сърцата както на романтици, така и на циници.

Сюжетът на лентата разглежда носталгията по дома като физическа болка, еволюирането на характера като следствие от зараждането на оправдана самоувереност, а намирането на любовта като първоизточник на тази увереност. Целият филм всъщност много истински проследява превръщането на едно плахо момиче в дама, а изборът между сигурното и непознатото е в центъра на конфликта в лентата. „Бруклин“ можеше да е безкрайно клиширан, но вместо това е безкрайно красив, заради простотата и премереността си.


Грешката на лошия чикфлик е, че или дълбае в драма, или пародира героините си вместо да подходи с уважение към действащите си лица, съдбите им и аудиторията си. „Нетъп чикфлик“ може да звучи оксиморонно, но истината е, че когато самите ние подходим с уважение към жанра, попадаме на добри филми като петте, изброени тук. Приятно гледане!

Илияна Маринкова

изучава журналистика в Софийския университет. Интересува се от всички добри проявления на киното, театъра и музиката. Обича кучетата и морето.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to