Театър

„Телевизионна мрежа“ за лапите на четвъртата власт

19.02.2020

За едно от най-новите попълнения в репертоара си Сатиричен театър „Алеко Константинов“ заедно с Андрей Аврамов посяга към нелек материал, отличен с 4 награди „Оскар“ – филма на Сидни Лъмет „Телевизионна мрежа“ от 1976 г. 

Главният герой Хауърд Бийл е дългогодишен водещ на новините в телевизионната мрежа UBS, но заради ниската им гледаемост напоследък му предстои да бъде уволнен. След разговор на шега (или не съвсем), Бийл прави дръзко съобщение в ефир, че след седмица по това време ще се самоубие на живо. Изявлението кара рейтингът да скочи главоломно, а докато образът му пред камера е преобразен, зад нея високопоставените му колеги плетат мрежа от манипулации, която взима невинни жертви.

Снимки: Елена Спасова

Началото на постановката звучи като пророчество за предстоящото уволнение на водещия, а цялостният сюжет може да се разгледа като предвестник на състоянието на обществото през 21 век. Сценарият на Пади Чайефски днес изглежда по-актуален от всякога в ерата на социалните мрежи, където всеки намира леснодостъпна платформа за изливане на собствените си чувства и мисли. 

Професионалната драма на Хауърд Бийл го провокира да остави настрана обичайните формалности, като с искреността си дава възможност на зрителите да се припознаят в него. Но дори гневните послания, подхванати от аудиторията, не водят до особена промяна, както често се случва в действителност – и то ако не защото народът не е достатъчно единен, а заради по-големите сили, чиято власт надделява.

Снимки: Елена Спасова

Малин Кръстев се слива с образа на Бийл, придавайки му човечност и уязвимост, която успява да разсмее, но и сила, която респектира. В главната роля той пресъздава драмата на човека, изгубил власт над собствения си живот, и показва обезличаването на героя, който веднъж попаднал в мрежите на телевизията, не може да се измъкне оттам без да жертва достойнството си или градената до момента кариера. 

Тази дилема се наблюдава и сред още персонажи: Калин Сърменов печели симпатии като Макс Шумахер, който се опитва да запази професионализма и моралните си ценности, поставени на изпитание от криза на средната възраст. За нея допринася и програмният директор Даяна Кристенсен – Стефания Кочева в ролята е олицетворение на болната и фанатизирана амбиция, чиято единствена радост и вълнение под красивата черупка са растящите пунктове на рейтингите.

Снимки: Елена Спасова

С отрезвяващия монолог на Димитър Баненкин като комуникационен магнат властта на медиите е окончателно развенчана, а те са показани като средства за обслужване на корпоративни интереси, които владеят света. Дори предхождащите моменти, които би трябвало да осмиват телевизията, карат зрителя да осъзнае, че техният абсурд всъщност е на една крачка от действителността.

Антония Попова превръща сцената на Сатирата в телевизионно студио, където откриваме не само операторска техника, но и екран, излъчващ кадрите от ефира на UBS, който за първи път се използва в „Алеко Константинов“. Освен че ефектно допълва действието, той се превръща и в отделен участник от него – реалността, с която едни живеят, и инструментът за манипулация, който други използват. 

Снимки: Елена Спасова

В представлението участват общо 18 членове на трупата в Сатирата, които заедно пресъздават суматохата, характерна за работата в телевизия, а поотделно акцентират върху предизвикателствата на различни части от голямата машина – сред тях се отличават Явор Борисов като алчния Франк Хакет, Борислав Захариев като натоварения с отговорности продуцент Хари Хънтър и Иван Панев като плахия Ед Руди.

Амбициозното представление на Андрей Аврамов се справя отлично със задачата да пропътува от 70-те до днес, за да развълнува зрителите почти половин век по-късно. През 2020, когато медийният бизнес, било то телевизионен или не, продължава да бъде безмилостен към своите създатели и потребители, притъпявайки сетивата им и карайки ги да мислят неправилното за нормално, „Телевизионна мрежа“ засяга онзи нерв, който помага да запазим човечност.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Карина НиколоваСъни Сънински: За „Островът“, безбройните въпроси и театъра като лаборатория за споделяне29.11.2019

Още от Под Моста

Боян Симеонов5 албума от август, които трябва да слушатеМузика