Вероятно единственото по-тъпо нещо от това да интервюираш себе си е да интервюираш своя колега и съдружник в проект. Разбира се, аз планирам да направя точно това. Става дума за Urban Tapes, а срещу мене стои Самуил Петков, който е не само мой съратник в проекта, но и един от най-страхотните хора, които познавам. Причините да искам да направим интервю под такава форма са няколко: 1) Рядко някой ни задава наистина интересни въпроси за Urban Tapes 2) На 25-ти септември стартирахме втория сезон на Urban Tapes със сесия с Рут Колева и искам да се промотираме малко 3) Самуил има какво да каже и аз лично бях любопитен какво ще се получи, ако направим това непланирано и спонтанно интервю, в което няма редакторска намеса и политически натиск. В „Под Моста“ често задаваме 25 въпроса и без да искам се получиха точно толкова и този път. Но този път въпросите са различни.

Боян: Обясни на хората защо правим Urban Tapes.

Самуил: Защо да не го правим? Просто е смислено да правиш качествени неща в България, защото са дефицитни. Особено на музикалната сцена.

Б: Вече сме от една година в играта. Кои бяха най-ценните уроци, които научихме? Или поне ти персонално?

С: Всяка една локация може да бъде наша и ни трябва нов микрофон. Нещата постепенно се получават.

Б: Какви са амбициите ти за Urban Tapes и за дейности покрай този формат, свързани с музиката?

С: Важно е да виждам, че хората са усмихната и щастливи, когато видят някоя наша сесия. Амбиции е силна дума, но ми се иска да не правим никога компромис със себе си и музиката, която записваме.

Б: Започна новият сезон на Urban Tapes и пак всеки месец ще радваме хората с по две жестоки сесии. Кои са предстоящите изпълнители?

С: Мислим си за Остава, Нюанс, Дороти Такев, Dead Man’s Hat и други.

Б: Как ще изглежда Urban Tapes през новия сезон?

С: Влюбено в хубавата музика и търсещо готини хора.

Б: Urban Tapes започна концепция и с фестивални сесии. Разкажи малко повече за това.

С: Реално много ни се иска да разширим полето си на действие и да интегрираме реалния experience на публиката, докато някой е на фестивал. Освен че имаш голяма сцена, на която да се размазваш, може да се насладиш и на интимно преживяване настрана от голямата тълпа и хоп ще бъдеш и в интернет, защото двама от Варна са решили така.

Б: Окей, стига толкова сме говорили за Urban Tapes. Какво прави Самуил Петков, когато не е рекламист и не се занимава със записване на сесии?

С: Работи върху себе си. Слуша музика, кара колело, сваля тъпи приложения и после ги трие, събира плочи, обича света, яде и спи.

Б: Представи си, че става някакъв културен апокалипсис и всеки човек трябва да избере по една песен, книга, филм и постановка, с които да живее и да си консумира до края на дните. Кои биха били те за теб?

С: Песента винаги ще бъде една и съща и ще звучи в полунощ всеки божи ден – „Let’s Dance“ на David Bowie. Книгата ще бъде онази, която ми изкара хастара на душата – Сто години самота на Маркес. Филмът е естонският „Мандарини“. Абсолютно задължителен. Постановката е “Приятнострашно“ на Яна Борисова.

Б: В какво вярваш?

С: В това, че хората могат да бъдат добри.

Б: Птиците умират ли сами?

С: “Птиците” умират внезапно и красиво.

Б: Кои са бичовете на съвременното общество?

С: Суетата и всички сме болни.

Б: Къде жените и изкуството се преплитат?

С: Във вдъхновението.

Б: За който не знае – Самуил се подвизава и като диско жокер. Кое ти е любимото нещо в диджейството?

С: Че мога да отказвам да пускам Деспасито и Криско.

Б: Защо започна да пускаш диско?

С: Диското е музика на щастието.

Б: Какво липсва на българската музикална сцена?

С: Разнообразие и култура на поведение.

Б: Кои са изпълнителите, които развиват българската музикална сцена понастоящем?

С: За мен има само един човек, който се развива на сцената и това е KINK. За жалост, рядко е на нашата сцена.

Б: Ти си в рекламния бранш. Нека да го изясним. Лоша реклама има, нали?

С: Монетата има две страни, както и рекламата. Всичко е въпрос на контекст и стечение на обстоятелствата.

Б: Кое ти е любимото място в София?

С: Градинката зад Царския дворец или Националната художествена галерия.

Б: А във Варна?

С: Безграничното море.

Б: Какво е Варна с една дума?

С: Любов.

Б: Ако трябва да скролваш цял ден, в кой сайт/апп би го правил?

С: Приложението Flipboard.

Б: Коя е най-голямата конспиративна теория, в която вярваш, че е истина?

С: Вярвам на всяка статия с хедлайн ШОК! БОМБА!

Б: Какво е щастието?

С: Онова, което ти носи мир в душата.

Б: Нали ги знаеш онези блог статии, които трупат много трафик – за „какво би казал на своето 24-годишно Аз“. Ти си на 24 години. Какво би казал на своето 25-годишно Аз?

С: Всеки ден е смислен!

Б: А на своето 16?

С: Не бързай!