Как започна да се занимаваш с музика?

Дени: В гимназията просто хванах китарата и това е.

Борис М.: Тя ме откри случайно или не, когато бях много малък ха-ха.

Борис И.: Бях много малък. Спомням си само, че бях научил няколко песнички и че нашите ме слушаха критично, докато си пеех.

Явор: Без да се замислям много, това е моето нещо.

Кои са основните групи/музиканти, които са изградили музикалния ви вкус и стил?

Дени: Pink Floyd, Muse, Led Zeppelin.

Борис М.: На различни етапи е било винаги, като много малък слушах тежка музика. После открих банди като Pink Floyd и Led Zeppelin, Jimi Hendrix, после дойде Linkin Park в живота ми и до ден днешен вкуса ми постоянно се променя и доста се е разширил!

Борис И.: Имам чувството, че всичко, което съм слушал досега, е допринесло за вкуса ми, но с най-голям принос със сигурност са Nine Inch Nails, Soundgarden и Faith No More.

Явор: John Butler, Kings of Leon, Jack White, Hendrix ме поведоха към любим звук, а после следват много…

Какво е да правиш музика в България?

Дени: Предизвикателство.

Борис М.: Когато е с правилните хора и когато е твоята музика, тази, която искаш, е супер!

Борис И.: Горе-долу като да правиш лимонада в пустинята.

Явор: Оказва се приятно.

Кой е най-добрият концерт, на който сте били?

Дени: На Muse в Барселона от The 2nd Law тура им.

Борис М.: Нашите, защото там се чувствам най-жив винаги.

Борис И.: Roger Waters – The Wall на Националния стадион. Беше наистина впечатляващо.

Явор: Paco De Lucia.

Има ли музикант/изпълнител, с който бихте искали да работите?

Дени: Johnny Stevens, Matt Bellamy.

Борис М.: Много са, но със сигурност: Highly Suspect, 21 Pilots, Nothing But Thieves, Amber Run, MUSE, Radiohead, Depeche Mode и много други.

Борис И.: Бих се радвал да работя именно с Роджър Уотърс.

Явор: Jojo Mayer.

Разкажи за първото си участие?

Дени: Беше в зала Универсиада на празника на училището ми, не бих казал, че беше супер зле с оглед на това, че бяхме ученическа бандичка.

Борис М.: Бях на 5 или 6 години – първи концерт за школата по барабани, в която учех, супер много ми се бяха изпотили ръцете от притеснение и едвам държах палките, велик момент.

Борис И.: Беше в град Плевен, в зала „Катя Попова“. Детайлите ми се губят, защото беше преди много години, но не си го спомням с нищо лошо. Значи сигурно е минало добре.

Явор: Първото не помня, но като по-малък участвах в такива пред родители, приятели и учител.

Защо решихте да вземете участие в Urban Tapes?

Дени: Мисля, че платформата е една от малкото качествени в България, която се занимава с независими артисти. Винаги сме били за идеята, когато видим нещо хубаво и качествено.

Борис М.: Много се кефим на концепцията, която имат Urban Tapes, по света има много такива и ние следим постоянно как банди, на които се кефим, правят нон стоп такива сесии. Искахме от много време и благодарение на Urban Tapes реализирахме нещо, което никога досега не бяхме правили!

Борис И.: Фен съм на идеята на Urban Tapes, а и смятам, че си разбирате от работата.

Явор: Защото можем да си помогнем взаимно.

Какво ви предстои?

Дени: Много свирения!

Борис М.: Нови неща за нас. Сигурен съм, че хората съвсем скоро ще видят нов нюанс на групата, който ще покажем!

Борис И.: Приключения.

Явор: Силни децибели.

В кой град по света мечтаете да имате концерт и защо?

Дени: Лос Анджелис със сигурност е град, в който искам да бъда, а пък да свиря на такова място ще е като сбъдната мечта.

Борис М.: За конкретен град не знам, но със сигурност си мечтая за концерт в Япония – там е велико!

Борис И.: Не съм се замислял, честно казано. Бих се изкефил да изнесем концерт някъде в Азия. Например в Токио. Япония има различни традиции и обичаи от тези, към които сме привикнали в България, и смятам, че е екзотична дестинация, на която ще се чувствам добре. А и знам, че там има публика за алтърнатив жанра.

Какъв съвет бихте дали на по-младите от вас, които се колебаят дали да се захванат с това, което обичат (в лицето на музиката), или с някоя професия, която гарантира по-сигурна реализация?

Дени: Не е като да сме много остарели, но съвета, който мога да дам, е хората да си преследват мечтите независимо от обстоятелствата. Човек без мечти не е много красива гледка, затова смело с главата напред и без колебания!

Борис М.: Живейте пълноценно, както вие сметнете за добре и правилно!

Борис И.: В прав текст, адресирано директно към читателя, без излишни отклонения:

Ако си мислиш, че в „сигурната“ работа има нещо сигурно – сори. Не е. В живота нищо не е сигурно, нищо не е гарантирано и нищо не идва даром. Затова пък, ако смяташ, че си роден с дарба и че призванието ти е другаде – стреляй! Не се опитвай да бъдеш нещо, което сам знаеш, че не си. Използвай това, което имаш. Използвай го, развий го, стани най-добрия. Заложи на себе си и, може би, един ден, ще се окаже, че си заложил на сигурно.