Вероятно единственото по-тъпо нещо от това да интервюираш себе си е да интервюираш своя колега и съдружник в проект. Разбира се, аз планирам да направя точно това. Става дума за Urban Tapes, а срещу мене стои Самуил Петков, който е не само мой съратник в проекта, но и един от най-страхотните хора, които познавам. Причините да искам да направим интервю под такава форма са няколко: 1) Рядко някой ни задава наистина интересни въпроси за Urban Tapes 2) На 25-ти септември стартирахме втория сезон на Urban Tapes със сесия с Рут Колева и искам да се промотираме малко 3) Самуил има какво да каже и аз лично бях любопитен какво ще се получи, ако направим това непланирано и спонтанно интервю, в което няма редакторска намеса и политически натиск. В „Под Моста“ често задаваме 25 въпроса и без да искам се получиха точно толкова и този път. Но този път въпросите са различни.
Боян: Обясни на хората защо правим Urban Tapes.
Самуил: Защо да не го правим? Просто е смислено да правиш качествени неща в България, защото са дефицитни. Особено на музикалната сцена.
Б: Вече сме от една година в играта. Кои бяха най-ценните уроци, които научихме? Или поне ти персонално?
С: Всяка една локация може да бъде наша и ни трябва нов микрофон. Нещата постепенно се получават.
Б: Какви са амбициите ти за Urban Tapes и за дейности покрай този формат, свързани с музиката?
С: Важно е да виждам, че хората са усмихната и щастливи, когато видят някоя наша сесия. Амбиции е силна дума, но ми се иска да не правим никога компромис със себе си и музиката, която записваме.
Б: Започна новият сезон на Urban Tapes и пак всеки месец ще радваме хората с по две жестоки сесии. Кои са предстоящите изпълнители?
С: Мислим си за Остава, Нюанс, Дороти Такев, Dead Man’s Hat и други.
Б: Как ще изглежда Urban Tapes през новия сезон?
С: Влюбено в хубавата музика и търсещо готини хора.
Б: Urban Tapes започна концепция и с фестивални сесии. Разкажи малко повече за това.
С: Реално много ни се иска да разширим полето си на действие и да интегрираме реалния experience на публиката, докато някой е на фестивал. Освен че имаш голяма сцена, на която да се размазваш, може да се насладиш и на интимно преживяване настрана от голямата тълпа и хоп ще бъдеш и в интернет, защото двама от Варна са решили така.
Б: Окей, стига толкова сме говорили за Urban Tapes. Какво прави Самуил Петков, когато не е рекламист и не се занимава със записване на сесии?
С: Работи върху себе си. Слуша музика, кара колело, сваля тъпи приложения и после ги трие, събира плочи, обича света, яде и спи.
Б: Представи си, че става някакъв културен апокалипсис и всеки човек трябва да избере по една песен, книга, филм и постановка, с които да живее и да си консумира до края на дните. Кои биха били те за теб?
С: Песента винаги ще бъде една и съща и ще звучи в полунощ всеки божи ден – „Let’s Dance“ на David Bowie. Книгата ще бъде онази, която ми изкара хастара на душата – Сто години самота на Маркес. Филмът е естонският „Мандарини“. Абсолютно задължителен. Постановката е “Приятнострашно“ на Яна Борисова.
Б: В какво вярваш?
С: В това, че хората могат да бъдат добри.
Б: Птиците умират ли сами?
С: “Птиците” умират внезапно и красиво.
Б: Кои са бичовете на съвременното общество?
С: Суетата и всички сме болни.
Б: Къде жените и изкуството се преплитат?
С: Във вдъхновението.
Б: За който не знае – Самуил се подвизава и като диско жокер. Кое ти е любимото нещо в диджейството?
С: Че мога да отказвам да пускам Деспасито и Криско.
Б: Защо започна да пускаш диско?
С: Диското е музика на щастието.
Б: Какво липсва на българската музикална сцена?
С: Разнообразие и култура на поведение.
Б: Кои са изпълнителите, които развиват българската музикална сцена понастоящем?
С: За мен има само един човек, който се развива на сцената и това е KINK. За жалост, рядко е на нашата сцена.
Б: Ти си в рекламния бранш. Нека да го изясним. Лоша реклама има, нали?
С: Монетата има две страни, както и рекламата. Всичко е въпрос на контекст и стечение на обстоятелствата.
Б: Кое ти е любимото място в София?
С: Градинката зад Царския дворец или Националната художествена галерия.
Б: А във Варна?
С: Безграничното море.
Б: Какво е Варна с една дума?
С: Любов.
Б: Ако трябва да скролваш цял ден, в кой сайт/апп би го правил?
С: Приложението Flipboard.
Б: Коя е най-голямата конспиративна теория, в която вярваш, че е истина?
С: Вярвам на всяка статия с хедлайн ШОК! БОМБА!
Б: Какво е щастието?
С: Онова, което ти носи мир в душата.
Б: Нали ги знаеш онези блог статии, които трупат много трафик – за „какво би казал на своето 24-годишно Аз“. Ти си на 24 години. Какво би казал на своето 25-годишно Аз?
С: Всеки ден е смислен!
Б: А на своето 16?
С: Не бързай!
