Кино

Христо Гърбов: „Асансьор за пациенти“ поглежда истината право в очите

01.11.2018

„Асансьор за пациенти“ е един от любимите ми нови български филми. Всичко в него е толкова истинско и макар да не е красиво, е ужасно далеч от грозното. Едно от най-впечатляващите неща обаче е невероятната игра. Днес ще ви срещнем с актьорът в главната роля на доктор Паскалев – Христо Гърбов.

За предизвикателството да изиграе един изцяло нов образ за себе си, за режисирането на съпругата му – Иглика Трифонова, за работата с останалите актьори във филма и за посланията на самата лента, четете в следващите редове или чуйте в звуковия файл:

Илияна Маринкова: Свикнали сме да Ви гледаме в комедийни роли – ето и в момента сме в Сатирата. Какво беше да се гмурнете в драмата, какъвто е жанрът на „Асансьор за пациенти“?

Христо Гърбов: Да, филмът е драма. Освен това, това е една специфична роля. Досега не съм играл такива роли, нямам опит в тях. Беше по-голяма драма за жена ми – режисьорката Иглика Трифонова, да се спре върху мен, знаейки за моя комедиен имидж. Чудеше се дали ще мога да въздействам сериозно – по начина, по който тя искаше, пък и аз също.

Иначе това е много стар проект – на около 20 годи

ни. Оттогава минаха много година, а аз се утвърдих като комедиен актьор предимно. Но аз много исках да изиграя ролята на Паскалев, защото много харесвах сценария и исках да се пробвам в дълбоки води. Пък и беше страшна провокация за мен да участвам във филм на жена ми, защото тя работи страшно добре с актьорите. Беше много важно за мен да направя тази роля, по начина, по който тя искаше – да няма никакви комедийни смешни моменти.

Им: Трудно ли беше да ги избегнете?

ХГ: Трудно е, да. Защото, когато човек се нагласи да прави смешки на всяка цена и непрекъснато е наистина много трудно. Но в същото време така ме увлече този персонаж, че просто се потапях в него и ми беше страшно удоволствие и кеф да го правя.

ИМ: Какъв е Паскалев?

ХГ: Паскалев е вече утвърден и по някакъв начин рутиниран професионалист. Сблъсква се със студентите по медицина и провокира в себе си някакъв нов подход, опитва се да погледне по нов начи

н на два случая от психиатричната клиника. Тоест – да събере двама пациенти. Единият от тях е човек, който се е отказал от живота, не иска да живее, иска да се самоубие, а е още в началото на живота си – Боян, а другият е една жена – Ангела, на която страшно много ѝ се живее заради детето ѝ, а в същото време има ужасната диагноза рак на костите.

Студентите провокират Паскалев да срещне тези двама персонажи, да провери как биха си въз

действали. Рутинният отговор е, че нищо няма да се случи, но младостта и много силното желание да се помогне на тези хора дава някакъв импулс на Паскалев да ги събере в асансьора за пациенти.

ИМ:Един асансьор, който един женски персонаж не обичаше много да използва, а се возеше в служебния.

ХГ:

Да, точно така. Героинята на Ангелина Славова, която е страхотна актриса. В „Асансьор за пациенти“ се сблъсках с невероятни актьори и актриси. Светлана Янчева и Ангелина Славова искам да отделя. Със Светла съм работил много в годините, но Ангелина за мене е откритие. Страхотна беше работата с нея. Тя е като да не е актриса, което винаги ми е било стремеж в киното – да не си личи, че си актьор. Още повече да не си личи, че си комедиен актьор – при мен я имаше и тази допълнителна пречка.

ИМ:Какво иска да каже „Асансьор за пациенти“, според Вас?

ХГ:

Филмът иска да даде възможност на хора с тежки психически проблеми да намерят помощ. Хубавото и сложното в тази разказана история е, че тя е много истинска, минава се през наистина истински случаи. „Асансьор за пациенти“ ни показва въобще как живеем, какъв е смисълът от това, какви са моралните ценности. Преплита много характери и истории и дава някакво обяснение на това как хората попадат в случки и срещи помежду си и как, например, майката на Боян – изиграна от Бойка Велкова, чрез възпитанието си има роля в отключването на заболяването на сина си.

Миналата година гледах един филм – унгарски беше, не помня обаче заглавието му. Беше игрален, за едно момче с психически проблеми. В „Асансьор за пациенти“ истината е погледната право в очите, а там бяха използвали другата гледна точка – хората с проблеми имаха друг свят и в не

го не страдаха, а се чувстваха добре. Никога не е така. От моите наблюдения, защото съм общувал с много болни хора, никога не съм видял те да се чувстват добре в този свят.

Наистина „Асансьор за пациенти“ поглежда истината право в очите и се стреми с истински истории да промени нещо и да помогне на такива хора.

ИМ: А какви бяха реакциите на зрителите към филма?

ХГ: Много ми бяха интересни реакциите към филма от местата, където ходихме. Във Варна например имаше хора, които се приближиха към мен след прожекцията и ме питаха за клиники, в които може да се помогне на такива тежки случаи. Явно бяха хора, които имаха проблеми и се обръщаха към мене като към лекар. За мен това беше много голяма индикация, че съм си свършил добре работата, че излъчвам настина енергията на

лекар, който буди доверие у пациентите.

ИМ: Във филма има действителни истории. Любопитно ми е – Вашият персонаж реален човек ли е?

ХГ: Не, не е истински. Реален е разказът на една позната на Иглика, която тогава е била студентка и разказала на жена ми впечатленията си след срещата с тези два случая. Между другото на Иглика ѝ хрумнало това – ако ги събере, какво би станало, биха ли си повлияли. Действителен е разказът, но Паскалев – не. Той е събирателен образ. Хубавото в този образ е, че един рутиниран човек може да се провокира така. Това харесвам в този герой.


Интервюто с Христо Гърбов взе Илияна Маринкова за предаването „9 без 30“ на радио „Реакция“. С позволението на екипа на предаването, публикуваме цялото интервю, включително неизлъчени части.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Илияна МаринковаПетте най-добри български ленти на 21 век01.11.2018

Още от Под Моста

Боян СимеоновКак отидох в Исландия с палатка, но спах в колатаLIFE