Топ 5 нетъпи сълзливи романтични филма

Намеренията на сълзливата романтична драма или комедия, предназначена за женска аудитория, може и да са добри. В реалността обаче мнозинството филми в жанра на чикфлика са позор, който превръща жената от „жена“ в „женка“. Типичният чикфлик е възможно най-клишираното и пропито с лимонада и захарен памук нещо в света. Сюжетът му е безкрайно нереалистичен, героите му са извънземни, дори саундракът му е съставен от утайката лоши поп песни. Цялостната обстановка на типичния чикфлик носи мисли за отшелничество и мечти за новия филм на Ларс фон Триер, защото дори той би бил по-адекватен.

Въпреки това, понякога безкрайната блудкава супа от чикфлик продукции бива пронизана от лъч светлина. Появяват се филми, чиито силни героини са надарени с чар и интелект, а самите ленти лесно могат да бъдат гледани не само от представители на нежния пол. Последен бастион на надеждата за бъдещето на жанра се появява в образа на следващите пет нетъпи сълзливи романтични филма.

„Гордост и предразсъдъци“ (‘Pride and Prejudice‘, 2005)

Екранизацията на романа на Джейн Остин „Гордост и предразсъдъци“ от 2005 година на режисьора Джо Райт лесно може да бъде наречена най-добрата екранизация на този роман правена някога. Актьорският състав е брилянтен – от Кийра Найтли, Матю МакФейдън, Розамунд Пайк до Доналд Съдърлан и Джуди Денч.

Познатата ни история от романа е заснета красиво, изиграна блестящо, пресъздадена интригуващо и въздействащо. Не ни оставя да си поемем дъх до самия финал, а след края започваме да завиждаме на всички, които тепърва ще му се насладят. Типичната претруфеност на историческите романтични драми абсолютно липсва. Заместена е от жизнерадостта на главната героиня Елизабет Бенет, която хвърля жуплени думи и отстоява умело позицията си. Лекотата на действието е факт, но то не се дължи на малоумен сценарий и клишираност, а на добрата игра, химията между актьорите и динамичното темпо.

„Винаги в същия ден“ (‘One Day‘, 2011)

„Винаги в същия ден“ отново е екранизация, този път на романа на Дейвид Никълс, който носи същото заглавие. Макар доволното количество сълзливост, филмът всъщност е забавен и остроумен. Главната му героиня Ема, изиграна от Ан Хатауей, притежава качествен сарказъм и прекрасни кубинки, които оцеляват повече от десет години интензивна употреба. Другият главен герой – Декстър, в ролята Джим Стърджис, е пълната ѝ противоположност – арогантността му прераства в глупост, а глупостта в адикции.

Разбира се, противоположностите се привличат, двамата оформят характерите според другия и всички останали клишета на чикфлика. Между клишетата опознаваме героите, разбираме ги, пробужда се емпатията ни и започваме да се вълнуваме какво предстои. Нещо подтиква да харесаме точно тази лента из множеството подобни. Тя едновременно прилича на всички тях,  но е различна с визуалното си пиршество от кадри на Единбург, Париж, света, с лекотата в играта на актьорите, с добрите си диалози и с усещането, че щастието възкръсва.

Продължава на следващата страница

Страници 1 2

Илияна Маринкова

изучава журналистика в Софийския университет. Интересува се от всички добри проявления на киното, театъра и музиката. Обича кучетата и морето.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to