Животът в сянка в постановката „Глас“

20.03.2017

На 16 март от 18:30 часа в Университетския театър на Нов български университет уникалната Яна Маринова изигра моноспектакъла „Глас” с режисьор Лъчезара Паскалева и автор на пиесата – Елена Алексиева

Постановката разказва за Виктория Глас, за битките, от които се отказваме още преди да сме ги започнали, за неспособността да се преборим със собствените си страхове и за цената, която трябва да платим, ако пожелаем животът на гения.

Глас
Снимка: Йоана Мосинова

Малка сцена и ефирна завеса от край до край, а зад завесата –  разхвърляна стая. Яна Маринова се превъплащава в образа на своята героиня и предава дори най-малката емоция на зрителите. Показва лудостта на една талантлива оперна певица, разкрива страховете й, немощтта й да запее отново, въпреки огромния талант, който Бог й е дал.

На моменти е цинична, ядосана, а после става тиха и кротка, но през цялото време е искрена до болка. Споделя за семейството си, учителката по пеене, импресариото си, как е стигнала до голямата сцена и цената, която е платила, и каква роля има Мария Калас в живота на Виктория Глас.

Виктория Глас е талантлива оперна певица, която живее сама с двете си котки и отказва да има деца и да става майка. Отказва се в името на изкуството – изкуството, което може да ти даде много, но и  да ти отнеме всичко. Животът си прекарва в сянката на великата оперна певица Мария Калас. Цялото й съществуване е една голяма тайна, защото никой, дори самата Калас, не е трябвало да разбира за нея.

Виктория Глас сключва сделка с Дявола – да бъде дубльорка на Мария Калас, но с едно единствено условие – да не пее. Младата и наивна Вики се съгласява и това преобръща живота й. Единствената публика, пред която е пяла, е баща й – стар пияница, който дори не е знаел коя е Калас, но е обичал да слуша дъщеря си.

Моноспектакълът „Глас” не носи само фамилията на героинята, но и гласът, който тя има, но губи в името на изкуството. На красивата Виктория й предстои концерт, на който трябва да пее, но как да покаже таланта си като досега е трябвало само да го крие?

Глас
Снимка: Йоана Мосинова

„Аз се губя от гласа си. Винаги ми е носил нещастие”

Двадесет мъчителни години, талант, който е останал скрит от очите и ушите на света в името на изкуството. Талант, който е погубил младостта на Глас. Младата оперна певица остава в сянката на Мария Калас дори след нейната смърт, защото никой никога досега не е знаел за съществуването й.

Виктория Глас оприличава гласа си на стъкло – толкова меко, че може да придобие всякакви форми, а след това тънко и чупливо, способно да се счупи на хиляди малки парченца.

„Дрън! Тряс! Стъклото се чупи и се посипва на сол”, така Вики определя своя талант. Но съдбата й отрежда друго – да страда именно заради гласа си, да бъде дубльорка на Калас, но и да е по-добра от нея, с единственото условие – да не пее.

Глас
Снимка: Йоана Мосинова

„Не ти трябва глас. На нея й трябваше, за да бъде Калас.”, казва импресариото на Виктория.

Виктория Глас е изнервена заради предстоящото й участие пред американска публика, уредено от нейния вече стар и глух импресарио Карлос. Как да пее със собствения си глас, като толкова много години наред е била само образ? В сянката на Мария Калас, в нейните дрехи, с нейните бижута, нейната публика, с нейните жестове и поклащания, но без глас. Опитвайки се да запее, Виктория се губи в тишина, защото талантът, който е притежавала, си е отишъл заедно с вече покойната Калас.

Моноспектакъл за това какво печелим, ако сме загубили всичко и за цената, която трябва да платим, ако пожелаем животът на гения, а не сме готови да го понесем.

Ще запее ли Виктория Глас и готова ли е да се разкрие и да понесе славата като дубльорка на Калас? Може да разберете, като посетите моноспектакъла „Глас” на Лъчезара Паскалева с участието на Яна Маринова в Университетския театър на Нов български университет.

Автор: Таня Панайотова

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Калоян ГуглевВечните театрални постановки, които не омръзват на публиката15.10.2019

Още от Под Моста

Калоян ГуглевВечните театрални постановки, които не омръзват на публикатаТеатър