„Юношество“ (‘Boyhood’) – истинският живот с претенции за „Оскар“

27.01.2015

I finally figured it out. It’s like when they realized it was gonna be too expensive to actually build cyborgs and robots. I mean, the costs of that were impossible. They decided to just let humans turn themselves into robots. That’s what’s going on right now. I mean, why not? They’re billions of us just laying around, not really doing anything. We don’t cost anything.
Boyhood

Има филми, които ви оставят без дъх и не сте способни да напишете нищо за тях. Има такива, които така ви впечатляват, че започвате да се ровите из форумите, за да разберете темите, обратите, конфликтите и факти. Има и такива, които ви се иска да мразите, но не можете. „Юношество“ (‘Boyhood’) на режисьора Ричард Линклейтър е точно такъв филм. Започвате да го гледате с досада, но изведнъж взема, че ви харесва. Въпреки това, нещо не достига, за да ви вземе дъха, но оставате с чувството, че сте гледали един майсторски направен филм.

Вижте още: Нашето ревю за Birdman!

В последните дни отрочето на Ричард породи известни дебати, най-вече заради броя оскарови номинации, които получи. И, ако този факт поражда у гледалите го някакви въпросителни, ето няколко причини, поради които би трябвало да обърнете внимание на „Юношество“

  • Филмът е сниман в продължение на 12 години.
  • Бюджетът е 4 милиона долара.
  • Има чудесен монтаж.
  • Разказва простичка история за бяло семейство от Тексас.

Последното противоречи на всякаква логика, тъй като през  отминалото десетилетие Академията „си умира“ да връчва награди на филми с леви идеи, в които героят е представител на някое малцинство. Филмът е дело на изключително любопитния режисьор Ричард Линклейтър, който е снимал едни от най-култовите юношески филми – ‘Dazed and Confused’,  ‘School of Rock’, както и интересната и новаторска фантастика по романа на Филип Дик – „Камера потъмняла“ – „A Scanner Darkly“.
Юношество

Сценарият на „Юношество“ (Линклейтър е и сценарист, но всъщност лентата е почти биографична) е своеобразен преход през живота на Мейсън – Елар Колтрейн и преобразяването му от дете във възрастен. Слоганът на филма е ‘12 years in the making’ („12 години в процес на създаване“) и  в рамките на около 160 минути се сблъскваме с трудния живот на момчето и неговата сестра Саманта – Лорилей Линклейтър (да, режисьорът не се срами да бута дъщеря си за актриса). Двете деца са принудени да сменят град след град в Тексас, главно поради неволите на майка им (в ролята е Патриша Аркет), която се опитва да си намери читав съпруг. На втори план е бившият ѝ мъж – биологичният баща на Мейсън носещи името Тед (Стивън Честър Принс), който е изключителен симпатяга и идва веднъж в месеца да се види с децата си. За разлика от холивудското клише, в което бившият съпруг е завършен боклук, тук бащата играе изключително позитивна роля и може да се каже, че е един от „добрите“ във филма.

Вижте още: Нашето ревю за „Гранд хотел Будапеща“

За сюжета толкова. Наистина няма какво да се каже. Това е филм за елегията на живота. Ни повече, ни по-малко. „Юношество“ е филм, който ни учи, че и американците са хора. В живота си Мейсън се сблъсква с първите си истински трудности – пастрок алкохолик, първи гаджета в пубертета, конфликти със сестричката си, вечно работеща майка, втори пастрок мрънкач и т.н. През призмата на момчето зрителят може да открие спомени за собствения си личен живот, тъй като разказът е универсален. Разкриват ни се елементарни и гениални истини, а тези, които ни критикуват най-директно, са онези, на който най-много им пука за нас. Това може да се случи в Русия, България и къде ли не.
момичество

Всичко това ни е разказано без излишни компоненти като досадни надписи от сорта на „пет години по-късно“ и т.н. Монтажът е плавен и в един момент 10-дишният Мейсън е вече 12-годишен и проблемите му са от съвсем друго естество. Филмът умело показва, а не разказва, и това е чудесно, тъй като зрителят не се товари с излишна информация и обяснения. Разбира се, това може да бъде и минус, тъй като, ако сте по-невнимателни, може да останете объркани от определени събития, които не се съобщават.

Вижте още: Нашето ревю за „Игра на кодове“!

Въпреки че целта на филма е предимно да ни разказва за „живота на…“, той не губи от важните драматургични компоненти. Мейсън има цел в живота – да стане професионален фотограф, да печели награди и да прави изкуство. Има цел и я преследва, въпреки пречките в живота, които са представени като групов антагонист (кофти семейна обстановка, проблеми в училище, работата и т.н.). Линклейтър е иноватор и е от онзи тип режисьори, които обичат „натурчиците“. Например повечето от актьорите в „Юношество“ не е професионален актьор, но хората успяват да се справят с добра игра. Тези, които са професионалисти, участват във всичките му филми.

Освен че е добър режисьор, Линклейтър е и забележителен сценарист (друг факт е, че той винаги сам си пише сценариите). Това, което лично аз харесах най-много у „Юношество“, бяха остроумните диалози. Персонажите не говорят излишно, а в диалозите присъстват страхотни коментари, които обрисуват живота в цялата му пъстрота. Отделно, че във филма могат да се намерят препратки към елементи от юношеството на децата като видеоигрите, Лейди Гага и т.н., които носят духа на поколението.
boyhooood

Възможно най-големият плюс на Boyhood е, че носи позитивно послание. Всъщност, встрани от „Камера потъмняла“, всички филми на Линклейтър са изключително приятни за гледане и винаги носят силно позитивно усещане. Нещо, което убягва на повечето драми, които залагат на силен психологизъм, трагизъм и размахват дидактично пръст за различни социални проблеми.

Разбира се, както всеки един киноексперимент, ‘Boyhood’ си има своите недъзи. Най-големият от тях е изключителната продължителност на лентата. Цели 160 минути! Спокойно може да се изреже цял половин час, без това да е в ущърб за целостта на филма. За добро или зло, гледайки филма, можете да се разсеете за цели десет минути и, когато се върнете, да не сте изпуснали нищо важно от сюжета – просто ще видите Мейсън в по-напреднала възраст.

Прочетете нашето ревю за „Теорията на всичко“ – Тук!

Друго, от което страда филма, е, че емоционалният градус е под нулата. Няма нито един грабващ дъха момент, кадър или сцена. Има доста сладки сцени, които ни занимават с взаимовръзката баща–син, но не се намира нищо, което да ви докосне кой знае колко. Усеща се някаква елегия и документалистика, но никаква емоция, което е доста странно, тъй като Линклейтър е доказал, че умее да разтърсва зрителите си – за справка –  „Камера потъмняла“

В заключение мога да кажа, че ‘Boyhood’ е един добър филм, чиято евентуална тотална победа на „Оскарите“ би била тълкувана като престъпление на една плоскост с Холокоста – вече казах, че филма е за бяло тексаско семейство. И въпреки това твърдя, че ще е срамота, ако лентата не спечели в поне една от общо петте категории, в които е номинирана.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Карина НиколоваДа отпиеш от „Млякото на скръбта“28.08.2016

Още от Под Моста

българската музика през септември
Момчил РусевКакво се случи в българската музика през септември?Музика