Музика

Звуците на Urban Tapes

19.01.2021

Сесиите на Urban Tapes звучат добре. Много добре. Малко хора знаят, че зад всяка продукция стои доста труд, музикална техника и оборудване. Както и две момчета, които правят всичко възможно да създадат от всяка нова (и често неподходяща за запис на живо) локация – оптималния звук.

Петър и Слав са в проекта почти от самото му начало. И двамата са от Варна (както и всички останали от екипа). Петър е завършил музикална педагогика и тонрежисура. Сега можем да го видим като китарист и композитор в групата Innerglow. Обича рок от 60-те и 70-те и съвременната поп и електронна музика, което му помага в работата като аранжор, бийтмейкър и миксинг инженер. Слав от малък се увлича по музиката, по-специално по звука на рок китарите. Още от ранна детска възраст започва да свири на пиано, после и на китара. Минава през разнообразни жанрове – класика, рок, метъл, джаз, блус и др. През 2011 година открива влечението си към електронната музика и оттогава изучава необятните възможности на софтуера за музикално продуциране и записване на музика. Експериментира с различни жанрове в електронната музика.

Срещаме се с тях, за да ни разкажат повече за звуците на Urban Tapes.

Снимка: Sergeev Studio

Как се включихте в Urban Tapes?

Петър: Покани ме Самуил Петков с идеята да помогна със записването на една сесия в библиотеката на СУ. След това сякаш вече присъствах на всеки запис и от Zoom рекордер минахме директно на мултитракинг на живите изпълнения и разбрахме, че всички имаме обща визия, към която да гледаме.

Слав: По покана на Самуил, с когото сме приятели от четвърти клас в училище. Още тогава установихме, че сме страшни меломани, пяхме в училищния хор заедно, а горе-долу по това време започнах и да свиря на пиано.

Коя беше първата сесия, по която работихте?

Петър: Трябва да кажа Jin Monic в KICKs, защото това беше първата, която записах сам. Беше много симпатична сесия с акустични китари и песента е страхотна. Само хубави спомени.

Слав: Първата песен беше с певицата Bhavini Vyas, когато записахме нейното авторско парче – Nothing But My Love.

Знам, че е сложен въпрос, но коя ви е любимата сесия? А най-трудната досега?

Петър: Любимата ще остане с Gravity Co., защото се оказа последния им запис и мога само да се гордея, че съм участвал в него. Най-трудната е всяка, която ни изненадва с нови и нови технически проблеми и трябва да реагираме бързо.

Слав: Наистина сложен въпрос, натрупали сме доста материал вече. Няма как обаче да не посоча Gravity Co. Тази сесия просто беше някаква магия, имаше такава енергия през цялото време, която ме държи и до ден днешен. А и никога няма да забравя как докато нареждаме техниката, един леко плах човек дойде при мен и с най-искрената и скромна усмивка ми каза „Здрасти, аз съм Явор!“ Благодарен съм, че съм имал възможността да присъствам на това събитие с всички хора, които бяха там!

За най-трудна сесия бих посочил Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени. Група събрала в себе си толкова много таланти, което за нас бе голяма отговорност. Сетъпът беше сложен и откровено казано бе голямо предизвикателство. Имаше и грешки, които под напрежение трябваше да бъдат бързо поправени. Със сигурност беше изключителен урок за целия екип.

Как протича една сесия на Urban Tapes, ако я гледаме през перспективата на вашата работа?

Слав: Обикновено първо трябва да изчакаме решение за разположението на музикантите, инструментите им, откъде ще минава операторът, каква ще бъде перспективата на кадрите. След това вече започваме да редим стойки и кабели и накрая идва и интересната част, да вкараме всичко в компютъра и да направим саундчека. Ако има някакъв проблем, обикновено си проличава в последната фаза като установиш, че някой канал не се чува, или пък нивото е тихо и т.н.

Записът на звук и обработката му после е обект на творчество също. Какво е важно за вас? Как изразявате себе си и музикалните си представи чрез това?

Петър: Аз много държа на продукцията и се опитвам да балансирам между живото усещане на група, която свири в помещението и записана песен, напудрена с всички средства за аудиообработка.

Снимка: Sergeev Studio

Слав: За мен е важно да успея да предам енергията на живия запис, но все пак да бъде достатъчно изчистен, за да бъде качествен и приятен за слушане. Трябва да си призная, резултатите никога не ме задоволяват напълно, но това са рисковете на живия запис, винаги нещо няма да бъде оптимално или „по правилата“, но все пак важен е крайният резултат. Също така гледам да тествам финалните миксове и на малки говорители, телефони и лаптопи, тъй като много хора ще си го пуснат през такава платформа. Естествено, очакваме най-големите меломани да имат качествени звукови уредби или слушалки и се надявам да оставят искрено мнение за звука, винаги съм много благодарен за качествена обратна връзка!

Какви са предимствата на записа на живо? А недостатъците?

Петър: Недостатъците са, че има прослушване в микрофоните и понякога се налага да сме гъвкави и идейни решавайки определени ситуации. Предимствата са, че получаваме изпълнение в пълния смисъл на думата. Всичко е записано на място. Енергията, която улавя лайв сесията е съвсем различна от студиен запис, а комуникацията между музикантите е винаги невероятна за наблюдение.

Слав: Малко се припокрива и тук отговорът ми, но нека пак кажа, че записът на живо улавя синергията от организма, който представляват музикалните групи. Дори да става въпрос за запис на солов артист, фактът че се записва специално за случая го прави по-интимно. Музикантите и ние оставяме частичка от душите си в тези сесии и мисля, че това е наистина специално! Определено си струва, недостатъците не са чак толкова много, някой и друг кънтеж за чистене, понякога вокалният микрофон хваща цялата група (особено ако е по-шумна рок група), но и така може да се направи доста приличен микс, а и понякога влиза много приятно като се улавя естествената реверберация на помещението, в което се записва. Имаме си и някои трикове и тактики за справяне с такива проблеми.

Какво носи това на аудиторията?

Петър: Според мен носи честен поглед върху музиката. Прави и нас и музикантите леко уязвими, дори. Интимно е, дори с китари и огромни барабани с гаражно звучене. Никой не може да се скрие.

Слав: Надявам се да им носи радост и да им е приятно да слушат и гледат нашите видеа, всичко го правим с много любов за музиката и всички, които я обожават като нас.

Малко за вас – занимавате се с музика и извън Urban Tapes. Разкажете ни повече.

Петър: Занимавам се със свирене на китара от 10 години, а с тонрежисура от 5-6. Китарист съм на групата Innerglow от 2017-а. Правя бийтове, аранжименти и смесвам песни. Сега се уча да свиря на барабани, защото приключението никога не свършва.

Слав: Свиря на пиано и китара, разцъквам и електронна музика. В момента давам и уроци на частно. Общо взето си падам малко интроверт по отношение на музиката, която композирам. Напоследък не търся много изява, макар че много приятели ми казват, че е крайно време да „изгрея“.

Кои са артистите и песните, които са ви повлияли най-много?

Петър: Jimi Hendrix, Led Zeppelin и изобщо музиката на 60-те и 70-те. Когато китарата е била култ, а музиката можело да си купиш от магазина и да я докоснеш.

Слав: Ах, наистина труден въпрос. По принцип всичко започна с AC/DC, Van Halen, Rainbow и Metallica, които обожавам от тригодишен. По-късно се научих да оценявам и красотата на класическата музика, особено през призмата на инструменталист. Преминах през блус, рок и метъл вълна в тийнейджърските си години, после открих електронната музика в разнообразните ѝ поджанрове и стилове. След това здраво ме ухапа мухата на джаза, през класическия суинг и бибоп до по-модерния модален джаз и джаз фюжън, също боса нова и т.н. Напоследък слушам много Chick Corea Electric Band, както и разни японски фюжън актове – Casiopea, T-Square.

Кое е най-вълнуващото нещо, което сте слушали през 2020-а година?

Петър: Всъщност, не е едно конкретно, но обожавам всички препратки към 80-те в поп музиката. Dua Lipa превзе света.

Слав: Аз по принцип слушам основно динозавърска музика (разбирай от 60-те, 70-те, 80-те) или хипнотично техно, но нещо, което излезе през 2020, което страшно много въртя на repeat е една live сесия от Adult Swim Festival, а именно Thundercat – Them changes (feat. Ariana Grande , DOMI & JD Beck).

Да се върнем към родната сцена – какви са нейните най-големи проблеми, според вас?

Петър: Най-големият проблем е липсата на консумиране на музиката по какъвто и да било начин.

Слав: Липсата на клубове, повече фестивали и като цяло поле за изява на артистите. Не е проблемът, че няма музиканти или публика. Хората винаги ще се надъхат да отидат да слушат нещо качествено, ако знаеш как да им го предложиш, ако ги накараш да повярват, че наистина изпускат нещо неповторимо. Но това няма как да стане, ако няма къде да се случи. Собствениците на клубове нямат достатъчно доверие на музикантите, нямат и търпението да се изгради интерес. Някакси витаят разни митове, че от днес за утре ще станеш супер звезда след 2 пуснати трака в soundcloud и ще пръскаш всичко по шевовете от първия си концерт. Меко казано нереалистични очаквания. AC/DC на първите си концерти са свирили пред шепа хора и едва след първия си албум започват да нашумяват в Австралия, а после и Великобритания. Но тогава времената са били различни, а също и културата. Днес сякаш се е загубила част от тази магия на това да отидеш на жив концерт. Всички имаме смартфони и достъп до евтино забавление по всяко време на денонощието. Естествено, всичко си има добрите и лошите страни. Има и малцинство от хора, които дават мило и драго за родната музика и предоставят изява на музикантите, дори това да означава първите концерти да бъдат на загуба. В тях ни е надеждата, дано повече хора последват примера им, само така се гради устойчива музикална сцена и вкус сред хората.

Какво може да се промени в близкото бъдеще?

Петър: Ще разберем, но първо трябва да дойде ред отново да мислим за това.

Слав: Надявам се да се стабилизира икономическото положение в страната, за да могат всички замесени страни да не се чувстват застрашени от изчезване. Този екзистенциален всекидневен страх за това дали ще можеш да си платиш сметките, поне според мен, е един от основните фактори, които задушават развитието на българската музика като сцена и бизнес.

Какво е за теб работата за Urban Тapes?

Петър: Страхотна възможност да работя с толкова талантливи и работливи хора, да записвам най-добрите музиканти в България и шанс да покажа как звучи музиката през моята гледна точка. It’s the dream.

Слав: Преди всичко удоволствие и чест. Чрез Urban Tapes се запознах с невероятни хора, много от тях легенди, които съм слушал като по-малък. Наистина е вдъхновяващо и разтърсващо из основи преживяване. А и оставяме една диря, която всеки може да намери и да последва. Благодарен съм и на целия екип луди варненци, които сме се събрали да сътворим всичко това. Без тях просто няма да е същото, няма да е Urban Tapes!

С коя група/музикант би искал да се направи сесия в Urban Tapes?

Петър: С Dua Lipa, разбира се!

Слав: Бих искал да направим сесия с някой инструментален бенд. Нещо по-насочено към джаз и фюжън. Знам, че е малко по-нишово и не толкова популярно (макар че съм склонен да поспоря с общото мнение, по мои наблюдения много хора в България слушат и обожават джаз, фънк, соул и фюжън). Има толкова невероятни музиканти в България, какво ли не бих дал да запиша сесия и да си поговоря малко с някой майстор като Николай Карагеоргиев за китари, китаристи, гами, акорди, техника на свирене и всевъзможни други музикантски красти.

Главна снимка: Sergeev Studio

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Боян СимеоновЗад кулисите на Urban Tapes: разговор със Самуил Петков27.09.2017

Още от Под Моста

Анна-Мария Попова„Как се пише?“ и говори уместно в днешно време: Интервю с Павлина ВърбановаLIFE