Театър

Явор Гърдев за синхрона на трептения в пиесата, наречена живот

18.04.2019

На 15.04.2019 моноспектакълът „Чамкория“ по романа на Милен Русков гостува в Берлин по покана на „Арт театър Катя Костова“. В главната роля е актьорът Захари Бахаров, а режисьор на постановката е Явор Гърдев. Сюжетът връща зрителя в България през 20-те години на миналия век, които сякаш оживяват чрез колоритните и автентични разкази на шофьора бае Славе. По пътя за Чамкория се разиграва една трагикомична история, която звучи актуално и днес. Преди Берлин постановката е била представяна и на други чуждестранни сцени в Америка и Германия.

Ден след представлението се срещам с режисьора Явор Гърдев. Той е спокоен, говори тихо и е ненатрапващ се – все детайли, които го правят още по-интригуващ събеседник. Докато минутите се нижат в окъпания от слънце следобед в Берлин, разговорът тръгва от „Чамкория“ и неусетно лъкатуши до неподозирани екзистенциални теми.

Карина Николова: Представяли сте моноспектакъла Чамкория в България и чужбина. Забелязвате ли разлика в публиката на двете места?

Явор Гърдев: Не особено голяма.

Как се спряхте на актьора Захари Бахаров за главната роля в представлението?

Това е серия от щастливи стечения на обстоятелства. Веднага след като прочетох книгата преди нейното официално представяне в София, се свързах с Милен Русков и поисках правата за театрално представление. В този момент въобще не съм имал никаква идея какво ще бъде то. Беше просто импулсивен ход. След това поразмислих известно време и реших, че това трябва да бъде моноспектакъл, което Милен Русков в началото не посрещна с много голямо вдъхновение. Той имаше предразсъдъци, защото смяташе, че това е форма, която е скучна… по дефиниция. /смее се/

Междувременно се оказа, че Захари също е прочел книгата и се е обадил на Милен Русков за правата. Когато Милен сподели това с мен, аз вече бях говорил с него за моноспектакъла. Някак си обстоятелствата се стекоха много точно, защото Захари е изключително подходящ за ролята не само с актьорските си качества, но и с жизнения си опит. В „Чамкория“ става въпрос именно за човек на 37 години. Това съвпадение не е никак случайно. Повечето хора си представят бае Славе като доста по-възрастен човек, а именно тази възрастова разлика всъщност е ключова. Преди време, през 20-те години усещането на 37 г. е било много по-различно от това, което е сега. По тогавашните стандарти хора на тази възраст са вече с голям жизнен опит, направо възрастни хора. Не просто зрели, а възрастни. Всички тези обстоятелства съвпаднаха в един момент и се случи това, което трябваше да се случи.

Действието в Чамкория се развива преди почти един век, но историята звучи актуално и за днешното ни българско съвремие. Питам се защо ние, българите постоянно участваме в една трагикомедия. Лошо ли ни режисират или ние сме лоши актьори?

Не съм сигурен, че мога да артикулирам причините за това. В романа има нещо много интересно. То е породено от възгледа на Милен Русков, че в историята има известна цикличност, което се потвърждава и от другите му романи. Идеята е, че колкото и напред да върви историята, така или иначе се движи в кръгове. Някои смятат, че тя се движи само в кръгове, докато други считат, че тя бележи известен прогрес, но събитията в нея се преповтарят през известно време.

Всичко това е неконтролируемо политически, волеви или по какъвто и да е друг начин. Това се случва независимо от желанията ни, затова събитията от онова време започват да ни приличат не само по сходствата в националния характер, ами и по дух, и буквално по събитийност. Просто времената си приличат. По този начин „Чамкория“ става особено актуална, защото в нея има нещо, което аз бих нарекъл „естествен Verfremdungseffekt”, т.е. хем има дистанция на времето, хем такава дистанция няма. От една страна знаеш, че гледаш нещо историческо, от друга страна разпознаваш всички белези на националния характер от днешния ден.

При Вас също се забелязва известна цикличност, но тя е Ваше решение – забелязваме актьора Захари Бахаров в различни Ваши проекти. На какво се дължи това?

На това, че е добър актьор. /смее се/ Освен това се оказва, че в тези проекти има много подходящи роли за него. Действително с него работим доста отдавна, още от Крал Лир в Народния театър. След това Захари игра в постановката „Старицата от Калкута“, а по-късно изигра и главната роля в моя филм Дзифт. В последните години той направи и една изключителна роля, която не бива да бъде подценявана и е напълно съпоставима с тази на бае Славе…

В Квартет?

Снимка – Стефан Н. Щерев

И в „Квартет“, но най-вече в „Чайка“. Това беше много важен проект за мен, както и за вътрешното развитие на Захари, защото
Тригорин е един много сложен образ, който Захари успя умело да изведе в това представление. Именно в тази постановка забелязах у него белезите на една творческа зрялост, която вече може да отразява много сложни характери. Преди Захари имаше енергията на младостта, таланта, органиката, но сега има и мъдростта да разбира сложните основания на живота и да изгражда сложни образи. Това помага много и за бае Славе. Колкото и простоват да изглежда този герой, той е човек с особена мъдрост, земна, конкретна и буквална, понякога дори битова, но все пак мъдрост. /смее се/

Природна интелигентност.

И не само. Той самият казва, че някои неща идват само от опита. Мъдрият човек разбира и неща, които са вече в нравствената сфера. Например защо човек може да бъде жесток, докато е по-млад, и по-трудно, когато вече не е, т.е. срещите с живота и с неговите рани те довеждат до една фаза, в която знаеш как да балансираш. Това се опитва да прави и той в едно изключително разклатено време – да удържи баланса на живота.

Какво помагаше на Вас като млад режисьор преди време да удържате баланса в режисурата? Сам казвате, че за разбирането на някои житейски събития и чувства се изисква опит…

Ами нищо! Бях безпомощен. /смее се/

Не си е проличало!

Всяка една фаза на живота има своя собствена значимост и стойност. В определени моменти на преден план е била енергията, в други – вдъхновението на формите и чистата естетика, в трети – задълбоченото познаване на характерите и взаимоотношенията между тях, в четвърти – висотата и мъдростта на материала, т.е. поставят се различни акценти и те съответстват на даден момент. Това, което съм правил преди 20 години, не бих правил днес, нито бих го правил по същия начин. В този смисъл съзряването е важно, въпросът е дали в развитието към съзряването има адекватност – това, което правиш, да е съзвучно с това, което те интересува. Затова някои проекти вече ми изглеждат далечни или недоизкусурени.

Снимка: Яна Лозева

Към какво се стремите? За какво още не сте узрели, но ще узреете?

Още не съм узрял достатъчно да приемам спокойно фактите на живота, но се школувам в тази насока. /смее се/ Стоицизмът в това отношение е много важен. /смее се/ Особено в българското общество стоическата етика много помага за удържане на някакъв житейски баланс, защото българското общество е много разклатено от необходимостта да реагира крайно емоционално на крайно маловажни неща, т.е. да се разклаща по поводи, които са измислени. Не малозначими, а напълно измислени.

Стоицизмът ли Ви помогна да продължите да творите в България, понеже имаше известен период, в който искахте да се откажете от това и да се ориентирате предимно към чужбина?

Този процес се оказа цикличен като историята, за която говорихме. Имах такъв период, в който с години не съм бил в България. Не е било дълго време, две години. Сега се опитвам да балансирам между България и чужбина. Веднъж годишно правя проект навън и мога да се връщам и в България. Това помага за баланса. От друга страна се чувствам най-компетентен в собствената си културна ситуация и в собствения си език, защото работя с тях и тях познавам най-добре. Към другите съм любопитен. Разбирам ги в известна степен, къде повече, къде по-малко, но никъде не съм толкова компетентен колкото в собствената си страна.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Калоян ГуглевБоян Арсов за предизвикателството, наречено театър22.05.2019

Още от Под Моста

Боян Симеонов5 албума от юни, които трябва да слушатеМузика